Доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) установява, че почти всички европейски градове се обръщат към зелени решения, за да контролират по-високите температури и други въздействия от изменението на климата, пише Euractiv.
В цяла Европа температурите за март 2024 г. са били с 2,12 градуса по Целзий над средните за този месец. Градовете, където тези температури могат да бъдат с 10-15 градуса по-високи от останалите места, усещат тези промени в климата особено остро – и търсят решения.
Базирани на природата решения, които са „ефективни за охлаждане и задържане на вода в градовете“, се превърнаха в предпочитан инструмент за повечето градове, констатира докладът на ЕАОС. Този подход присъства в 91% от изследваните 19 хил. местни плана за действие относно климата.
„Те също така предоставят много други предимства, като например пространство за отдих и намаляване на замърсяването“, добавя агенцията.
Какво включват базираните на природата решения? Създаването и поддържането на паркове и градски горски площи, зелени покриви и въвеждането на „естествени мерки за задържане на вода“ се считат за най-добра практика.
В резултат на това докладът наблюдава промяна в установената догма: от градовете, избиращи или „сива“ (създадена от човека водна инфраструктура - бел. ред.), или „зелена“ инфраструктура, към подход „сиво със зелено“.
В цяла Европа темпът на въвеждане на зелена инфраструктура варира значително. В словашкия град Търнава едва 7% от пространството е зелено, докато испанският град Касерес може да се похвали с огромно покритие от 96%.
Въпреки че един град може да се похвали с много зелени площи, това не означава, че те са достъпни за гражданите. „Обществено достъпните зелени площи“ представляват само 3% от площта на европейските градове.
Градове, от които да черпим вдъхновение
В цяла Европа някои градове се открояват в това отношение. В Мадрид местните власти работят върху ограждането на града с пръстен от дървета като част от проекта „Мадрид 360“.
През следващите 10 години испанската столица има за цел да засади два милиона дървета в 75-километров горски пояс. Въпреки това проектът се бори с екстремни метеорологични явления, които са вредни за младите дървета и със съдебни дела относно собствеността върху земята.
Полският град Познан озелени градските пространства и ги отвори за обществеността. Той също така създаде „градски плажове“ върху неизползваеми преди това кафяви земи по поречието на река Варта.
В Гьотеборг, Швеция, градостроителите са прегърнали дъжда, който се излива върху тях през около 40% от времето. Известни като Regnlekplatsen (дъждовни детски площадки), тези зони за игра са проектирани да бъдат най-забавни за децата, когато вали.
Макар докладът да приветства напредъка, постигнат до момента, той заключва, че е необходима повече работа за „интегриране“ на адаптирането към климата във всички отрасли и нива на вземане на решения. Докладът настоява заинтересованите страни да създадат „обща визия за това как изглежда устойчивото градско бъдеще“, което съчетава интегрирането на природата с отчитане на благосъстоянието на гражданите.