Отношенията между Турция и ЕС отново са под светлината на прожекторите, като анализаторите се опитват да разберат каква в действителност е стратегията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който се сблъсква с трудната задача да възстанови доверието в една раздирана от икономически и финансов скептицизъм страна.
Ердоган е обект на специално внимание в последно време, тъй като всички - от високопоставените представители на ЕС, САЩ и останалите балкански страни до обикновените граждани - искат да разберат какво се крие зад често енигматичните му послания, обвити в реториката на дипломатическия език или на авторитарния подход. Всичко това на фона на един твърде сложен момент за световната политика, разтърсвана от войната в Украйна и икономическите, политическите и социално последици, които тя води със себе си. Маневрирането в един подобен контекст се превръща във висш пилотаж.
Ако се върнем към събитията от последните седмици, трябва да се подчертае факта, че на срещата на върха в Литва Ердоган се съгласи в крайна сметка Швеция да бъде приета в НАТО.
Умелата маневра на турската политика бе приета с облекчение от целия алианс и се превърна в поредното от серия решения, които "смекчиха" напрежението между Анкара и Запада. "Навлизаме в нова ера на отношенията между Турция и Запада", заяви Мурат Йешилташ, директор на проучванията в областта на външната политика в мозъчния тръст Seta, който е тясно свързан с Ердоган и правителството му.
Наистина ли е така? Възниква съвсем резонният въпрос - как могат да еволюират отношенията между Турция и Европа и какви са реалните икономически и геополитически амбиции на Ердоган и Брюксел?
Икономическото предизвикателство за Ердоган - какво иска от ЕС
Промяната на тона от Турция идва на фона на отчаяните опити на Анкара да привлече чуждестранните инвеститори, избягали по време на продължилата с години икономически криза, според анализ на Financial Times.
Дефицитът по текущата сметка на Турция е достигнал 37,7 милиарда долара през първите пет месеца на 2023 г., което е рекордно равнище. Правителството на Ердоган се надява, че притокът на международни средства ще помогне за финансирането на огромната разлика между вноса и износа.
И докато Русия и страните от Залива предоставяха финансова подкрепа през последните години, то новият икономически екип на Ердоган се стреми да получи инвестиции и от САЩ, и от Европа. "Външната политика е повлияна пряко от икономическите отношения. Така че, ако Западът и Турция могат да отворят нова страница в отношенията си, то икономиката ще е ключов аргумент", коментира Мурат Йешилташ.
В тази връзка Ердоган е имал във Вилнюс и едночасова среща с премиера на Италия Джорджа Мелони, на която е било обсъждано увеличението на инвестициите между двете страни, най-вече в промишления сектор и отбраната. Рим си е поставил за цел те да достигнат 30 милиарда евро, съобщи Sky TG24.
"Турция ще продължи значителното си сътрудничество с Италия, с която е съюзник и в НАТО", написа тогава Ердоган в социалните мрежи, канейки Мелони да посети Анкара. Двете страни работят и по създаването на единен фронт в рамките на алианса за борба с тероризма.
Отношенията със Запада се влошиха, откакто Ердоган пое властта за първи път през 2002 г., като американските и европейските лидери са все по-обезпокоени от уклона на турския президент към автокрация.
Решението на Турция да задълбочи икономическите си връзки с Москва след инвазията в Украйна миналата година също предизвика раздразнение в западните партньори. Самият Ердоган в началото на тази година заяви гръмко, че Турция е по-близка до Кремъл, отколкото до Вашингтон.
В този взривоопасен контекст ходът на турския президент за НАТО бе възприет като повратна точка. Благоразумието обаче е задължително. Много анализатори гледат на усилията на Турция за възобновяване на отношенията със Запада по-скоро като тактически ход. Анкара обаче ще трябва да запази и любезните си отношения с Русия заради зависимостта си от вноса на петрол и газ, а и поради факта, че Москва е важен играч в Сирия, която е от стратегическо значение за администрацията на Ердоган.
"Смятам, че най-важният резултат за Ердоган е, че показа в самата Турция, че НАТО е благоразположена към него", коментира Явуз Байдар, главен редактор на турското онлайн издание "Ахвал". Според него този факт не бива да се подценява с оглед на факта, че Западът възприема Ердоган като автократ.
"Приоритетът на Анкара е да запази известен баланс, за да разшири пространството си за маневриране и влиянието си като регионална сила и глобален играч", каза Емре Пекер от Еurasia Group. Движенията и отварянето на Турция на Ердоган към ЕС са тактически и са в съответствие с по-широките геополитически амбиции на Турция. Няма обратен завой, според анализатора.
А какво иска Европа от Турция?
Няма съмнение, че турско-европейските отношения са важни и за двете страни. Те се превърнаха в партньори със споразумението от 2015 г., когато Ердоган прие да приюти хиляди бежанци в замяна на финансова подкрепа от ЕС. Това обаче не промени общата специфика на отношенията им.
Сега обаче Ердоган е със самочувствието от решителна изборна победа, която укрепи 20-годишната му власт. Той разчита, че новото му влияние като ключов съюзник на НАТО и посредник между Русия и Украйна може да го направи популярен на Запад.
Няколко часа преди да подпише предложението за присъединяването на Швеция към НАТО Ердоган се е срещнал с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата са обсъдили редица теми от общ интерес: от икономиката и търговията до миграцията.
"Войната на Русия в Украйна увеличи геополитическата значимост на Турция. И ЕС има стратегически интерес в стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие" се посочва в дипломатически документ на ЕС, с който се е запознал "Политико" Това може да направи Турция полезна за Европа.
В опция за допълнително сближаване би могло да се превърне подновяването на митническия съюз ЕС - Турция, който е в сила от 1995 г. Митническият съюз улеснява търговията между двата партньора, но отчаяно се нуждае от модернизация, за да отрази промените в технологиите и глобалните вериги за доставки.
Голяма цел за Турция си остава обаче либерализацията на визите, което ще позволи на турските граждани да пътуват без визи в блока за дълги периоди от време, освобождавайки ги от тягостния процес, на който трябва да се подлагат, за да влязат в ЕС.
Подновяването на диалога на високо равнище може да е от ключово значение за Турция и да позволи на ЕС да постигне договорености с Ердоган, без да засяга много по-сложната и противоречива тема за присъединяването на Анкара към ЕС.
Турция и Европа продължават да са обвързани в плетеница от общи интереси, макар и в контекст с много подводни камъни.
/БТА/
09:33 | 23.07.23 г.
