Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) е създаден през 1988 г., но първите, проведени чрез експерименти доказателства, че въглеродният диоксид задържа топлината датират от средата на XIX век. Първите прогнози за глобалното затопляне, породено от човешката дейност, са направени през 1895 г., пише Марк Хъдсън от Университета в Съсекс в анализ за EnergyPost.
Голямата промяна във възгледите настъпва през 1953 г. Тогава канадският физик Гилбърт Плас, който работи и във Ford Motor Co., изчислява, че глобалната температура нараства с 1,5 градуса по Целзий на всеки 100 години.
През 60-те години се оформя и международното сътрудничество за разбиране на феномена, което продължава през следващото десетилетие, разширявайки се до интензивно измерване и моделиране.
Когато Плас за първи път представя откритията си, атмосферната концентрация на въглероден диоксид е около 310 части на милион по маса (ppm). Днес тя е около 423 ppm.
В настоящето хората са свикнали да виждат клипове и снимки на горски пожари и овъглени животни, топенето на ледените полюсни шапки и обещанията на политиците, че ще се вслушат в предупрежденията на учените и ще предприемат съответните действия.
Вероятно е трудно за всеки човек под 40-годишна възраст да си спомни времето, когато натрупването на въглероден диоксид, независимо дали се споменава като „парников ефект“, „глобално затопляне“ или „климатични промени“, да не присъства в новинарските емисии.
Дългото горещо лято на 1988 г. – преди 35 години – се смята за моментът, в който световните лидери започват да гледат сериозно на проблема.
Кандидатът за президент на САЩ (и малко след това президент) Джордж Х. У. Буш изтъква, че ще използва „ефекта на Белия дом“, за да коригира парниковия ефект (той не го направи). Премиерът на Великобритания Маргарет Тачър предупреждава за гигантски експеримент , който се провежда „със системата на самата планета“.
Дългата история на прогнозите
Тридесет и пет години по-рано от посочените по-горе личности и събития, т.е. преди цели 70 години на този месец, опасността от натрупване на въглерод в атмосферата за първи път обикаля света. Твърдението за задържане на въглерод не се оспорва. Още в средата на XIX век ирландският учен Джон Тиндал доказва това.
През 1895 г. шведският носител на Нобелова награда Сванте Арениус допуска, че в продължение на стотици години натрупването на въглероден диоксид, отделен от изгарянето на петрол, въглища и газ, може да улови толкова много топлина, че да стопи тундрата и да изпрати студените зими в миналото.
Работата на Арениус е оспорена, но идеята започва да намира място в популярните по това време списания.
В началото на май 1953 г., на среща на Американския геофизичен съюз, канадският учен Гилбърт Плас изтъква, че се задават проблеми.
Според него бързият ръст на индустриалната дейност през настоящия век генерира толкова много въглероден диоксид в атмосферата, че средната глобалната температура се покачва със скорост от 1,5 градуса за столетие.
Неговите думи са отразени от Associated Press и други телеграфни служби и се появяват във вестници по целия свят, дори в далечна Австралия на страниците на Sydney Morning Herald.
Предупреждението на Плас също е отпечатано в Newsweek на 18 май и в Time на 25 май 1953 г.
Фактът, че светът се затопля, вече не е оспорван от учените. Но категоричната връзка с въглеродния диоксид, направена от Плас, за разлика от конкуриращи се теории като орбитални колебания или активност на слънчевите петна, е достойна за новините.
Плас се интересува от въпроса за натрупването на въглероден диоксид, докато работи за Ford Motor. Той следи как въглеродният диоксид действително функционира в реалния свят, а не само на морското равнище (без да навлиза прекалено в технически аспекти). Много учени отхвърлят по-ранната работа на Арениус въз основа на измамната увереност, че въглеродният диоксид действа по същия начин там, както в стратосферата.
12:47 | 28.05.23 г.
