Американският президент Джо Байдън е изправен пред засилен натиск да се изправи директно срещу Иран, след като подкрепяни от страната бойци убиха трима американски войници в атака с дрон в Йордания през уикенда. Подобна стъпка от страна на президента обаче рискува да предизвика именно по-широкия регионален конфликт, който той се опитва да избегне, пише Bloomberg.
Запознат с американската позиция източник, поискал анонимност заради конфиденциалния характер на обсъжданията, казва, че е ясно, че ударът, при който бяха ранени поне 34 души, ще наложи по-силен отговор от приложения досега от САЩ през седмиците, откакто бойци на „Хамас“ атакуваха Израел на 7 октомври и предизвиква ново напрежение в Близкия изток.
Иран заяви, че „няма връзка и нищо общо“ с атаката, посочват ирански медии в понеделник, цитирайки представител на Техеран в ООН.
Една от възможностите пред САЩ е тайно действие, при което Вашингтон удря Иран, без да поема отговорност, но въпреки това изпращайки ясно послание. Освен това администрацията на Байдън може да се прицели към представители на Иран, точно както бившият президент Доналд Тръмп направи, когато нареди убийството на генерал Касем Солеймани в Багдад през 2020 г.
Нападението изправя Байдън пред решение, което ще бъде едно от най-значимите в президентството му. Той иска да накаже извършителите на атаката и да възпре Иран от действията му в региона. Но това може да постави САЩ в директна конфронтация с лидерите в Техеран, които вече се чувстват окуражени в региона след атаката на „Хамас“, предприемайки атаки в Ирак и Пакистан.
Байдън трябва да премисли и потенциала за допълнителни икономически катаклизми, докато САЩ се борят с хутите – други бойци, подкрепяни от Иран. Атаките им в Червено море застрашават глобалното корабоплаване и предизвикват страхове от нови икономически сътресения, изтласквайки търговските кораби от региона, който формира 12% от глобалната търговия.
„Администрацията на Байдън ще трябва да следва много деликатна линия, опитвайки се да отговори достатъчно силно, за да осигури малко възпиране, така че това да не се случи отново, като същевременно не предприема отговор, който ескалира конфликта“, казва Джонатан Паников, директор от Scowcroft Middle East Security Initiative към Atlantic Council и бивш заместник-офицер в Националния съвет по разузнаването. „По-широкото предизвикателство обаче е как да се отговори на иранска заплаха“.
Байдън вече обеща отмъщение след атаката срещу база, наречена Кула 22, разположена в североизточна Йордания, близо до границите с Ирак и Сирия.
„Ще подведем под отговорност всички отговорни във време и по начин, който изберем“, каза той в изявление.
Базите на САЩ в Ирак и Сирия бяха обстрелвани многократно от подкрепяни от Иран групировки след избухването на войната между Израел и „Хамас“ на 7 октомври. Въпреки че много войници бяха ранени в тези две държави, никой не загина.
Атаката в Йордания отбелязва първите американски смъртни случаи под вражески атаки, откакто Израел и „Хамас“ започнаха война. Двама военноморски тюлени бяха смятани за мъртви миналата седмица, след като изчезнаха по време на конфискация на ирански оръжия, предназначени за хутите, на 11 януари.
Всяка ескалация рискува да попречи и на усилията на САЩ да постигнат прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“, което би могло да помогне за спирането на конфликта им в Газа, който разпали напрежението в Близкия изток. Директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс се отправи към Париж за преговори, целящи спиране на насилието за поне два месеца в замяна на освобождаването на „Хамас“ на повечето от останалите заложници, заловени при атаката срещу Израел на 7 октомври.
Тези преговори нямат гаранция за успех предвид необходимостта да се убедят не само „Хамас“, но и Израел, който устоя на натиска да свие военната си кампания въпреки нарастващата тревога на САЩ относно цивилните жертви и нарастващото международно осъждане. В изявление в неделя премиерът Бенямин Нетаняху каза, че остават „значителни пропуски“, въпреки че нарече преговорите продуктивни.
09:14 | 29.01.24 г.
