Налагането и управлението на икономически санкции е игра на илюзии. Нищо не е такова, каквото изглежда, и политиката често огъва пазарите по повратни начини за постигане на политически цели. Никъде това не важи в толкова голяма степен, отколкото на глобалния петролен пазар през 2023 г., пише в коментар за Bloomberg Хавиер Блас.
Американските и европейските политици се опитват да постигнат привидно противоречиви цели: да намалят приходите от петрол на Русия, Венецуела и Иран, като същевременно предотвратят ценови подем при "черното злато".
От началото на годината режимът на санкциите постигна целта си да навреди на Кремъл, намалявайки наполовина приходите му от петрол спрямо същото време преди година, докато ситуацията остава неясна по отношение на Иран и Венецуела. Но пътят напред вероятно ще бъде по-предизвикателен, а резултатът - крайно непредвидим.
Месеци наред Вашингтон и европейските му съюзници претендираха за победа на основата на ново икономическо държавничество: така наречената горна граница на цената на петрола. Още в края на 2022 г. страните от Г-7 въведоха политика, която позволи на Русия да използва западно корабоплаване, застраховки и финансиране само ако продава своя суров петрол под 60 долара за барел. По онова време Западът предоставяше повечето от тези услуги - по-специално застраховката на морския транспорт - така че Русия да бъде принудена да продава своя суров петрол с отстъпка, твърдят политиците.
Реалността беше - и си остава - много по-сложна. Усещането за победа беше разбито миналата седмица, когато цената на руския сорт Urals скочи над прага от 60 долара за барел.
Истинската драма е невидима за тези, които обръщат внимание само на цената. Помислете за следното:
1) От средата на миналата година ограничаването на цените на енергията е ключова политическа цел в САЩ, Европа и Япония. Това е не само вътрешен императив, но и международен, свързан със спирането на бързо развиващи се икономики като Индия и Южна Африка да се присъединят към Русия.
Замисълът и, може би по-важното, прилагането на санкциите бяха ръководени от необходимостта да се запазят цените на петрола ниски.
2) Нанасянето на икономически щети на Русия има приоритет пред подобни действия срещу Иран и Венецуела – два други петролни гиганта, които също са притиснати от санкции. Това е странен вариант на израза „врагът на моя враг е мой приятел“ — в този случай Западът се държи така, сякаш „приятелят на моя враг е мой приятел“. Странно! Като следствие Вашингтон заключи, че постигането на целта да навреди на Русия заради военната ѝ експанзия в Украйна през 2022 г. изисква да приеме помощта на Иран и Венецуела.
В резултат производството на петрол в Иран скочи до петгодишен връх, което издига страната до второ място като източник на допълнителни доставки през 2023 г., след само шистовата индустрия на САЩ. Точно така: Техеран ще бъде вторият по големина източник на нови доставки на петрол тази година – макар че официално е под санкции. И пак официално Вашингтон казва, че прилага политиката си към Иран; в действителност си затваря очите за нарастващите доставки от Иран, които предимно отиват към Китай.
3) Ръстът на иранските петролни потоци има две важни последици. Първо, това разхлаби глобалните енергийни пазари, насочвайки цените надолу, което от своя страна направи възможен таванът на цените в рамките на Г-7 за Русия. Второ, той освободи значителен брой танкери, които дотогава действаха като плаващи складови съоръжения за Техеран. Тези кораби помогнаха на Русия да транспортира петрола, чиято цена беше над 60 долара за барел. Трето, Иран насочи част от петрола си във Венецуела, където действа като разредител за тежкия суров петрол на латиноамериканската нация. Това от своя страна помогна на Венецуела да увеличи собственото си производство.
4) Прилагането на санкции не съществува. Таванът на цената на петрола, например, разчита на самоатестация. Попитайте някой от петролната индустрия дали вярва на тези декларации и ще получите много лукави усмивки. Не питайте, не казвайте и продължете да доставяте, застраховате и финансирате руски петрол, изтъква Блас.
5) Всеки знае, че посредниците, участващи в търговията с руски петрол, правят състояние, улавяйки разликата в цената на един барел между руските пристанища и пристанището в Индия или Китай например. Разликата в цените достига на моменти 20 долара за барел, разделени между търговците и корабните компании. Кой печели от това? Западните политици до голяма степен твърдят, че са невежи. Но всяка част от мозайката сочи към Русия, независимо дали формално това е Кремъл, или някой олигарх.
Към зимата на 2024 г. задържането на цените на петрола ще стане по-трудно. Русия сега продава своя суров петрол на цена между 60 и 75 долара за барел, в зависимост от сорта. Западът няма да може да разчита на нарастващото производство на Иран и Венецуела, за да смекчи пазара. Тъй като Русия и Саудитска Арабия намаляват производството си, цените ще растат още повече.
През последната година Вашингтон и неговите съюзници опитаха версията на енергийната политика на квадратурата на кръга*. Скоро трябваше да разберат, че колкото и да се опитват, кръгът си е кръг. А петролните санкции винаги нараняват всички страни - производители и потребители.
*Една от трите известни нерешими геометрични задачи на древността, като основната идея е да се начертае с помощта на линийка и пергел квадрат, който да е равнолицев на даден кръг.
18:27 | 19.07.23 г.
