Защо корпоративното лицемерие не ни тревожи много?

През май месец се ожених в църквата „Свети Андрю“ в Дидлинг (Великобритания) пред свещеник, семейство и приятели. Беше божествено. Като атеист обаче трябваше да задуша странния изблик на лицемерие, пише колумнистът на Financial Times Стюърт Кърк.

За щастие кариерата в банковата сфера ме бе научила как. Непоследователността и самозаблудата бяха неразделна част от работата ми в нея. Шефовете ме лъжеха в очите и двамата го знаехме. Нищо не беше приемано за чиста монета. Но всеки работеше така.

Лицемерието е повсеместно, разбира се. Но докато в политиката се казва, че избирателите нямат нищо против лъжите (отвратително е да казваш едно и да вършиш друго), в бизнеса изглежда можем да се справим с дисонанса, изискван от лицемерието.

Как иначе да си обясня гьон сурата на Джей Монахан, когато неотдавна обяви, че PGA Tour (голф организацията – бел. прев.), която ръководи, се съюзява със Саудитска Арабия? Миналия юни, когато го попитаха за предполагаемите връзки на кралството с атентатите от 11 септември, той отговори. „Имам две близки до мен семейства, които загубиха свои членове тогава.“

По същия начин никой в CBI (конфедерацията на британската индустрия – бел. прев.) - чийто уебсайт призовава за "динамично, конкурентноспособно" Обединено кралство - не се чувстваше неловко, когато наскоро тя изпищя при обявяването на нова конкурентна лобистка група.

Примерите изобилстват в последно време. Тези американски стартиращи фирми, които се хвалят, че са иноватори, но поискаха депозитите им да бъдат възстановени с пари на данъкоплатците, когато Silicon Valley Bank, ъъъ, фалира. Или глобалните технологични фирми, които наричаха служителите си „семейство“ в продължение на десетилетия – и след това уволниха почти четвърт милион от тях тази година.

Друг пример са Обединените арабски емирства (една трета от чийто БВП идва от нефт и газ), които са домакин на COP28 (поредната климатична среща на ООН – бел. прев.) през ноември. Също така, малко компании в Америка на свободния пазар отказват субсидиите за чиста енергия на президента Джо Байдън за над трилион долара.

Какво обяснява нашата толерантност към лицемерието в бизнеса и финансите? Защо Борис Джонсън беше принуден да подаде оставка като министър-председател на Обединеното кралство, след като беше обвинен в организиране на партита по време на локдауна, но шефът на Philip Morris International може да твърди, без да се изчервява, че производителят на цигари е почти ESG (покриваща екологичните, социалните и управленските стандарти – бел. прев.) акция?

Основната причина са парите. Търговията и модерните икономики се основават на лицемерие. Посредниците убеждават купувачите и продавачите, че са по-добрият вариант и за двете страни. Банкерите печелят състояние, казвайки на корпорациите, че ги листват на висока цена, а на инвеститорите - че получават изгодна сделка.

Лицемерието също е в основата на конфликта между краткосрочните и дългосрочните цели. Например, обичайно е шефовете да изглеждат загрижени за бъдещето, докато товарят компанията с дългове и си раздават огромни дивиденти.

По същия начин ESG активите процъфтяваха през последното десетилетие, предполага се, защото повече инвеститори мислеха дългосрочно. Но след 18 месеца на слабо представяне ESG фондовете в Обединеното кралство вече са свидетели на изходящи парични потоци за първи път (като се изключи един месец по време на Covid срива).

Онези, които управляват парите, са не по-малко лицемерни. Неотдавнашен доклад на Швейцарския финансов институт сравнява ESG рейтингите на американските взаимни фондове с това колко от собствените пари на мениджъра са инвестирани във фонда. Оказа се, че по-голямото собствено участие е свързано с по-малка ESG експозиция.

Второ обяснение за нашата толерантност към лицемерието е, че компаниите са добри в това да заблуждават всички. Милиарди се харчат за рекламиране на техните достойнства, независимо от вредите, причинени от основния им бизнес. В годишния доклад на Shell думата „възобновяем“ се появява пет пъти по-често от „въглеводород“.

Друг корпоративен трик е широко разпространената употреба на евфемизми, за да се избегне етикетът „лицемер“ – предмет на статия на Йоаким Кроман и Андерс ла Кур. Звучи много по-хубаво да „градиш мост между Изтока и Запада“, отколкото „да сключваш договори с Китай“. Продажбата на оръжия пък се представя като „защита“.

И не забравяйте инициативите за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване, обещанията за нетна нула до 2050 г. или филантропията. Според данни на Giving USA американски фирми дават 21 милиарда долара годишно за благотворителни каузи. Ако подобно лустросване на репутацията не работеше, Coca-Cola нямаше да подкрепя младежкия спорт (разсейвайки ни от пандемията от затлъстяване), нито петролният гигант BP щеше да избере греещ стилизиран зелен слънчоглед за свое лого.

В крайна сметка обаче може би не ни е грижа твърде много дали бизнесът работи със Саудитска Арабия, да речем, защото всички понякога сме лицемерни по подобен начин. Мразим нашия работодател, но обичаме заплатата си. Критикуваме шефовете зад гърбовете им.

Философите свързват лицемерието с етиката на обвинението. Страхът да бъдем наречени лицемери държи под контрол желанието ни да обвиняваме другите. Това е здравословно. Но също така оневинява някои порочни бизнес практики.