Защо Украйна иска изтребители F-16?

Великобритания и Нидерландия искат да създадат "международна коалиция", която да снабди Украйна с изтребители F-16 и да подпомогне обучението, съобщиха двете страни във вторник. За това са се договорили правителствените ръководители Риши Сунак и Марк Рюте.

Това, което звучи така, сякаш многобройните призиви на украинското правителство все пак са чути от Запада, е по-сложно в детайли, отколкото изглежда. Като се започне от факта, че Великобритания - подобно на Германия - няма собствени F-16 в хангарите на военновъздушните си сили. В коалицията от изтребители единствената роля, която остава за Сунак, би била да оказва натиск върху потенциалните страни донори.

Международен натиск върху доставките на оръжие - тази ситуация все още изглежда много позната от зимата. Тогава въпросът беше дали и колко бързо страните, подкрепящи Украйна, могат да доставят на Киев бойни танкове Leopard 2. За това беше необходима зелена светлина от канцлера Олаф Шолц, и то едновременно в два аспекта - от една страна, за доставки от собствените запаси на страната, но и за одобряване на подаръци от други държави. Страната-производител трябва да даде благословия за доставките от трети страни.

Този път в окото на бурята: Байдън

И така, сега се очертава следващата международна кампания с коалицията за изтребителите и този път президентът на САЩ Джо Байдън ще бъде в окото на бурята. Не само САЩ, където отбранителният концерн Lockheed Martin произвежда изтребителите от пет десетилетия, може да се окажат ключов доставчик на F-16 за Украйна. Вашингтон ще трябва да одобри и подкрепата на други държави.

Досега Белият дом не е показал готовност по нито един от тези въпроси. В същото време САЩ вече оказват силна подкрепа на Украйна на много фронтове на тази война и са в челните редици на подпомагащите държави от първия ден. „Много държави също зависят от САЩ за собствената си сигурност, така че ще бъде много по-трудно да се проведе тази PR кампания, отколкото с Leopard", казва Густав Гресел, военен експерт в Европейския съвет за външни отношения (ECFR), цитиран от N-TV. 

Премиерът Сунак, в ограничената си роля на фактор за оказване на натиск, ще трябва да направи много, за да убеди Вашингтон, и би могъл да използва добри аргументи на фона на досегашния ход на войната:

От украинска страна способността за отблъскване на руските военновъздушни сили се крие основно в противовъздушната отбрана, но от началото на войната тя не е в състояние да осигури защита на цялата голяма национална територия. Затова украинските ВВС имат за задача да запълнят и тези пропуски. Те гарантират, че руските пилоти на изтребители трябва поне да се чувстват застрашени, когато навлизат в украинското въздушно пространство. Стратегия, която досега е работила сравнително добре.

Въпреки това през първите три дни на войната Русия успя да извади от строя много от украинските средства за противовъздушна отбрана чрез електронна война. На украинците бяха необходими няколко дни, за да поправят щетите и да върнат противовъздушната отбрана на позиции.

Това създаде опасен период на беззащитност, в който руските изтребители щяха да имат възможност да бомбардират украинските градове до основи по начина, по който бомбардираха Алепо, Хомс и много други градове в Сирия. За да се предотвратят това, военновъздушните сили на Киев бяха принудени в онези дни да поемат работата по противовъздушната отбрана. Пилотите се намираха в небето за дълги периоди от време, опитвайки се да свалят всеки руски изтребител, който попадне в обсега им.

Това обаче ставаше с много голям риск за самите тях, тъй като ракетите, произведени за украинските самолети съветски дизайн, могат да намерят целта си само ако тя е постоянно маркирана от радара. Следователно украинците трябва да останат в обсега на вражеския самолет и да предадат радарния сигнал, което прави локализируема и собствената им позиция. За другите руски изтребители, намиращи се в дебнеща позиция, това е благодатна цел - действителният ловец бързо се превръща в преследван. По този начин всяка атака излага на опасност самия украински самолет. И съответно загубите на военновъздушните сили бяха високи през първите дни на войната.

По мнението на Гресел това лято Украйна е изправена пред подобна ситуация. „Не защото руските въоръжени сили за пореден път ще успеят да извадят от строя противовъздушната отбрана на противника. А защото старите, вече силно използвани системи за противовъздушна отбрана просто се изчерпват". Подкрепящите държави няма да могат достатъчно бързо да запълнят очертаващата се празнина със западни оръжейни системи.

Вярно е, че много западни страни използват американската система за прехващане Patriot, от която Украйна в момента използва две много успешно. Но едва ли някоя страна би могла да предостави на Киев повече от скъпото противовъздушно оръжие, без да отслаби собствената си защита срещу въздушни нападения.

Производителят на Patriot, американската оръжейна компания Raytheon, обяви в края на миналата година, че ще удвои производствения си капацитет с помощта на производствен завод в Германия. Самата Raytheon обаче смята, че ще са необходими три до четири години, за да се създаде целият производствен процес. Тези планове не допринасят с нищо за опасенията от кризата с доставките в Украйна през лятото.

Междувременно Украйна получи някои бракувани МиГ-29 като резервни части от България, Словакия и Полша (по данни на N-TV) и едва наскоро получи две готови за полет ескадрили от по 13 самолета. Но ако скоро бъде принудена отново да се включи активно във високорискови въздушни боеве, както в началото на войната, ще трябва да разчита на тежки загуби.

Leopard на небето

Именно тук предпочитаният от Украйна F-16 би могъл да изиграе важна роля, тъй като работи с по-незабележим радар и е в състояние да сваля т. нар. fire and forget missiles, т.е. ракети, които самостоятелно се ориентират към целта си, без да разкриват позицията на самолета. Това дава възможност на F-16, който е много маневрен, да се обърне веднага след изстрелването. По този начин украинците биха могли отново да компенсират слабостта си в противовъздушната отбрана през лятото, но със значително по-голяма сигурност за собствения си изтребителен флот.

"F-16 са, ако щете, "Леопардът" на небето", обобщава военният експерт Гресел. И дори ако Украйна получи само по-стари модели на изтребителя, качественото подобрение в сравнение със сегашните оръжия пак ще е поразително.

Този аргумент е очевиден и за християндемократите, поради което те биха искали да видят канцлера Олаф Шолц редом с Риши Сунак в оказването на натиск върху САЩ. „С помощта на изтребителите украинските войници могат да подготвят бойното поле, като унищожат руските линии за снабдяване, складове за боеприпаси, товарни пунктове, железопътни линии, складове за гориво или логистични складове, както и радарни инсталации далеч зад фронтовата линия", твърди политикът от християндемократите в областта на отбраната Родерих Кисеветер. Това би разчистило терена за украинските сухопътни войски, които биха могли да подкрепят изтребителите в боя от въздуха. Те биха могли да се използват и срещу евтини и много ефективни плаващи бомби, които руските въоръжени сили започнаха да използват едва наскоро и срещу които, поради големия им обсег, е почти невъзможно да се защити украинската противовъздушна отбрана.

F-16 обаче имат един проблем, който Leopard няма, и това е известна чувствителност по отношение на рамковите условия. Шасито на самолета е крехко, поради което той трябва да излита и каца на добре подготвени писти - за разлика от МиГ-29, за който се твърди, че може да се спуска на почти всяко поле. Според Гресел импровизираните писти за излитане и кацане или дори магистрали в размирна Украйна все още не са подходящи за приземяване на F-16 - поне в момента.

Но за експерта този проблем по-скоро е второстепенен, докато първият приоритет би трябвало да бъде създаването на необходимата логистика: наред с други неща, обучение на техници, подходящи хангари, резервни части, материали за поддръжка. Всичко това струва много време, с което Украйна не разполага. Съответно натискът в дебата за F-16 бързо ще нарасне, включително и върху германския канцлер. „Германия трябва да приеме лидерската роля, която се изисква от нея, и да участва активно в коалицията за F-16", изисква Кисеветер. А за момента Риши Сунак демонстрира, че за това не са нужни собствени изтребители F-16.