Няколко урока от Индустриалната революция в Англия

Засилват се коментарите, че автоматизацията ще отприщи Четвърта индустриална революция, която ще е по-разтърсваща от предишните промени, предизвикани от парната енергия, електричеството и полупроводниците.

Все пак във Великобритания, която роди първата от тези трансформации, икономическият растеж е в застой. Ако политиците искат да избягат от капана на ниската производителност, те трябва да проучат условията, които предизвикаха първия период на устойчив икономически растеж преди около триста години. Те са брилянтно описани от Мартин Хътчинсън, бивш колумнист на Breakingviews, в новата му книга „Изковаване на модерността: защо и как Великобритания разви индустриалната революция“, пише Ройтерс.

Може би най-впечатляващата част от тази история е това, което ѝ липсва. Като начало – няма правителствени планове за стимулиране на растежа. Мащабни инфраструктурни проекти, като платени пътища, мостове, канали и по-късно железопътни линии, са почти изключително частно финансирани.

Фондовият пазар играе малка роля: Повече от век след Закона за балона от 1720 г. е незаконно да се създаде акционерно дружество без парламентарно съгласие. Излишно е да се казва, че предприемачите през 18-и век не са били обучавани в бизнес училища. Големите изобретатели също не са учили наука, технологии, инженерство или математика в университета. Всъщност няколко пионери на индустриалната революция са били самоуки.

Има много причини, поради които икономическият растеж в Англия се катализира. Страната се радва както на ограничено управление, така и на върховенство на закона, което овладява обществената корупция. След екзекуцията на крал Чарлз I монарсите вече не предоставят монополи на своите фаворити.

Британската аристокрация е търговски настроена: Чарлз „Ряпата“ Таунсънд например подобрява добивите от реколтата, а херцогът на Бриджуотър финансира първия канал, който е успешно експлоатиран търговски. Духът на научните изследвания е насърчен от Кралското общество, създадено през 1660 г.

Индустриалната революция може да се разглежда като първия в света успешен енергиен преход. До началото на 17-и век Англия изчерпва вътрешните доставки на дърва и търсенето на въглища нараства. Каналите, изградени за транспортиране на въглища, значително намаляват разходите за енергия в новите производствени центрове Манчестър и Бирмингам. Те също генерират огромни печалби.

Първото поколение парни двигатели са създадени за изпомпване на вода от въглищните мини. Първите железопътни локомотиви са използвани за транспортиране на въглища от мините. Както пише Хътчисън, „създателите на индустриалната революция взеха проблем с околната среда/ресурсите – нарастващият недостиг на дървесина – и го разрешиха чрез технологични иновации и по този начин увеличиха производителността на индустрията“.

Тези процеси се разпростират и в други индустрии. Джозая Уеджууд например разполага ателиетата си за порцелан до Трент и канала Мърси, така че крехките му изделия да могат да бъдат доставяни безопасно и евтино до пазарите. С подобряването на парните машини те намират и нови приложения – например задвижване на помпи в пивоварни и осигуряване на енергия за текстилни фабрики. Всички тези развития не са планирани и предвидени, което е добре описано и от Адам Смит.

Същата ера обаче не е ера на неограничена свободна търговия. Законите за царевицата възпрепятстват вноса на чуждо зърно, за да защитят местното селско стопанство, което повишава цената на труда. Хътчинсън твърди, че високите заплати са насърчили капиталовите инвестиции, като допълнително са увеличили производителността.

Други закони предотвратяват вноса на памук. Митата върху захарта, произведена от роби в Западна Индия, допринасят за значителен дял от приходите на правителството в началото на 1800 г.

Задачата за финансиране на Индустриалната революция пада върху банките, разпръснати из цялата страна – общо около 800 по това време. Тези притежавани от партньори банки набират капитал за нови начинания, финансират вземания и изплащат заплати на работници.

Хътчинсън изчислява, че повечето предприемачи са живели на един ден път от половин дузина подобни институции. Локализмът и плурализмът на банковата система в Англия имат основен принос за индустриалната революция.

Основният финансов принос на правителството е да осигури стабилни пари, обезпечени със злато, и своевременно да плати дължимите лихви по собствените си дългове. Относително високите реални лихвени проценти гарантират внимателните инвестиции на капитала. Спестяването в Англия през 18-и век е едновременно сигурно и добре компенсирано.

Условията във Великобритания от 21-ви век едва ли биха могли да бъдат по-различни. Върховенството на закона и прилагането на научния метод все още са в сила, но много други неща са променени. Банките отдавна са погълнати от банков картел, който не се интересува много от финансирането на предприемачите. Правата на собственост са по-ограничени от регулации, отколкото по времето на Адам Смит. Данъците и инфлацията подкопават спестяванията. Лихвените проценти през последните години са по-ниски от всякога.

Хътчинсън вярва, че лесните пари изпращат неправилни сигнали както към кредитополучателите, така и към заемодателите, което уврежда производителността.

Междувременно централното планиране се завръща. Правителствените планове да откажат икономиката от въглеводородна енергия включват неясни цели, регулации и субсидии. Хътчинсън отбелязва, че една от причините, поради които Нидерландия не успява да поведе индустриализацията, е, че голямата инсталирана база от вятърни мелници забавя възприемането на технологията за парни машини в страната.

Толкова сме свикнали с икономическия растеж, предизвикан от индустриалната революция, че сме склонни да гледаме на икономическата експанзия като на почти неизбежна. В края на 18-ти век ръстът на производителността във Великобритания е бил средно около 1,5% годишно. След финансовата криза от 2008 г. той е спаднал до една трета от това ниво.

Всъщност Хътчинсън очаква ръстът на производителността в Обединеното кралство да стане отрицателен през следващите години. Ако това се случи, държавните финанси ще бъдат под напрежение и международните инвеститори ще избягват страната.

Не всичко е загубено. Политиците, които се стремят да обърнат относителния икономически упадък на страната, трябва да започнат да обмислят думите на ранния английски икономист и търговец Дъдли Норт: „Може да се трудим много, но напразно. Нито един народ все още не е забогатявал чрез политики, а мирът, професионализмът и свободата носят търговията и богатството и нищо друго“.