В рамките на текущото десетилетие светът трябва да премине към нов тип икономика, основана на по-ниски въглеродни емисии и по-способна да се приспособи към климатичните промени. За това настоява Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, в интервю за БТА, взето на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата СОР28, която се провежда в Дубай.
Според нея България има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните изменения. Георгиева посочи, че икономиката на нашата страна все още е енергоинтензивна, което означава и по-въглеродно интензивна в сравнение с другите страни от ЕС. „Имаме някои добри схеми, например за енергийна ефективност на жилищата, имаме идеи, но все още нямаме ясна стратегия за това, че за да сме конкурентоспособна икономика в бъдеще, трябва да сме зелена и дигитална икономика“, не спести критиката си Георгиева и смята, че са наложителни промени в стопанството ни.
По думите ѝ на СОР28 се разбира, че, „първо, времето не ни е приятел и второ, че най-важните промени трябва да се случат в страните с динамично развиващи се икономики, където емисиите се увеличават“.
Управляващият директор на МВФ е убедена, че финансовата система също трябва да се промени, да стане по-гъвкава. „За това са необходими три реформи: осигуряване на повече дългосрочно финансиране при преференциални условия за финансиране на борбата с климатичните промени; използване на обществени средства за привличане на по-голямо частно финансиране; използване на гаранции и застрахователни механизми, за да се постигне по-голямо разпределение на риска“, изброи какви промени предстои да направят правителствата Георгиева.
Тя подчерта, че в МВФ са сериозно ангажирани с климатичната политиката и обсъждат как да се отстрани това, което създава климатичния проблем.
„Ядрената енергия е чувствителна тема, но без нея би било трудно парниковите емисии да се понижат достатъчно бързо, за да се постигнат климатичните цели“, е мнението на Георгиева.
Тя отчете, че повечето международни финансови организации нямат техническа експертиза в областта на ядрената енергетика и поради тази причина не участват във финансирането на такива проекти. Управляващият директор на МВФ обаче очаква в бъдеще да се наблюдава по-голям интерес, особено по отношение на нови технологии като малките ядрени реактори. Кристалина Георгиева предупреди, че освен икономическите рискове от климатичните изменения съществуват и геополитически рискове от зависимостта от вноса на енергоносители.
„Със съществуващите технологии, които са вече търговско приложими, можем да постигнем 85% от съкращаването на емисиите, което ни е необходимо до 2030 година. Това означава, че имаме технологии "за сега", но за 2050 г. ще ни трябват технологии, които или са в развитие, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по естествен път да се откажем от въглищата и газа, защото има по-евтина алтернатива“, предвижда тя.
В коментар за климатичното бъдеще на света управляващият директор на МВФ потвърди, че е "технологичен оптимист" и подчерта, че хората са изобретателни и ще измислят решения, като единственият проблем е времето.