Макроикономическото (инфлация, парична политика, строги икономии) и пазарното развитие (конкуренция, пазарна стагнация) оглавяват класацията при рисковете в България със съответно 42% и 30%, а като нов риск се нарежда опасенията от събития, породени от политическата обстановка в страната. Водещи бизнес рискове за България са също енергийна криза, свързана с прекъсване на доставки и ценови колебания, както и недостиг на квалифицирана работна ръка.
Това показва 13-то годишно проучване на ключовите бизнес рискове по света, базирано на мнението на 3069 експерти от 92 държави, на Allianz Comercial.
Най-големият риск за компаниите в световен мащаб през 2024 г. според Allianz Risk Barometer са кибер инцидентите, като зловреден софтуер с цел откуп, пробиви на данни и ИТ прекъсвания. Свързаната опасност от прекъсване на дейността се класира на второ място. Природните бедствия (изкачвайки се от шесто на трето място на годишна база), пожарите, експлозиите (от девета на шеста позиция) и политическите рискове и насилието (с покачване от десето на осмо място) са най-бързо изкачващи се в най-новата класация от водещите глобални бизнес рискове, базирана на обратната връзка на над 3000 специалисти по управление на риска.
Големите корпорации и средните и малки предприятия са обединени в опасенията си от едни и същи рискове – всички те се тревожат най-вече за киберсигурността, прекъсването на бизнес дейността и природните бедствия. Въпреки това разликата в устойчивостта между големите и по-малките компании се увеличава, тъй като осъзнаването на риска сред по-големите организации нарасна след пандемията със забележим стремеж към подобряване на устойчивостта, отбелязва докладът. В контраст, на по-малките фирми често не им достига време и ресурси, за да идентифицират и ефективно да се подготвят за по-широк набор от рискови сценарии и в резултат на това им отнема повече време, за да възстановят работата си след неочакван инцидент.
Тенденции, движещи киберактивността през 2024 г.
Кибер инцидентите (36%) се класират като най-същественият риск в световен мащаб за трета поредна година – за първи път с осезаема разлика от 5% точки. Те се считат за най-голямата опасност в 17 страни, включително Австралия, Франция, Германия, Индия, Япония, Обединеното кралство и САЩ. Пробивът и изтичането на данни се разглежда като най-сериозната киберзаплаха за респондентите на Allianz Risk Barometer (59%), следвани от атаки срещу критична инфраструктура и физически активи (53%). Увеличение на риска, свързан със зловреден софтуер с цел откуп (ransomware) – през 2023 г. се наблюдава тревожно възобновяване на този тип заплаха с нарастване на застрахователните рискове с повече от 50% в сравнение с 2022 г., поради което рискът се нарежда на трето място (53%).
„Киберпрестъпниците проучват активно начини да използват нови технологии като генеративен изкуствен интелект (AI) за автоматизиране и ускоряване на атаки, създаване на по-ефективен зловреден софтуер и фишинг. Нарастващият брой инциденти, причинени от лоша киберсигурност, по-специално в мобилните устройства, недостигът на милиони специалисти по киберсигурност и заплахата, пред която са изправени по-малките компании поради зависимостта им от ИТ аутсорсинг, също се очаква да стимулират киберактивността през 2024 г.“, обяснява Скот Сейс, глобален ръководител по киберсигурност, Allianz Commercial.
Прекъсване на бизнес дейността и природни бедствия
Въпреки облекчаването на затрудненията по веригата за доставки след пандемията през 2023 г. прекъсването на бизнес дейностите (31%) запазва позицията си на втората най-голяма заплаха в проучването от 2024 г. Този резултат отразява взаимосвързаността във все по-променливата глобална бизнес среда, както и силното разчитане на веригите за доставки за критични продукти или услуги. Подобряването на управлението на непрекъснатостта на бизнеса, идентифицирането на тесните места във веригата за доставки и разработването на алтернативни доставчици продължават да бъдат ключови приоритети за управление на риска за компаниите през 2024 г.
Природните бедствия (26%) са един от най-активно изкачващите се в класацията, достигайки до трето място, с три позиции нагоре. 2023 г. беше рекордна година на няколко фронта. Тя бе най-горещата година от началото на измерването на глобалните температури, а загубите на застрахователите надхвърлиха 100 милиарда щатски долара за четвърта поредна година, водени от най-съществените щети от 60 милиарда щатски долара поради силни гръмотевични бури.
В световен мащаб бедствията са риск №1 в Хърватия, Гърция, Хонг Конг, Унгария, Малайзия, Мексико, Мароко, Словения и Тайланд, много от които са причинили някои от най-значимите събития през 2023 г. Горският пожар в Гърция в близост до град Александруполис през август миналата година е най-големият регистриран някога в ЕС. Междувременно тежките наводнения в Словения доведоха до едно от най-големите събития, причинявайки производствени забавяния и недостиг на части за европейските производители на автомобили.
Регионални различия и нарастващи и намаляващи рискове
Промените в климата (18%) не бележат промяна от досегашното си 7-мо място, но са сред първите три бизнес риска в страни като Бразилия, Гърция, Италия, Турция и Мексико. Имуществените щети по корпоративни активи, в резултат на по-чести и тежки екстремни метеорологични събития, са ключова заплаха. Секторите на комуналните услуги, енергетиката и промишлеността са сред най-изложените на този риск. В допълнение, нетните нулеви преходни рискове и рисковете на отговорност се очаква да се увеличат в бъдеще, тъй като компаниите инвестират в нови, до голяма степен непроверени нисковъглеродни технологии, за да трансформират своите бизнес модели.
Предвид продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна и напрежението между Китай и САЩ, политическите рискове и насилието (14%) са на 8-мо място от 10-то. 2024 г. също е година на множество избори в различни страни, в която до 50% от населението на света ще упражни правото си на глас, включително в Индия, Русия, САЩ и Обединеното кралство. Недоволството от потенциалните резултати, съчетано с общата икономическа несигурност, високите разходи за живот и нарастващата дезинформация, подхранвана от социалните медии, означава, че се очаква социалната поляризация да се увеличи, предизвиквайки повече социални вълнения в много страни.
Въпреки това има известна надежда сред респондентите на Allianz Risk Barometer, че през 2024 г. може да станем свидетели на бурните икономически възходи и падения, изпитани след отшумяването на шока от COVID-19, което ще доведе до макроикономическо развитие (19%). Перспективите за икономически растеж обаче остават слаби – далеч под 1% в големите икономики през 2024 г.
В глобален контекст недостигът на квалифицирана работна сила (12%) се разглежда като по-нисък риск в сравнение с 2023 г., падайки от осмо на десето място. Бизнесът в Централна и Източна Европа, Обединеното кралство и Австралия обаче го определя като един от петте най-големи бизнес риска. Като се има предвид, че все още има рекордно ниска безработица в много страни по света, компаниите се стремят да заемат повече работни места, отколкото има хора, които да ги заемат. ИТ експертите или експертите по данни се смятат за най-предизвикателни за намиране, което прави този проблем критичен аспект в борбата срещу киберпрестъпността.
21:29 | 16.01.24 г.
