Руснаци се завръщат в родината си след бягството в чужбина заради войната

Една седмица след като Русия нахлу в Украйна миналата година Егор Газаров събрал багажа си.

Газаров, който говори отлично английски и е завършил магистратура по бизнес администрация в Европейския институт за управление на бизнеса (Insead) в Париж, се издигал в йерархията на Boston Consulting Group и Procter & Gamble през първото десетилетие от кариерата си. Той заминал за Армения, за да види как ще се развие положението и да потърси възможности за кариера на Запад или в Близкия изток, пише Financial Times.

Но по-малко от шест месеца след началото на войната Газаров решил да се върне в Русия, обезсърчен от наличните работни места за човек с неговия опит.

„Разбрах, че всъщност възможностите за работа извън страната не са толкова добри, колкото можеха да бъдат“, споделя той в телефонно интервю от Москва.

Макар че стотици хиляди руснаци напуснаха страната миналата година, някои от тях като Газаров, са избрали да се върнат в Москва – знак за способността на Кремъл да поддържа усещане за нормалност в столицата и да овладее едно от най-големите сътресения за икономиката от войната.

Над 820 хил. души са избягали от Русия от февруари 2022 г. насам, сочи изследване на сайта Re:Russia, управляван от университетски преподаватели в изгнание. Това беше една от най-големите емигрантски вълни от Русия поне от началото на 90-те години на миналия век след разпадането на СССР.

Емигрантите, включително дисиденти, които се противопоставяха на войната и силно мобилни работещи младежи като Газаров, напуснаха по икономически причини или за да избегнат привикване в армията. Някои заминаха в първите дни и седмици от пълномащабното нашествие, а други – шест месеца по-късно, когато Кремъл нареди масова мобилизация на мъже, за да воюват в Украйна.

Макар че много дисиденти останаха в страните, в които избягаха, някои работещи младежи избират да се върнат в Русия временно или за неопределено време, след като Владимир Путин заяви, че Кремъл няма планове за нова масова мобилизация.

Университетските преподаватели от Re:Russia отбелязват, че е „много вероятно“ някои от хората, които са напуснали Русия, за да избегнат мобилизация, вече да са се върнали.

Сътресенията през последно време в Израел и Армения допълнително усложняват положението на хилядите руснаци, които се установиха в тези страни.

Над 35 хил. руснаци са заминали за Израел миналата година, сочат данни на Еврейската агенция за Израел, най-голямата еврейска организация с идеална цел. Много от тях остават, а за тези, които планират завръщане, депутати в Москва обещават студено посрещане в сибирски затвори.

Малката кавказка република Армения, традиционно съюзник на Москва, е приела повече руснаци от всяка друга страна с изключение на Казахстан и Сърбия. Но след като Азербайджан си върна арменския анклав Нагорни-Карабах миналия месец въпреки присъствието на руски миротворци там, антируските нагласи в страната се засилват.

Емил Камалов и Ивета Сергеева, двама изследователи в European University Institute във Флоренция, изучават бягството на руски емигранти в допитвания след началото на нашествието.

Анкетираните са високо образовани, политически ангажирани и по-млади в сравнение с общото руско население, отбелязват те. Но над 15 на сто от анкетираните са се завърнали в Русия – някои, за да уредят делата си, други за по-постоянно.

„Това определено не е икономическа миграция в класическия смисъл. Това са хора, които са много компетентни специалисти в Русия, а сега губят пари, статут… За много хора качеството на живот намалява [в чужбина]“, отбелязва Сергеева.

Кремъл е наясно с тенденцията. През юни Путин заяви, че половината руснаци, които са напуснали след началото на войната, вече са се върнали. „Не виждам нищо лошо в това“, каза той.

Други официални представители заявиха, че мнозина са избрали да се върнат заради враждебно отношение и подозрения към руските имигранти. Те дадоха за пример чешкия президент Петър Павел, който призова всички руснаци, живеещи в западни страни, да бъдат „мобилизирани“ от службите за сигурност, намек за силно критикуваното третиране на японците в САЩ по време на Втората световна война.

Председателят на руската Дума Вячеслав Володин каза впоследствие, че Павел искал да изпрати руските емигранти в „концентрационни лагери“.

„Официалната пропаганда прави всичко възможно да ни накара да повярваме, че емигрантите, особено IT специалистите, са се върнали масово в Русия“, казва руската антроположка Александра Ахипова.

Реалността е по-нюансирана, допълва тя. „Намирането на работа е много лошо, визите – също, затова някои хора се връщат, а други – не“, отбелязва Ахипова.

31-годишният индустриален дизайнер Григорий, който живее в Москва, казва, че преминал границата с Казахстан пеша миналия септември, за да избегне опасността да бъде изпратен на фронта в Украйна, след като бил изпратен в Сирия по време на задължителната си военна служба. Григорий, който отказва да съобщи фамилията си заради страх от ответни мерки, споделя, че престоят му в Казахстан свършил след няколко седмици, тъй като със съпругата му не могли да се справят с разходите за живот.

След още няколко месеца в Индия двойката се върнала в Москва, за да измисли по-добър план къде да се установи и да натрупа достатъчно спестявания, за да може да живее там. „Решихме, че няма просто да се местим от едно място на друго“, казва Григорий.

Завръщането у дома донякъде било успокояващо, признава той, но не и по най-важния начин. „Когато не можеш да изразиш мнението си честно, защото има вероятност…, сигурен съм, че съм подслушван, в този смисъл не е безопасно“, казва той.

Други, които решили да се върнат, твърдят, че са изненадани от степента на привидна нормалност в Москва, където ресторанти и барове остават оживени, а западни вериги като McDonald’s, Starbucks и Domino’s отново отвориха врати с руска собственост и леко променени имена и лого, след като западните им собственици напуснаха страната. „Барби“ се излъчва на голям екран в Русия в контрабандни версии въпреки липсата на официални прожекции, след като продуцентската компания се изтегли от Русия.

29-годишният Никита Киктенко, който работил във финтех сектора в Русия, заминал от Москва за Киргизстан през 2022 г. Тази пролет той решил да се върне в Москва, за да види приятели и роднини. Смятал, че ще остане един месец, но в крайна сметка се задържал за постоянно.

„Когато сте извън страната, имате много ограничена комуникация…, мислите, че положението е много трудно, че всички хора, които познавате, са напуснали страната. Но когато се върнете, разбирате, че това не е така. Животът продължава, бизнесът продължава да се развива“, казва Киктенко.

Някои работещи младежи споделят, че са се върнали, за да намерят по-доходоносна работа на фона на свободни ръководни позиции и високи заплати в някои от най-големите технологични компании в страната, стремящи се да заменят изгубените таланти заради емиграцията.

Бивш консултант в глобалната компания BCG, която преместила централата на компанията в Азербайджан, след като затворила дейностите си в Москва, казва, че в крайна сметка решил да се върне, за да започне работа в „Яндекс“, най-голямата търсачка в Русия, на ръководна позиция, която предлагала над два пъти по-висока заплата от досегашната му.

Друг бивш партньор на BCG, който се установил заедно с компанията в Латинска Америка, решил да се върне в Москва и създал собствен бизнес, привлечен от относително ниските разходи за живот. Сега той плаща само 2000 долара месечно за първокласен апартамент в центъра на града, а изисканите храни и напитки струват много по-малко, отколкото в Западна Европа.

Мария Снеговая, старши съдружник в Центъра за стратегически и международни изследвания, казва, че нейни познати решили да останат в Русия, въпреки че се противопоставяли на режима.

Мотивите им да останат варирали от необходимостта да се грижат за болни членове на семейството до стремеж да повлияят на геополитическата траектория на Русия отвътре и усещане за морален дълг да останат и да се съпротивляват, отбелязва тя.

„За съжаление, изглежда, че имаше първоначален момент на шок, а сега виждаме нагаждането. Хората правят дългосрочен избор за това… къде искат да бъдат и [дали] наистина мразят Путин дотолкова, че да пожелаят да направят някаква лична саможертва за тази цел, или не“, допълва Снеговая.