Митата на Тръмп върху стоманата и алуминия застрашат устоите на световната търговия

Когато се срещнаха във Вашингтон миналия месец, президентът на САЩ Джо Байдън и председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен не успяха да разрешат тлеещото несъгласие относно митата върху стоманата и алуминия. Спорът се проточи с месеци, защото Европейският съюз (ЕС) с право се съпротивлява на подхода на САЩ, а администрацията на Байдън не е склонна да отстъпи, пише Bloomberg в редакционен материал.

Не бъркайте тези разногласия с тесен технически спор. Бъдещето на базираната на правила глобална търговска система и перспективите за ефективни действия срещу изменението на климата са заложени на карта. Тъй като крайният срок за намиране на решение наближава, американските държавни служители трябва да помислят отново.

Цялата история започна с така наречените мита, въведени в интерес на националната сигурност от бившия президент Доналд Тръмп. Това включва 25% налог върху вноса на стомана и 10% върху вноса на алуминий.

На фона на липсата на каквато и да е истинска обосновка за сигурността и налагайки ненужни разходи на производителите и потребителите в САЩ, тази самоунищожаваща се политика трябваше просто да бъде премахната. Вместо това служителите на Байдън работят за разширяването ѝ – с временна система от квоти за внос  (в момента), която да бъде последвана от нова сделка с ЕС, която ще прилага общи мита за стоманата, произведена в трети страни. Заобикалянето на квотата трябва да изтече в края на тази година. При сегашното положение, ако няма ново споразумение, митата на Тръмп ще бъдат възстановени заедно с ответните мерки на ЕС.

Какъв е проблемът с предложения пакт за митата — или, както неговите защитници предпочитат да го наричат, Зелената стоманена сделка (Green Steel Deal)?

Проблемите са няколко, но най-основният е, че мярката ще наруши обещанията, които САЩ и ЕС са дали на своите търговски партньори, нарушавайки правилата на Световната търговска асоциация (СТО), които САЩ някога защитаваха.

Вярно е, че така някои ще видят още един пирон в ковчега на СТО като функция, а не като грешка, но това е крайно безотговорно отношение. Рисковете от глобалната икономическа фрагментация нарастват. Ускоряващото се отстъпление от базираната на правила търговска система е голяма заплаха за търговията, растежа и жизнения стандарт. Екипът на Байдън трябва да работи върху промяна на системата, а не да измисля начини да я демонтира по-бързо.

Предлагайки продължаване на защитата на стоманодобивната индустрия, служителите в Белия дом изместиха обосновката от националната сигурност към борбата с изменението на климата. Те казват, че съвместните мита на САЩ и ЕС върху вноса от други страни биха насърчили по-чистото местно производство. Проблемът е, че ЕС вече има такава политика. Блокът въвежда постепенно т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (SBAM) , който ще облага вноса според въглеродния му интензитет — най-важното, с такса, еквивалентна на тези, които производителите в ЕС плащат за своите емисии.

Системата дава на местните и чуждестранните производители еднакъв стимул да намалят въглеродните емисии, което я прави ефективна и съвместима с правилата на СТО. В САЩ липсва еквивалентна система, така че използването на защита за стимулиране на местното производство няма непременно да ограничи емисиите и също така нарушава правилата на световната търговия.

За всеки случай администрацията на Байдън има още една обосновка за протекционистките си инстинкти - а именно необходимостта да компенсира субсидиите, които Китай, по-специално, използва, за да създаде хроничен свръхкапацитет и да изкриви глобалното производство на стомана. Това извинение не е по-правдоподобно от останалите. Няма призив за нов митнически пакт: СТО предоставя адекватни средства за защита под формата на антидъмпингови и антисубсидийни мита, които САЩ и ЕС вече са приложили. Взети заедно, те представляват по-малко от 10%  от износа на стомана в Китай.

Притиснат, ЕС все още може да отстъпи пред исканията на САЩ. Това допълнително ще навреди на СТО, ще застраши световната търговия, ще затрудни европейската схема за таксуване на въглеродните емисии и ще постави под въпрос жизнеспособността на неговата система за търговия с емисии. Това също би навредило на икономиката на САЩ, където за всяко работно място, произвеждащо стомана, има приблизително 80 в индустрии, които се нуждаят от стомана като суровина. Ако всичко това ви се струва абсурдно висока цена за защита на една добре свързана индустрия, вероятно сте прави.