Сред чудесата на американската индустрия, изложени на Световния панаир в Чикаго през 1893 г., са оригиналното виенско колело и първият в света цип. Но за много от десетките милиони посетители на изложбата 200-те производители на платове и тъкани, включително повече от 60 фокусирани върху памука, наистина разпалват национализма им, пише Bloomberg.
„Американският мъж или жена, които не се гордеят“ с растежа и мощта на американската текстилна индустрия, „трябва да изпитват изключителна нужда от патриотизъм“, гласи изданието след изложението на текстилната синя книга на Davison, годишен справочник за индустрията . „На никого не трябва да се казва, че в тези текстилни индустрии има обещание за голямо бъдеще“.
Вече не. Някога толкова ключов за икономиката на плантациите в Дълбокия юг, че политиците понякога наричат дипломатическата им стратегия просто „Кралят памук“, търсенето на реколтата от американските производители се намира в неумолим — и ускоряващ се — спад. По времето на изложението в Чикаго има близо 900 памучни фабрики в САЩ. Този брой днес е около 100, изчислява Националният съвет по памука, след като осем прекратиха дейност само през последните пет месеца на 2023 г.
Тъй като местното текстилно производство е почти изчезнало, фермерите, отглеждащи памук, които този месец започват да засяват милиони акри от Калифорния до Северна и Южна Каролина, е по-малко вероятно от всякога да намерят купувач за следващата си реколта.
В други сектори неотдавнашният тласък за пренасочване върна нова вълна от производство обратно в САЩ, особено когато може да помогне за облекчаване на проблемите с корабоплаването и геополитическото напрежение – като например полупроводниците или промишлените метали, които са важни за развитието на вътрешна верига на доставки за електрическите превозни средства . Но на текстила не се гледа като на продукт с подобно значение за националната сигурност, коментира Ерин Маклафлин, старши икономист в Conference Board, мозъчен тръст с нестопанска цел – дори когато голямата нужда от защитно оборудване като маски по време на пандемията подчерта значението му за американската индустрия.
Числата са налице. Тази година се очаква американските текстилни фабрики да преработят най-малко памук от 139 години насам. Заетостта в съоръженията през 2023 г. е намаляла до най-ниското си годишно ниво, откакто се води статистика.
Американските фермери продължават да засаждат влакнестия храст за чуждестранни купувачи, но дори и този пазар има своите предизвикателства: износът на памук от САЩ е напът да спадне за трета поредна година.
Десетилетия на засилваща се конкуренция в лицето на по-евтиното задгранично производство и приемането на синтетични материали стоят зад вътрешния упадък на текстилната промишленост, като по-скорошни промени в политиката на правителството на САЩ ускориха смъртта на сектора. През 2016 г. Конгресът измени Закона за митата от 1930 г., за да позволи на вносителите да доставят безмитно поръчки на клиенти на стойност под 800 долара. Повишаването на така нареченото освобождаване de minimis, заедно с бума на електронната търговия от епохата на Covid, позволиха на чуждестранни компании за бърза мода като Shein да осъществят големи пробиви. Повишените натрупани запаси и ускорената инфлация допълнително намалиха търсенето на фабриките в страната.
„Нашата индустрия и моята компания никога не са виждали нивото на икономически затруднения, пред които сме изправени в момента“, разкрива Анди Уорлик, главен изпълнителен директор на базирания в Северна Каролина производител на прежди Parkdale Mills.
Една от фабриките на компанията се намира в Грифин, Джорджия, която произвежда хавлиени изделия като хавлиени кърпи. Фирмата обяви през януари, че ще затвори съоръжението и ще съкрати 180 работници.
Parkdale Mills управлява фабрики в страни като Пакистан и Бангладеш, които ще продължат да работят поради по-евтината работна ръка и по-ниските разходи като цяло.
Има няколко момента, в които памучната промишленост на САЩ изглежда изживява отново възход. Използването на капацитета на фабриките се възстановява за кратко през 90-те години на миналия век, когато програми като Инициативата за Карибския басейн и Северноамериканското споразумение за свободна търговия насърчават САЩ да изнасят памучни прежди и тъкани, които да бъдат превърнати в дрехи в други страни, преди да бъдат изпратени обратно за продажба, изтъква Министерството на земеделието. Но това производство отново спада, след като Световната търговска организация (СТО) започва постепенно да премахва квотите за внос на текстил и облекло през 1995 г., позволявайки на страни като Китай да изнасят повече за САЩ.
Съвсем наскоро търсенето се повиши през 2021 г., тъй като потребителите бяха обхванати от правителствени стимули, след като пандемичните блокировки отпаднаха и те отново се насочиха към пазаруване.
Но положителният тласък не продължи дълго: Компаниите се запасиха с продукти, за да отговорят на повишеното потребителско търсене, точно когато хората пренасочиха разходите си обратно към пътувания и развлечения, коментира Брайън Ярброу, старши анализатор в Edward Jones.
Със сигурност вътрешното търсене на памук никога няма да изчезне напълно. В допълнение към подгрупа от потребители, които търсят произведени в Америка, Министерството на отбраната изисква закупуването на някои произведени в САЩ текстилни и облекла - от дрехи до палатки.
Има „съществени промени“ и свиване в „определени области от веригите на доставка на текстил, но е погрешно да се каже, че секторът изчезва“, посочва ученият Дейвид Хинкс. „Това, което се случва в момента, е огромна инвестиция в съживяването на индустрията, за да бъде по-конкурентоспособна и по-устойчива“.
Американските фермери също могат да разчитат на оживен експортен пазар - засега. Повече от три четвърти от доставките на памук в САЩ тази година ще бъдат изнесени, показват правителствени данни, като това е най-високият дял в историята. Тази прекомерна зависимост от експортното търсене прави фермерите по-податливи на геополитически сътресения и други смущения, посочва Гари Адамс, главен изпълнителен директор на Националния съвет по памука. Американската памучно-текстилна индустрия „винаги е била стабилен и сигурен източник на търсене.
Секторът, разположен предимно в северната част на САЩ до втората половина на XIX век., се премества на юг след Гражданската война. Това дава на компаниите по-голяма близост до реколтата от памук, често прибирана от бивши роби, които сега работят като недобре платени служители. Компаниите често се обособяват на места с „достатъчно добри пътища за пренос на продуктите, но и достатъчно изолирани, за да не насърчават профсъюзите“, разказва Питър Кокланис, икономически историк и професор в Университета на Северна Каролина.
Тъй като някогашните фабрики за памук са изоставени или разрушени в целия юг, се появяват политики за насърчаване на жителите да ги реконструират или запазят като исторически имоти. Някои са намерили нов живот като апартаменти, търговски площи или места за сватби.
В продължение на десетилетия едноименната фабрика в Маунт Холи, Северна Каролина, стои празна. Сега Роби Дилейни налива близо 4 милиона долара в реновирането на най-старата останала мелница за памук в окръга в дестилерия за ром и място за събития, която е планирано да отвори през юни. Когато гостите влязат в новия дом на Muddy River Distillery, те ще бъдат посрещнати от антична кръгла плетачна машина.
„Тази мелница даде името на града“, изтъква Дилейни. „Остана празна много години и сега се радва на нов живот“.
17:45 | 23.03.24 г.
