Пол Кругман: Глобализацията е под заплаха заради политическото разделение и протекционизма

Няма заложен императив, че трябва да имаме тясно интегрирана глобална икономика. Глобализацията може да не продължи занапред. Светът бе далеч по-малко глобализиран през 1950 г. в сравнение с 1913 г. Политическото разделение и протекционизмът лесно могат да върнат часовника на глобализацията назад. Това заяви американският икономист и носител на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман по време на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от англоезичното списание "Икономист" (The Economist) в Атина, предаде БТА.

„Имаше период, в който бариерите пред международната търговия изчезваха, а международният ред бе граден на базата на правила, отворили пазарите до голяма степен. Това обаче не бе в резултат на аргументите на икономистите, взели превес и убедили политиците в достойнствата на свободния пазар, а защото открихме механизми да впрегнем отделните интереси, да впрегнем опасенията за националната сигурност в полза на отворената икономика“, посочи Кругман.

Според него глобалният ред, какъвто все още съществува, представлява „просветен меркантилизъм вместо истинска отдаденост на свободната търговия“. Той е убеден, че приключва цяла епоха, но остава въпросът за степента на трудностите, които ще породи краят ѝ. „Малко вероятно е да има нови значими търговски спогодби, но е много вероятно, почти сигурно, че ще има значително отстъпление, както и съществен икономически национализъм“, прогнозира американският икономист.

Пол Кругман смята, че ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент, „САЩ ще върнат часовника назад не към 1950 г., а дори към XIX век".

„Ще видим завръщането на жестокия протекционизъм и абсолютна абдикация от ролята, която САЩ са имали по отношение на глобализацията“, предупреди нобеловият лауреат, получил признанието през 2008 г. с анализи на търговски модели.

Той допусна, че ако администрацията на президента Байдън остане в Белия дом, ще продължи започналото преминаване към по-софистицирана форма на икономически национализъм. По думите му причините за това се явяват недостатъците на бързата глобализация и отбеляза, че хиперглобализацията води до недоволство.

"В началото на 80-те години изпитахме рядък ръст на международната търговия, който сякаш приключи около 2007 г. Всички ние не успяхме да оценим колко разрушителен може да бъде подобен скок на търговията и глобализацията. Ние се фокусираме върху ефектите върху социалното неравенство, като например как влияе този скок на коефициента на Джини (индекс показващ разпределението на благата в едно общество, бел. ред), и отговорът беше – не много. Но не успяхме да видим колко разрушителен може да бъде за отделните общности", анализира още изтъкнатият икономист.

По отношение на глобалното затопляне Кругман заяви, че САЩ най-накрая предприемат реални действия. „Не е достатъчно, но е първата голяма стъпка, която правим. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) например няма нищо общо с инфлацията, а предимно беше за подкрепа на зелената енергия. Той мина трудно през Сената и това се случи само защото носеше силни елементи на американски национализъм, подкрепяйки американските продукти“, припомни той. Икономистът очаква, че това ще е причината законодателството да се запази, тъй като преди бъдещият президент евентуално да го отмени, „вече ще има построени фабрики за батерии в Джорджия и фабрики за електромобили в Кентъки“.

Пол Кругман допусна, че дори това да навреди до известна степен на глобализацията, едва ли ще искаме след 15 години да си кажем: „Изпържихме земята, но поне спазвахме правилата на Световната търговска организация“.

Според него въпросите, свързани с националната сигурност, се разпростират в производството на полупроводници и авангардните компютърни изчисления. Затова настоява да има политика, която да ги взема предвид. „Ако искате да си представите истински кошмар за глобалната икономика, просто помислете за евентуална инвазия на Китай в Тайван", тъй като островът произвежда много полупроводници“, даде пример той за негативен сценарий.

По думите му, макар във военно отношение Европейският съюз „да не може сам да поеме собственото си тегло“, по въпросите, свързани с търговията, не е така. Кругман подчерта, че по отношение на търговията Евросъюзът преговаря като едно цяло, така че по много начини ЕС и САЩ са равнопоставени партньори в международната търговия. 

"Не само, че глобализацията няма да се завърне към предишните си темпове на експанзия", прогнозира икономистът, но е сигурен, че светът ще има късмет, ако остане само с тази по-софистицирана форма на икономически национализъм, която упражнява настоящата американска администрация. Според Кругман би било полезно САЩ да изграждат съюзи с приятелски страни и те включват Европейския съюз. Нобелистът смята, че субсидиите трябва да са свързани с климатичните политики или с въпроси от националната сигурност. „Вместо слогана „купувай американски стоки“, може да се промени на „купувай стоки от западни съюзници“, предлага той и очаква, че при реализацията на зелена политика от Европа, ползите да са в интерес и на двете страни на Атлантическия океан.

Пол Кругман обаче не изключи опасността да се стигне до „нещо далеч по-примитивно – в свят пълен с търговски войни“.