Законът за еврото влиза в Народното събрание до месец

Законът за приемането на еврото ще бъде внесен до месец в Народното събрание. Това съобщи зам.-министърът на финансите Методи Методиев, цитиран от БНР, по време на дискусия на форума "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". По думите му постигането на инфлационния критерий остава основното предизвикателство пред страната ни.

Методиев увери, че в Министерството на финансите се работи по подготовката на необходимото законодателство. Той добави, че освен специалния закон за въвеждане на еврото в България, предстои да бъде одобрен от Министерския съвет и внесен за разглеждане в Народното събрание проект за Българската народна банка, с който законово ще се определи дейността ѝ в рамките на еврозоната.

Позицията на властта

Миналата седмица от финансовото министерство изпратиха позиция, с която потвърждават, че се работи за въвеждане на еврото у нас с целева дата януари 2025 г.

По време на форума вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов представи преимуществата на членството в еврозоната, основното сред които е "засилването на нашия суверенитет". „България ще влезе в еврозоната тогава, когато всички си свършим работата", заяви той и припомни, че миналата година е имало "спекулации, че едва ли не ще го направим насила". "В една доста турбулентна световна среда ще стоим по-силно на картата, ние ще сме там, където се вземат решения", категоричен е Пеканов.

Подуправителят на БНБ Нина Стоянова потвърди, че продължава работата по подготовката на страната ни за приемането на единната европейска валута. Според нея е време за информационна кампания, която да отговори на всички въпроси на хората. Тя посочи, че „това знание трябва да стига до цялото общество на страната, за да няма почва за страхове и притеснения във връзка с въвеждане на еврото“.

По думите ѝ приемането на еврото е значимо и положително събитие за България. „Днес еврото е валута на 346 млн. европейци, а 20 от 27 държави от Европейския съюз вече са въвели еврото", каза още тя. "Все по-разширяващата се територия на еврото позволява на европейската икономика да има по-ниски разходи, повече инвестиции и конкурентоспособност.“ Подуправителят на БНБ потвърди, че централната банка работи в тясно сътрудничество с Министерството на финансите и с Европейската централна банка в подготовката на приемането на еврото.

„Можем да се обединим и в рамките на една година да поставим правната рамка за приемане на еврото, да поставим важните въпроси и да им намерим решения“. Това обяви председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова, цитирана от БТА.

Участие във форума взеха и представителите на синдикатите и работодателите, които изразиха своята подкрепа за членството на България в еврозоната и насърчиха институциите да работят активно и с прозрачност за успешната реализация на тази национална цел.

Синдикатите

„Синдикатите в България винаги сме били за влизане в еврозоната“, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров. Той изрази от името на КНСБ и на КТ "Подкрепа" позицията на синдикатите за подкрепа от самото начало на процеса по присъединяване на България към еврозоната. „Влизането в еврозоната ускорява икономическата и социалната конвергенция на страната членка, и ръстът на доходите е видим“, посочи Димитров и акцентира на важността на информационна кампания за еврото, която да бъде по-близо до очакванията и тревогите на хората.

Мнението на синдикалния лидер е, че България трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на еврозоната. Той представи таблица с данни за средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в Еврозоната. „През 2015 г. Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за десет години ръстът е близо 85%", даде пример Димитров и изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г., като минималната работна заплата стане поне 500 евро, а средната - 1000-1100 евро.

Бизнесът

Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, изтъкна, че членството на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са кауза и основни приоритети за българския бизнес.

„Продължаваме, макар и спорадично и реактивно, да водим ожесточен политически дебат за ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото. Неоспорими факти и разумни аргументи често отстъпват пред популистки и манипулативни внушения, които се заиграват с естествения страх от големи промени, който понякога съпътства всеки човек“, посочи Попдончев.

По думите му липсата на широка обществена информираност за практическите аспекти на присъединяване към еврозоната, както и недостатъчната навременна и детайлна комуникация с всички заинтересовани страни, допълнително подхранват несигурност и негативни нагласи. Затова според него ефективната комуникация е ключова за доверието в еврозоната.

Попдончев отбеляза ползите за българския бизнес от въвеждане на еврото – по-ниски трансакционни разходи, облекчени условия за експортно ориентираните отрасли, по-ниски разходи за лихви, по-добър достъп до финансиране, стимулиращ ефект върху инвестиционната активност.

Той добави, че пред българските предприемачи стоят и немалко въпроси и предизвикателства, повечето от които с регулаторен и технически характер, като необходимост от промени в организацията на работа, превалутиране на парични наличности и активи, собствен капитал и ценни книжа, адаптиране на информационните системи и бизнес софтуер за работа с евро, деклариране и отчитане пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов надзор.

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители", отбеляза, че ИСС с дейността си през последните години показва активно отношение към националната кауза за въвеждане на еврото в България. „Трябва в откровен, прагматичен, човешки разговор да се преборим със страховете на голяма част на българските граждани. Това ще стане с дискутиране на предизвикателствата, а не с поглед към миналото“, съветва той.

Чуждестранният опит

Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединяването си към eврозоната. Те акцентираха върху развитието на икономиката в техните страни след приемането на европейската валута.

„Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген", припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия, и обясни, че така страната ѝ става част от Европейския механизъм за стабилност. По думите ѝ още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60% от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75% от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването.

„Около 75% от нашия външен дълг беше деноминиран в евро“, посочи експертът и добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната и поясни, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка то е представило евростратегията. Тя разкри, че след консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството е одобрило и приело през 2018 г. стратегията.

„Стабилността на цените е била едно от големите предизвикателства", заяви Ирена Вебер, главен директор на работодателската организация в Хърватия. Тя също подчерта, че в държавата всички са работели за общата цел – еврозоната.

„По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите“, каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя съобщи, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро, като се очаква да нараснат още догодина. По думите ѝ така се постига баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите.

Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.

„Литва беше във валутен борд, преди да влезе в еврозоната“, обърна внимание президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, съобщи, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз. „Въпросът не беше "дали", а "кога", подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г. Тя потвърди, че гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен в Латвия.