Президентът на Азербайджан Илхам Алиев обвини Франция, че създава условия за нова война в Южен Кавказ, като доставя оръжия на Армения, предава Ройтерс.
Алиев използва речта си на конференция за деколонизацията в Баку, за да отправи язвителни критики към Франция, която миналия месец съобщи, че е договорила нови споразумения за доставка на военно оборудване на Армения.
„Франция дестабилизира не само миналите и настоящите си колонии, а и нашия регион, Южен Кавказ, като подкрепя сепаритистки тенденции и сепаратисти“, коментира Алиев.
„Като въоръжава Армения, тя прилага милитаристична политика, насърчава реваншистки сили в Армения и подготвя почвата за началото на нови войни в нашия регион“, допълни той.
В отговор френски дипломатически източник заяви, че Франция, наред с европейските и американските ѝ партньори, работи за справедлив и траен мир в Южен Кавказ, основан на принципите на спазването на суверенитета и границите.
Армения и Азербайджан водиха две войни през последните три десетилетия, но Алиев постигна голяма победа през септември, като си върна контрола върху азербайджанската област Нагорни Карабах, след като етническите арменци там се радваха на фактическа независимост от началото на 90-те години на миналия век. Оттогава над сто хиляди арменци избягаха към Армения.
Сега Азербайджан е в силна позиция да си осигури благоприятна мирна сделка с Армения и възприема все по-твърда линия към западните страни, особено Франция и САЩ, които имат големи етнически арменски общности и са благосклонни към Ереван.
Френски дипломатически източник заяви миналата седмица, че Франция е поискала от Баку разяснения, след като службата ѝ за киберотбрана открила дискриминационна кампания, идваща от Азербайджан, която целяла да подкопае възможностите на Париж да проведе Олимпийските игри догодина.
Подчертавайки влошаването на отношенията, Алиев заяви, че Франция е отговорна за „най-кървавите престъпления в колониалната история на човечеството“.
Притеснения
Европейски дипломат изрази притеснения, че Азербайджан може да се опита да завземе територия в Южна Армения след връщането на Нагорни Карабах с цел да отвори коридор към Нахичеванската автономна република, която граничи с Турция, Иран и Армения.
„Много сме притеснени за териториалната цялост на Армения“, каза дипломатът пред Ройтерс.
Азербайджан твърди, че подобни притеснения са неоснователни и че работи с Иран за създаването на транспортен коридор към Нахичеван през иранска територия.
Съветникът на азербайджанския президент Хикмет Хаджиев коментира пред Ройтерс, че Баку иска двустранни мирни преговори с Армения и смята, че могат да постигнат споразумение бързо, без необходимостта от западно посредничество.
„Мирното споразумение не е ядрена физика. Ако има добра воля, основните принципи на мирното споразумение, може да бъдат изработени в кратък срок“, посочи той.
На въпрос за западна намеса Хаджиев допълни: „Нуждаем се от мир в нашия регион, не във Вашингтон, Париж или Брюксел.
Външното министерство на Азербайджан заяви, че разговорите с Армения може да се състоят на границата между двете страни или на друго място.
Години на посредничество от ЕС, САЩ и Русия не успяха да убедят двете страни да подпишат мирно споразумение. Те трябва да се договорят за демаркационната линия на общата си граница, която остава затворена и силно милитаризирана. Граничните престрелки, често с жертви, остават нещо обичайно.
Азербайджан, която има близки връзки с Турция, през последните месеци многократно се отказа от мирни преговори с посредничеството на САЩ и ЕС, като ги обвини в проарменски пристрастия.
Тази седмица арменският премиер Никол Пашинян похвали ЕС за помощта за доближаване до мирно споразумение, но заяви, че двете страни все още „говорят на различни дипломатически езици“.
19:21 | 21.11.23 г.
