Русия засилва интернет цензурата си преди изборите, които започват днес и приключват в неделя (15-17 март) и които почти гарантирано ще дадат на президента Владимир Путин още шест години на власт, свивайки още повече едно от последните останали пространства за политическа активност, независима информация и свобода на словото, пише New York Times.
Руските власти засилват мерките срещу дигиталните инструменти, използвани за заобикаляне на интернет блокадите, ограничават достъпа до WhatsApp и други приложения за комуникация в определени райони по време на протести и разширяват програма, с която прекъсват сайтове и онлайн услуги, твърдят засегнати групи на гражданското общество, изследователи и компании.
Те казват, че Русия се насочва към техники, които надхвърлят установените ѝ практики за хакване и цифрово наблюдение, като предприема по-систематичен подход, за да промени начина, по който функционира вътрешният ѝ интернет. Правейки това, страната използва методи, въведени от Китай и Иран, създавайки авторитарен модел за регулиране на интернет, който контрастира с по-отворения подход на Съединените щати.
Русия „достигна ново ниво на блокиране през последните шест месеца“, казва Михаил Климарев, руски експерт по телекомуникации и изпълнителен директор на гражданско-обществената група Protection Society.
Интернет цензурата в Русия расте от повече от десетилетие, но мащабът и ефективността на последните блокади изненадва дори техническите експерти. Техниките засилват инфраструктура на репресии, изградена от Путин, за да се държат под контрол протестиращи и противници и страната да получава достъп само до държавната пропаганда.
Ходът се случва в критичен за Путин момент след смъртта на Алексей Навални, най-яростния критик на Кремъл, в руски затвор миналия месец и последвалите поклонения в негова памет, както и с последиците от продължаващата война в Украйна. В петък руснаците се насочват към урните за президентски избори, които Путин почти сигурно ще спечели, като засиленият интернет контрол показва, че правителството не планира да рискува.
Основният руски интернет регулатор „Роскомнадзор“ не е отговорил на запитване за коментар.
При засилване на интернет мерките си Русия взе пример от Китай, където интернет е силно ограничен и социалните медии се следят отблизо.
През 2016 г. Фан Бинсин, бащата на китайската „Велика защитна стена“ – система, използвана за цензура на интернет в страната, се е срещнал с руски колеги. След това срещите им стават все по-чести, а уроците от обсъжданията сега се прилагат на практика в Русия.
През януари, докато протести разтърсваха индустриалната провинция Башкортостан, властите успешно ограничиха местния достъп до приложенията за съобщения WhatsApp и Telegram. Подобни спирания наскоро се случват в регионите на Дагестан и Якутия, казва Климарев, който проследява онлайн цензурата в Русия и управлява компания, наречена VPN Generator.
След като Навални почина миналия месец, последваха други ограничения. По време на погребението в Москва клетъчните мрежи в близките райони бяха намалени до по-ниски скорости, което затрудни публикуването на видеоклипове и изображения в социалните медии, казва Климарев.
През последните седмици руски технологични компании и онлайн активисти също съобщават за нови усилия на правителството за идентифициране на модели на интернет трафик, който идва от виртуални частни мрежи (VPN) – софтуер, предназначен да заобикаля блокади.
„Роскомнадзор“ идентифицира големи и малки VPN мрежи и спира връзките, затваряйки много от последните вратички, които позволяваха на руснаците да имат достъп до световни новинарски сайтове или забранени социални медии като Instagram. Подходът, считан за по-сложен от предишните тактики и изискващ специализирани технологии, имитира това, което Китай прави в чувствителни политически моменти.
Някои VPN мрежи остават налични в Русия, но стават все по-трудни за намиране. Закон, който влезе в сила на 1 март, забранява рекламите на подобни услуги.
11:17 | 15.03.24 г.
