Успехите на крайната десница на изборите за Европейски парламент увеличиха несигурността относно политическата посока на Европа, насърчавайки антиевропейски движения както в крайната левица, така и в крайната десница. Ръстът на популизма с радикални и неясни позиции, отразен в индекса на „Кофас“ за политическа и социална нестабилност, показва влошаване с 1,5 процентни пункта през миналата година в сравнение с предпандемичното ниво от 2019 г., съобщиха от компанията за кредитно застраховане.
Новите евродепутати
В анализа на експертите на „Кофас“ се посочва, че между 6 и 9 юни избирателите в 27-те държави членки на Европейския съюз избраха общо 720 членове на Европейския парламент (ЕП), или с 15 повече, отколкото през 2019 г., което отразява демографските промени в Европа. Тези избори следват пет бурни години, белязани от пандемията от COVID-19, войната в Украйна, кризата с разходите за живот и нарастващото глобално напрежение, припомнят от компанията.
Според последните оценки дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристките Социалисти и демократи затвърдиха силните си позиции. Както центристката група „Обнови Европа“, така и „Зелените“ претърпяха тежки загуби, докато суверенистичните и националистически сили (Европейски консерватори и реформисти) постигнаха значителни резултати, а крайнодесните партии напреднаха в няколко страни от ЕС.
Предвид съвременната политическа атмосфера, белязана от някои изненадващи резултати от изборите за Европейски парламент, възникват рискове, които могат значително да повлияят на бъдещата стабилност и посока на Европейския съюз:
Последните оценки показват, че 100 евродепутати са или новоизбрани, или не принадлежат към никоя от политическите групи, което създава несигурност за парламента. През следващите седмици тези евродепутати може да изберат да се присъединят към основните парламентарни групи или да останат независими.
Изборите във Франция
Във Франция рисковете са достатъчно сериозни. Политическата несигурност там се увеличи, след като центристката коалиция на президента Еманюел Макрон претърпя тежко поражение. Той обяви разпускането на Народното събрание и свика предсрочни избори на 30 юни и 7 юли. Въпреки голямата победа на крайнодясната партия "Национален сбор" (RN) на европейските избори съставът на следващия парламент не може да бъде предвиден. Очаква се RN да спечели най-много гласове в първия кръг, но е възможно и формирането на анти-RN фронт, който да застраши позициите им. Президентската коалиция вероятно ще претърпи спад в броя на депутатите, за разлика от "Национален сбор", за които се прогнозира ръст.
Крайнодясната партия обаче трябва да увеличи броя на своите депутати от 89 на 289, за да спечели абсолютно мнозинство, което е малко вероятно. Тази ситуация може да доведе до продължителна институционална безизходица, препятстваща големи реформи. Френското правителство имаше за цел да обяви 20 млрд. евро спестявания до 2025 г., но по-високият от очаквания публичен дефицит през 2023 г. и влошените прогнози за 2024 г. доведоха до понижаване на рейтинга на държавния дълг на страната. Ако реформите за намаляване на публичния дефицит и осигуряване на устойчивост на дълга не бъдат приложени, условията за финансиране ще претърпят рязко влошаване, както показаха и първоначалните пазарни реакции.
Политическите следи в икономиката
Натискът върху доходността на облигациите, особено за Италия и Франция, доведе до повишаване на доходността по 10-годишните държавни облигации с 13 и 12 базисни пункта (bps) до съответно 3,22% и 4,07%.
Доходността по германските 10-годишни облигации също се увеличи с 5 базисни пункта до 2,67%. Разликата в доходността (което е показател на финансова фрагментация) между италианските и германските 10-годишни облигации се увеличи до около 140 базисни пункта, докато тази между френските и германските облигации достигна 55 базисни пункта.
Въпреки че ЕЦБ постепенно навлиза в цикъл на облекчаване, лихвената среда вероятно ще остане рестриктивна, поддържайки натиска върху публичните финанси. Фискалните резултати както на Италия, така и на Франция са по-лоши от очакваното за 2023 г., като дефицитите се очаква да останат над целта, увеличавайки натиска върху доходността на облигациите. Въпреки това опасността от фрагментация остава ниска, тъй като ЕЦБ е готова да купува държавни облигации чрез инструмента за защита на преноса.
Очаква се повишена волатилност на пазарите на акции до изхода от парламентарните избори във Франция. Въпреки че повишената подкрепа за крайнодесните партии на европейските избори беше очаквана, ситуацията във Франция изненада пазарите, като повлия на европейските акции и облигации. Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,4%, германският Dax - с 0,3%, британският FTSE 100 - с 0,2%, а френският CAC 40 - с 1,4%. Предизвикателствата преди резултатите от парламентарните избори във Франция вероятно ще продължат да подхранват нестабилността на европейските фондови пазари.
11:32 | 17.06.24 г.
