Една трета от африканските горили, бонобо и шимпанзета са изложени на риск, защото живеят в райони, които се припокриват с миннодобивни обекти, където се добиват метали, решаващи за глобалния преход към чиста енергия, пише Bloomberg.
Близо 180 000 човекоподобни маймуни в Африка са застрашени, тъй като минните дейности водят до обезлесяване, показва проучване, публикувано в сряда в Science Advances. Истинското въздействие може да е още по-голямо, тъй като миннодобивните компании не са длъжни да публикуват данните за биоразнообразието, пишат експерти.
„Добивът вреди на човекоподобните маймуни чрез замърсяване, загуба на местообитания, повишен натиск при лов и болести, но това е непълна картина“, казва Джесика Юнкер, водещ автор на статията и изследовател в Университета „Мартин Лутър“ в Хале-Витенберг, Германия. „Преминаването от изкопаеми горива е добро за климата, но трябва да се направи по начин, който не застрашава биоразнообразието“, категорична е Юнкер.
Търсенето на минерали, необходими за производството на батерии, които захранват електрическите превозни средства, нараства. Африка е дом на една трета от световните минерални ресурси, само 5% от които са добити досега. Континентът също така е домакин на някои от най-големите, най-разнообразни и крехки природни екосистеми в света.
Експертите са провели анализ на мините и обектите в 17 африкански страни и установяват, че около 20% от тези райони лежат върху така наречените важни местообитания. Документът не назовава конкретни проекти, но отбелязва, че по-голямата част от минните зони, включени тези в изследването, са във фаза на проучване, което означава, че не всички от тях ще бъдат активни в бъдеще.
Проучването на минното дело все още оказва влияние, защото „е лошо регулирано и „базовите данни“ се събират от компаниите след много години проучване и унищожаване на местообитанията“, казва съавторът Женевиев Кембъл. „Тези данни не отразяват точно първоначалното състояние на популациите на големите маймуни в района преди въздействията на минните дейности“.
По-внимателно разглеждане на важните местообитания с висока гъстота на маймуни установява, че най-голямото припокриване се случва в западноафриканските страни Либерия, Сиера Леоне, Мали и Гвинея. Над 23 000 шимпанзета в Гвинея, или до 83% от популацията на маймуни в страната, може да бъдат пряко или косвено засегнати от минни дейности, предупреждават учените. Всички човекоподобни маймуни са изброени като „застрашени“ или „критично застрашени“ от Червения списък на Международния съюз за опазване на природата.
Заплахите от минното дело за човекоподобните маймуни включват унищожаване на техните местообитания при копаене на ями и тунели, както и по време на строителството на пътища и релси. Животните са застрашени и от химическо, светлинно и шумово замърсяване в района на операциите, както и от сблъсъци по близките пътища.
Въпреки че от компаниите често се изисква да извършват проучвания за въздействието на тяхната дейност върху околната среда, преди да започнат проучвателни или минни дейности, изискванията за биоразнообразие почти не съществуват, казват учените.
Само 5% от 380 компании, анализирани от организацията с нестопанска цел World Benchmarking Alliance, са извършили научнообосновани оценки на въздействието върху биоразнообразието на своите операции. По-специално миннодобивните компании споделят много малко данни за популацията на маймуни около техните райони на работа, като ключовата база данни за маймуни в Африка извлича само 1% от данните си от сектора.
„Компаниите, работещи в тези области, трябва да разполагат с адекватни схеми за смекчаване и компенсиране, за да сведат до минимум тяхното въздействие“, се изтъква в доклада.