Имаше много дебати за това какво крие бъдещето за Европа и нейните съседи, ако руската инвазия в Украйна успее. Вече знаем поне част от отговора, защото това се случва в Грузия, пише Марк Чемпиън в коментар за Bloomberg.
Това е малка кавказка страна, където президентът Владимир Путин за първи път даде да се разбере, че е готов да използва сила, за да наложи отново руската сфера на контрол и влияние. Как започна тази война остава спорно. Това, което се случи след това, не трябва да бъде.
В понеделник вечерта Бидзина Иванишвили, грузински бизнесмен, натрупал милиардите си в Русия, изнесе реч, в която обвини една „глобална партия на войната“, че се опитва да попречи страната му да отстоява своята свобода и суверенитет. Това е същата глобална партия на войната, която използва неправителствени организации (НПО), за да подклади Революцията на розите в Грузия през 2003 г., твърди Иванишвили, който сега управлява родната си страна като председател на управляващата партия "Грузинска мечта".
Случилото се доведе на власт това, което той описа като марионетно правителство, което потопи страната в престъпност и репресии, а след това принуди Грузия да влезе във война с Русия през 2008 г. По-късно този недобре дефиниран глобален заговор принуди Украйна да влезе във война с Москва през 2014 и 2022 г.
Сега, посочва Иванишвили в речта си, същите тези хора се опитват да свалят правителството му и да наложат чужди ценности, като правата на LGBTQ+, защото той отказва да отвори втори фронт срещу Русия. Сега е необходимо справяне с неправителствените организации, според Иванишвили, докато членовете на бившето правителство на президента Михаил Саакашвили – който вече е в затвора по обвинения, които според адвокатите му са скалъпени – трябва да бъдат преследвани за необявени публично престъпления.
Това също така беше равнозначно на публично изявление на Иванишвили, че е застанал на страната на Москва в нейната конфронтация със Запада, използвайки същия параноичен език и подход, който руските лидери използват ежедневно.
„Напълно ясно е, че Бидзина Иванишвили и „Грузинска мечта“ промените курса на външната политика от Запад към Русия“, пише група от 67 настоящи и бивши грузински дипломати в общо писмо в отговор на неговата реч.
Вече два пъти Иванишвили убеди правителството да предложи закон за чуждестранните агенти – много подобен на онзи, който Русия използва, за да потисне всяка неправителствена организация, която получава средства отвън и не следва линията на Кремъл. Такива закони, насочени към потискане на гражданското общество, са начин за навлизане на кандидат-автократите, тъй като те се стремят да премахнат всички институции, които биха могли да представляват риск за задържането им на власт.
„Грузинска мечта“ доминира в парламента, но се отказа от опита през март миналата година, след като законопроектът предизвика масови протести по улиците. Русия беше в недобра позиция в Украйна по това време, възстановявайки се от две големи поражения на бойното поле и изглеждайки в по-слаба позиция като регионална суперсила.
Сега правителството в Тбилиси отново се опитва, а това предизвиква масови протести и официални критики от страна на западните съюзници на Грузия. Европейският съюз каза, че законът би бил несъвместим с членството, което социологическите показват, че около 80% от грузинците искат. Двупартийна група от американски сенатори изрази разочарованието си в писмо, предупреждавайки, че промяната в политиката може да принуди САЩ да наложат санкции.
Какво всъщност се случи в Грузия? Саакашвили, дипломиран в САЩ адвокат, наистина е работил за неправителствена организация и е довел до Революцията на розите през 2003 г. По това време страната е провалена, по-голямата част от нея се контролира от престъпни групировки и има три анклава, оформени от проруски сепаратисти. Иванишвили, наскоро завърнал се от Русия, не дава никакви призаци, че се противопоставя на случващото се и дори финансира някои от реформите на Саакашвили. Новият млад лидер, въпреки всичките си пропуски, бързо си връща една загубена територия, радикално намалява корупцията, събира данъци, оставяйки след себе си функционираща държава, подходяща за инвестиции.
Чак през 2008 г. двамата мъже стават врагове. Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) тъкмо е казала „не“ на плановете за членство на Грузия и Украйна, но предлага дългосрочно обещание, което нарушава онова, което Путин смята за задния си двор. Руските военни започват да подготвят складове за гориво и железопътна инфраструктура в Абхазия и Южна Осетия – двата останали грузински анклава. Когато през август започва да струпва танкове и бойци без обозначение в Южна Осетия, Саакашвили се опитва да нанесе катастрофален превантивен удар.
В крайна сметка Саакашвили става първият грузински лидер, който се оттегля и позволява мирно предаване на властта, когато губи изборите през 2012 г. И известно време изглежда, че Иванишвили и „Грузинска мечта“ могат да предложат не толкова необмислен път към интеграция в ЕС и НАТО, който повечето от страната иска, както и повече защити на върховенството на закона.
Но вместо това страната се подхлъзва в посока корупция и свобода. Опонентите на правителството са бити и се стреля по тях. По същото време, когато Иванившили настоява за репресивния закон за неправителствените организации, Русия е в офанзива в Украйна, завземайки територии, докато Киев остава без амуниции на фронта. Вместо да отстъпи отново пред масовите демонстрации, Иванишвили излиза от сенките, за да обяви закона за чуждестранните агенти за свой, а Запада – за свой враг.
По този начин той се противопоставя на това, което по-голямата част от населението иска, като същевременно прикрива факта с призиви към консевративните грузинци относно правата на хомосексуалните. Освен това той без съмнение ще се радва на подкрепата на Москва, която държи войски в Абхазия, както и в Южна Осетия, на около два часа път с танк от столицата.
Резултатът е, че нямам представа как ще се развие това, но въздействието на военния успех на Путин в Украйна вече е ясно: то превръща мечтите на живеещите в съседство на Русия в кошмари, пише в заключение Чемпиън.