Малик Агар, заместник-председателят на доминирания от армията Съвет за преходен суверенитет на Судан, не остави никакво съмнение относно позицията на страната си в коментари, направени през юни в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург, пише Deutsche Welle.
Судан наистина се интересува от съживяване на споразумение за изграждане на руски военноморски център в Червено море, изтъква Агар, изтъква суданския всекидневник Sudan Tribune.
Судан и Русия обсъждат подобно споразумение от години. Според доклад на Института за изследване на войната още от 2017 г. тогавашният президент на Судан Омар ал-Башир и руският президент Владимир Путин постигат сделка за изграждането на руска база с няколкостотин войници и четири кораба.
Въпреки това, поради политическата нестабилност, настъпила тогава в Судан, неговият парламент не успя да ратифицира договора. Но дискусиите наскоро бяха възобновени - очевидно с по-голям успех.
В края на май помощник-главнокомандващият на суданската армия (SAF) Ясер ал-Ата обяви, че Судан и Русия ще подпишат редица военни и икономически споразумения през следващите седмици.
Промяна на стратегическия курс на Русия
Споразумението на Москва с държавните представители на Судан показва важна промяна в курса. В катастрофалния конфликт, който избухна миналата година между суданската армия и бунтовническите Сили за бърза подкрепа (СБП) , Кремъл първоначално подкрепи СБП, особено като се има предвид, че преди това частната военна групировка „Вагнер“ беше придобила права за добив на златните залежи в Судан. Тези права са постоянен източник на чуждестранна валута за Русия, притисната от санкциите на Запада, наложени след старта на нейната пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г.
Военната ситуация в Судан остава неясна, изтъква Хагер Али, политолог от изследователския център към Германския институт за глобални и регионални изследвания в Хамбург.
„Но Русия сега очевидно иска да диверсифицира подкрепата си в Судан. Нещо повече, Порт Судан се намира в района, контролиран от SAF. Ако Русия иска военноморска база там, тя трябва да говори със SAF“, посочва Али.
Не е сигурно какво въздействие ще окаже това върху продължаващия конфликт.
Русия обещава „неограничена качествена военна помощ“
В замяна на това, че ѝ е позволено да поддържа военноморско присъствие в Судан, изглежда Русия е обещала да предостави военна подкрепа на SAF. Руският заместник външен министър Михаил Богданов обеща на SAF "неограничена качествена военна помощ", изтъква Институтът за изследване на войната.
Дори в минали години суданската армия е проявявала интерес да притежава изтребители като Су-30 и Су-35, както и ракети за противовъздушна отбрана като системата С-400 от Русия, изтъква политологът Андреас Хайнеман-Грюдер от Центъра за напреднали анализи в областта на сигурността, стратегически и интеграционни изследвания в Бон.
„Но досега руснаците оставаха скептични относно тези желания. Не знаем дали сега ще предприемат различен подход или какви оръжия е предложила Русия на Судан в замяна на военноморската база“, добавя Хайнеман-Грюдер.
Русия държи доста добри карти в ръцете си по време на преговорите, смята от своя страна Али. „Колкото по-дълго продължава конфликтът, от толкова повече оръжия ще се нуждаят от SAF. Това е особено вярно за суданските военновъздушни сили, които трябва да действат и в отдалечени региони. Поради тази причина те могат много добре да използват руски оръжия“, добавя тя.
Същото важи и за дизеловото гориво, което отдавна е в недостиг там, изтъква Али. „Дълго време горивото се внасяше от милицията на „Вагнер“ през Чад“, посочва тя, добавяйки, че в бъдеще Русия може да бъде в състояние да го доставя през новата си военноморска база в Судан.
Анализаторите от Института за изучаване на войната пишат, че тази база ще бъде логично продължение на военните действия на Русия в целия африкански континент. Поради участието на Русия в сирийската гражданска война на страната на президента Башар Асад, изданието съобщава, че Русия вече разполага с военноморска база в Тартус, Западна Сирия, която използва за изпращане на логистични доставки до Африка и по-специално Либия, която също е в хватката на гражданска война.
Либия, от своя страна, действа като транзитен маршрут за изпращане на повече подкрепа към страните от Субсахарска Африка. „Судан е друго парче от пъзела в стратегията на Русия за Африка“, обяснява Али. Същото важи и за търговията с оръжие и по отношение на друго руско участие на континента, особено на запад. „Москва преследва различни интереси: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни“, добавя тя.
Как това може да се отрази на Европа?
Тези цели имат последствия и в Европа, посочва Хайнеман-Грюдер. „Руснаците използват силата си, за да се възползват от хаоса, който се разгръща в различни африкански страни – не само в Судан. Те също така подкрепят други пучисти, като в Мали, Чад, Буркина Фасо и Нигер. Там това сътрудничество с пучистите не води до стабилизиране, а напротив – до ескалация на конфликтите“, добавя той.
В случая със Судан той казва, че не може да изключи масови движения на бежанци към Европа.
„Ето защо Европа може да се запита например дали помощта за развитие на страни, контролирани от пучисти, не трябва да зависи от определени условия - например от условието, че военното сътрудничество с руснаците може да има последици за сътрудничеството за развитие или може би дори за хуманитарното сътрудничество ," изтъква Хайнеман-Грюдер.