Ангола напуска Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) след 16 години членство на фона на спор за квотите за производство на петрол, докато картелът се опитва да подкрепи световните цени, съобщава Bloomberg.
Африканската страна отхвърли ограничението за намален добив, наложено от лидерите на картела, за да отрази намаляващия капацитет на страната. Въпреки че този удар върху единството на ОПЕК за кратко отслаби цените на „черното злато“, разделянето няма да повлияе на доставките на петрол от страната или организацията като цяло.
Излизането на Ангола ще свие ОПЕК до 12 нации в момент, когато организацията се бори да укрепи цените, които са загубили почти 20% от стойността си през последните три месеца. Воден от Саудитска Арабия, картелът а и неговите съюзници намалиха производството, за да компенсират процъфтяващия добив в САЩ, но само с частичен успех.
Фючърсите върху сорт Брент първоначално потънаха с 2,4% след новините, но след това отново поеха по низходяща траектория до 79 долара за барел.
„Това нито сигнализира за предстоящо разкъсване на сближаването на ОПЕК+, нито застрашава краткосрочните съкращения на доставките“, коментира Боб Макнали, президент на консултантската група Rapidan Energy Group и бивш служител на Белия дом. „Въпреки това ОПЕК+ трябва да продължи да действа единно през следващите няколко години“, добавя той.
Тъй като ОПЕК+ изпитва проблеми тази година, Рияд оказва по-голям натиск върху по-малките членове, като Ангола, за подпомагане на общите усилия.
Сблъсъкът на страната с ръководството на ОПЕК започна през юни, когато сделката, която обещаваше по-висока производствена цел на Обединените арабски емирства (ОАЕ), принуди Ангола да приеме намален лимит за 2024 г.
„Нашата роля в организацията не беше счетена за уместна“, изтъква министърът на минералните ресурси на Ангола Диамантино Азеведо, докато обявява оттеглянето на страната след заседание на кабинета в четвъртък. „Решението не беше взето лесно“, добавя той.
Някога най-големият производител на петрол в Африка, нацията отчита 40% срив на добива за последните осем години до около 1,14 млн. барела на ден, тъй като не успява да инвестира достатъчно в индустрията, сочат данни на Bloomberg.
В резултат на това производството изостана значително под целта, договорена с партньорите от ОПЕК.