fallback

"Кофас": Конфликтът в Близкия изток носи риск на локално и глобално ниво

Конфликтът в Близкия изток ще има негативно влияние върху израелската икономика, която вече показва признаци на забавяне, коментират експертите по кредитно застраховане

16:04 | 20.10.23 г.

Войната ще има негативно влияние върху израелската икономика, която вече показва признаци на забавяне. Тази прогноза направиха експертите по кредитно застраховане от "Кофас", като за пример дават стойността на шекела, който достигна най-ниското си ниво от началото на 2016 г.. Той се търгува на ниво от 3,96 шекела за долар, което е с 3,2% по-ниско спрямо края на финансовия ден миналата сряда 11 октомври.

Петгодишните суапове за кредитно неизпълнение (CDS) нараснаха с 93 базисни пункта до 88,5 пункта. Още преди нападението корпоративните печалби бяха подложени на натиск поради повишенията на лихвените проценти от страна на централната банка (до 4,75% през септември 2023 г. от 0,1% през април 2022 г.) и несигурността в политическата среда, породена от съдебната реформа. Това доведе до повишен риск от несъстоятелност, особено в секторите на ИКТ (Информационни и комуникационни технологии) и строителството, припомнят от "Кофас".

Фактът, че Израел мобилизира 360 хиляди резервисти (тъй като се подготвя за очакваната сухопътна операция в Газа), също ще окаже влияние върху икономическата активност, коментират експертите по кредитно застраховане. Според тях военната обстановка ще има отрицателно въздействие върху чуждестранните инвестиции и туризма, но отбранителната индустрия ще бъде повлияна положително.

Инфлационният натиск също се очаква да се увеличи. Преди нападенията прогнозите на "Кофас" показваха 3% повишение на БВП на Израел през 2023 г. и 3,5% през 2024 г., след като през 2022 г. се разшири с 6,5%.

В момента експертите правят промени в изчисленията, но степента на понижение на показателя зависи най-вече от променящата се ситуация и продължителността на конфликта. Очаква се средногодишната инфлация през тази година да бъде 3,5% (след 4,4% през 2022 г.) и 2,5% догодина, като съществува риск тя да се повиши допълнително.

Оценката на рисковете според "Кофас" се променя след атаките на палестинските въоръжени групировки в Израел от 7 октомври тази година. Според анализаторите безпрецедентният мащаб и интензивност на нападенията от страна на „Хамас“ биха могли да предизвикат продължителен конфликт между двете страни. Израелските власти са задействали член 40, който позволява на правителството да разпореди „значителни военни действия, които могат да доведат до война с вероятност, близка до сигурната“.

„Дори и засега да не се очаква конфликтът да прерасне в регионален, изключителният характер на атаките на „Хамас“ и силната израелска реакция повишават вероятността за участие на ливанската шиитска бойна организация „Хизбула“, Иран и САЩ“, допускат от "Кофас".

Тъй като „Хамас“ призова палестинци и араби от други държави да се присъединят към операцията, възниква възможността Израел да се окаже във война на няколко фронта. „А всяко разширяване на конфликта към Иран би довело до затваряне на Ормузкия проток – жизнено важен път за световната петролна индустрия, което би се отразило на цените на петрола“, коментират експертите.

Те прогнозират, че нападенията вероятно ще повлияят и на перспективите за евентуално споразумение между САЩ и Иран. През септември 2023 г. САЩ одобриха американско-иранско споразумение за размяна на затворници, съгласно което на петима американски граждани, задържани от Иран, им беше разрешено да напуснат страната в замяна на прехвърлянето на 6 млрд. долара ирански активи, замразени в южнокорейски банки.

Известно е, че Иран подкрепя ислямистки групи, които се противопоставят на Израел. Страната обаче отрича да е пряко замесена в неотдавнашните нападения на „Хамас“. Като се имат предвид критиките срещу администрацията на американския президент Джо Байдън по отношение на преговорите с Иран, всяка сделка между САЩ и Иран (включително връщане към официално известния Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), от който САЩ едностранно се оттеглиха през 2018 г.), ще бъде трудна, анализират ситуацията в Близкия изток от "Кофас". През август добивът на петрол в Иран се увеличи до 3,15 млн. барела на ден, което е най-високото ниво от 2018 г. насам, но всяко затягане на санкциите на САЩ може да обърне тази положителна тенденция.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:05 | 20.10.23 г.
fallback
Още от Свят виж още