Руският президент Владимир Путин е все по-уверен, че неговата армия може да победи Украйна с наближаването на втора зима на войната, тъй като американските и европейските съюзници на Киев в момента са ангажирани със задълбочаващия се конфликт между Израел и Хамас, пише Bloomberg.
Кремъл е убеден, че събитията се развиват в полза на Путин и че той ще успее да задържи територии в Южна и Източна Украйна, които армията му завзе в по-ранните етапи на инвазията, споделят източници, запознати със ситуацията.
Русия си играе на време, докато Путин се подготвя за президентските избори през март, добавят те. Целта е да се осигури територията, която Русия държи в момента, и тъй като нито една от страните не е в състояние да направи решителен пробив, Москва очаква умората от войната в САЩ и Европа да нарасне и Украйна да бъде притисната да търси споразумение.
Все пак, след като се завърна от разговори в Китай с президента Си Дзинпин, Путин замина за Ростов на Дон рано в петък за брифинг в южния военен щаб на Русия на началника на Генералния щаб на армията Валерий Герасимов, който наблюдава войната в Украйна. Това стана, след като руски източници съобщиха, че украинските войски в южната област Херсон са прекосили река Днепър и са си върнали някои окупирани селища в очевиден опит да създадат плацдарм. Министерството на отбраната в Москва заяви в петък, че руските сили са отблъснали украинците.
Украйна възнамерява да продължи контранастъплението си през есента и зимата, дори когато метеорологичните условия на бойното поле се влошат. След като натрупа въоръжение за милиарди долари, включително танкове, артилерия и ракети, от своите съюзници от САЩ и НАТО, през лятото Киев постигна бавен напредък в изтласкването на руските войски от силно защитените им позиции.
Това увеличи трудностите при поддържането на коалицията в подкрепа на отбраната на Украйна. САЩ прекратиха финансирането за Украйна в политически спор за краткосрочните разходи, за да избегнат спиране на работата на правителството, докато победителят от парламентарните избори в Словакия, Роберт Фицо - кандидат, който симпатизира на Русия - подчертава нарастващите предизвикателства пред Европейския съюз (ЕС).
Унгарският премиер Виктор Орбан събуди нови опасения за сигурността сред съюзниците от НАТО, след като разговаря с Путин на форум в Пекин по-рано тази седмица, като стана първият лидер на страна членка на ЕС, който се срещна с руския държавен глава, след като през март беше издадена международна заповед за арест на президента за предполагаеми военни престъпления в Украйна.
Ожесточени боеве се водят по части от фронтовата линия в Източна и Североизточна Украйна, след като руските сили атакуваха градовете Авдиевка в Донецка област и Купянск в Харковска област. Главнокомандващият украинската армия Валерий Залужний, който посети фронта в четвъртък, каза, че руските сили продължават да натискат Авдиевка с нови щурмови части, голям брой танкове и подкрепа от авиация и артилерия, въпреки че отбраняващите се войски отблъскват атаките.
Русия вероятно извършва своята „най-значима офанзивна операция“ поне от януари, с атаки „в множество оси“ в Източна Украйна, посочва Министерството на отбраната на Великобритания в актуална разузнавателна информация от 17 октомври.
Путин се похвали пред журналисти в Китай, че последното нападение на Украйна в Херсон не е дало „никакъв резултат“. Дни по-рано той каза пред държавната телевизия, че продължилата месеци контраофанзива на Украйна „напълно се е провалила“ и че руската армия е преминала към „активна отбрана“, за да подобри позициите си на бойното поле.
Украйна отхвърля твърдението на Путин и казва, че нейните войски продължават да напредват, включително около стратегическия град Бахмут. Украинският президент Володимир Зеленски, който посети района на Херсон в петък, заяви в телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц, че Русия е претърпяла „катастрофални загуби“ при неуспешното нападение срещу Авдиевка.
Русия може да постигне някои „адаптации и успехи на тактическо ниво“ близо до града, макар че е малко вероятно те да доведат до по-широки стратегически печалби, изтъкват от Института за изучаване на войната в доклад от 11 октомври.
Със сигурност малцина в руския елит споделят оптимизма на Путин и остават дълбоко помрачени относно перспективите за войната, не виждайки начин за спиране на битките.
На фона на спираловидната криза около войната Израел-Хамас, САЩ и други съюзници от НАТО казват, че остават ангажирани с доставката на оръжия и помощ, за да помогнат на Украйна да изтласка Русия във война, която продължава повече от 600 дни.
В обръщение от Овалния кабинет късно в четвъртък президентът Джо Байдън призова американския народ да подкрепи финансирането на военните усилия на Израел и Украйна, като предупреди, че Хамас и Путин представляват заплаха за демокрацията в САЩ. Белият дом изпраща до Конгреса искане за финансиране от 61,4 млрд. долара за помощ за Украйна.
Зеленски казва, че е благодарил на Байдън в телефонен разговор в четвъртък за предоставянето на ракети ATACMS с голям обсег, които бяха използвани за първи път тази седмица за удари по окупираните от Русия летища дълбоко зад фронтовата линия. Все пак той призна за риска „международното внимание да се отклони от Украйна“ поради насилието в Израел и Газа.
Руският външен министър Сергей Лавров изтъкна междувременно, че целите на Кремъл „ще бъдат постигнати по-бързо“, ако фокусът на САЩ върху Близкия изток доведе до забавяне на доставките на оръжие за Киев. Той посети лидера на Северна Корея Ким Чен Ун по-рано тази седмица, а по-късно отказа да коментира твърденията на САЩ, че Пхенян е доставил 1000 контейнера с военно оборудване и боеприпаси на Русия.