Ще успее ли да набере инерция икономиката на Китай през 2024 г.?

От средата на 90-те години на миналия век Китай е основният световен купувач на множество стоки, необходими за задвижване на икономическия му растеж. Целта на този растеж отчасти е свързана с това да се създаде и разшири средната класа, над която обикновено е много по-лесно да се поддържа контрол, отколкото над висшата класа или работническата прослойка. Също така трябва да се създаде контрапункт на суперсила в Глобалния юг, който да съперничи на САЩ в Глобалния север и в крайна сметка да ги изпревари като най-голямата суперсила в света, пише Саймън Уоткинс, бивш валутен трейдър и финансов журналист, в коментар за Oilprice.

Звездният икономически растеж на Китай в продължение на много години изтласка нагоре цените на основните суровини, от които се нуждаеше, като страната почти сама създаде и поддържа суперцикъла на суровините през тези години.

Началото на пандемията от коронавирус в Китай в края на 2019 г. и строгата политика за нулева толерантност към Covid, използвана за ограничаването ѝ, сериозно повлияха на този растеж и на по-широките му амбиции (поне засега). Ключовият въпрос за световните петролни пазари е какво ще се случи с Китай през 2024 г.

Целта за икономически растеж на Китай за 2023 г. официално беше „около 5“ процента, което означава, че почти сигурно ще бъде постигната на хартия, независимо от реалността зад цифрите. Тази реалност е, че е постигнат растеж от някъде между 3 и 5 процента, в зависимост от това как се тълкуват данните.

Поне през първите две тримесечия на годината ключовите икономически данни изглеждаха лоши – особено извън потребителския сектор. Изводът е, че все по-трудно се намират работни места в китайските градове, в които мечтата на страната за средната класа привлече десетки милиони жители, които изоставиха предишния си живот, базиран на земеделие.

Междувременно нивото на младежката безработица нарасна толкова много, че Китай спря да публикува данни, след като докладът за юни показа, че нивото на безработица тук е достигнало най-високата си стойност досега от 21,3%.

Висшите политически фигури в Китай – включително президентът Си Дзинпин – са напълно наясно с потенциала високата младежка безработица да се превърне в мащабни протести. Те знаят, че точно преди поредицата от бурни бунтове през 2010 г., които белязаха началото на Арабската пролет, средната младежка безработица в тези страни беше само незначително по-висока - 23,4 процента - от сегашната в Китай.

За Китайската комунистическа партия (ККП) и нейното сегашно ръководство това се е превърнало в екзистенциална криза, за която тя не може да продължи да използва предишния си изпитан и доверен метод за измъкване от всички трудности. Този метод основно включва инжектиране на държавни пари в икономиката, често чрез държавни предприятия и финансови институции за постигане на все по-бързи темпове на икономически растеж. Те залагат на философията, че това може да им се изплати в някакъв момент в далечното бъдеще, когато растежът на активите, закупени с парите, може да плати натрупания дълг.

Още през март 2017 г. тогавашният премиер Ли Къцян направи две големи изказвания на годишното Общокитайско събрание на народните представители в Пекин. Първата реч се фокусираше върху това, че втората по големина икономика в света намали целта си за темп на растеж до най-ниското ѝ ниво от 27 години. Втората гласеше: „Развитието както вътре, така и извън Китай изисква да сме готови да се изправим пред по-сложни и по-тежки ситуации“.

Дори преди това признание от Ли обаче световните финансови пазари бяха наясно, че Китай за известно време демонстрира трите ключови симптома, предшестващи всички големи финансови кризи от последните три десетилетия – азиатската криза от 1997 г. руската криза от 1998 г. и дори Голямата финансова криза, която започна през 2007 г.

Става въпрос за бързото покачване на цените на активите и спада в основния потенциал за растеж – накратко, всички фактори трябва да надуят балон, който след това да се спука.

Дългът на всяка държава може да бъде разделен основно на два компонента: вътрешен и външен. Външният дълг на Китай нарасна от около 52,55 млрд. долара през 1990 г. (около началото на драматичния скок на икономическия растеж на страната) до около 2,4 трлн. долара през 2020 г. (приблизително в началото на Covid). Съотношението на държавния дълг на Китай към брутния вътрешен продукт (БВП) беше около 68 процента към този момент. Дори при нарастването на това съотношение на държавния дълг към БВП след Covid (до малко над 80 процента в началото на 2023 г.), другият компонент - вътрешният дълг - е мястото, където изпъкват сериозните проблеми.

Неофициално, включително този дълг, общото съотношение на китайския дълг към БВП е някъде между 270 процента и 300 процента, спрямо около 200 процента само преди около пет години. Дори според собствените данни на Китайската народна банка (PBOC), непогасеното „общо социално финансиране“ (което измерва общото предлагане на кредити за икономиката и включва задбалансови форми на финансиране, които съществуват извън конвенционалната система за банково кредитиране) достига 5,98 трлн. юани (858 млрд. долара) към януари 2023 г.

Един очевиден сектор, предизвикващ безпокойство – сред много други – е секторът на имотите, който представлява около една трета от целия БВП на Китай и около 65 процента от общите активи на домакинствата.

На фона на кризата в този сектор правителството въведе нови мерки за стимулиране. На 20 октомври PBOC предостави договори за обратно изкупуване на стойност 828 млрд. юана – приблизително еквивалентно на директно вливане на 733 млрд. юана във финансовата система – за смекчаване на част от икономическото въздействие на продължаващия спад в тази индустрия. В същия ден PBOC запази непроменени рекордно ниските си лихви, като намекна, че може да се приложи допълнително облекчение на паричната политика, ако е необходимо. Освен това на 24 октомври беше одобрено ново емитиране на специални държавни облигации за 1 трлн. юана.

Китайските медии обявиха, че приходите от облигациите ще бъдат разпределени между местните власти, зад а подкрепят целите за растеж. Корекцията на бюджета ще повиши тавана на общия фискален дефицит до 4,88 трлн. юани - или 3,8 процента от БВП, от първоначално планирания дефицит от 3 процента.

След тези нови мерки се появиха възходящи ревизии на прогнозите за БВП на Китай, въпреки продължаващото свиване в сектора на имотите. Международният валутен фонд (МВФ) наскоро повиши прогнозите си за БВП с 0,4 процента както за 2023 г., така и за 2024 г. - съответно до 5,4 процента и 4,6 процента.

Последните данни показаха, че китайското промишлено производство за ноември се е разширило с най-бързите темпове от близо две години, докато продажбите на дребно са нараснали с по-малко от очакваното, което е условно положителен знак за търсенето на петрол. През по-голямата част от тази година такъв растеж идва от потребителските дейности, които са склонни да захранват търсенето на петрол в Китай много по-малко от растежа в индустриалния сектор.

Като се има предвид тази смяна на двигателите на растежа, Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) прогнозира средно търсене на петрол в Китай от 16,41 млн. барела на ден през първата половина на 2024 г., което е с 3,2 на сто повече от нивата от 2023 г., докато Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква търсенето на петрол в страната да бъде средно 17,1 млн. барела дневно за годината, което съответства на ръст от 3,9% на годишна база.