През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за господство в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, пише в анализ Ройтерс. Космическата надпревара се завърна с нов играч - Индия, която се бори за развитие на науката, но и за престиж, а новите граници са парите.
Сега всички погледи са насочени към станцията Chandrayaan-3, която трябва да кацне на южния полюс на Луната днес (23 август). Станцията остана единственият състезател на тази писта, след като руската "Луна - 25" се разби при опит за кацане в неделя (20 август). Страната не бърза - вече има съобщения, че кацането може да бъде отложено за 27 август, ако има проблем.
"Ако Индия успее там, където Русия се провали, това ще е нов световен ред в Космоса", коментира Питър Гаретсън, старши сътрудник в American Foreign Policy Council, цитиран от Politico. Изданието припомня, че Индия все още не е разглеждана като фактор в този сектор и ще бъде четвъртата нация след САЩ, Русия и Китай, която успява да кацне на Луната, но първата, която ще го направи на южния полюс.
В своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара - нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в своите космически програми (12 млрд. долара само за 2022 година) или SpaceX - проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията "Артемида", която има същата цел - южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 година.
Русия не съобщи бюджета за първата от 47 години мисия до Луната. Космическата станция "Луна - 25" беше изстреляна в началото на август - малко изненадващо, а и според някои наблюдатели малко прибързано, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната. Но станцията се разби при опита за кацане, а едва ли Русия скоро ще успее да лансира неин наследник.
Приоритет в руския бюджет сега е водената война в Украйна, посочва още Ройтерс.
Южният полюс е желана дестинация, защото досега остава неизследван от човека, а според анализи там има следи от лед. Наличието на вода разкрива редица възможности, като например създаване на лунна колония, развиване на миннодобивна дейност и подкрепа на плановете за полет до Марс, допълва агенцията.
През 2019 година индийската Chandrayaan-2 опита да кацне на Луната, но се разби заради високата скорост, припомня CNBC. Новата станция сега е снабдена със специални устройства, които "убиват" скоростта. Индийските учени коментират, че са си взели поука от провала на предишната мисия и са зарадили повече гориво, сложени са по-големи соларни панели, които да произвеждат нужната електроенергия. Chandrayaan - 3 е проектирана за кратък живот - между 3 и 6 месеца, на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.