Министрите на външните работи на страните от Г-7 заплашват с „плащането на висока цена" държавите, които подкрепят руската война в Украйна. След срещата си в Каруизава, Япония, главните дипломати на седемте водещи индустриални държави ще обявят допълнителни санкции срещу Русия в заключителната си декларация. Те осъждат като „неприемливо" съобщението на Москва за разполагане на ядрени оръжия в Беларус.
В комюнике, публикувано във вторник след срещата на висшите дипломати на Г-7 в Япония, блокът осъди „по най-категоричен начин" войната на Русия срещу Украйна. Страните потвърдиха подкрепата си за мирния план на украинския лидер Володимир Зеленски, като същевременно заклеймиха „безотговорната ядрена реторика" на Русия, предава Bloomberg.
„Днес отново се ангажираме да подкрепим Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, и да осигурим устойчива сигурност, икономическа и институционална подкрепа, за да помогнем на Украйна да се защити, да осигури свободното си и демократично бъдеще и да възпре бъдеща руска агресия", се казва в изявлението.
Министрите от Г-7 заявиха също, че признават важността на „откровеното взаимодействие" с Китай и необходимостта от съвместна работа по общите интереси, като същевременно призоваха за „мирно разрешаване" на въпросите, свързани с Тайван. Те изразиха също така загриженост относно нарастващия ядрен арсенал на Китай и призоваха за преговори със САЩ относно контрола на въоръженията.
Министрите добавиха, че „няма промяна в основните позиции на членовете на Г-7 по отношение на Тайван, включително заявените политики за единен Китай" - отвръщайки на твърденията на Пекин, че по-специално САЩ се стремят да променят статуквото.
Езикът по отношение на Китай в комюникето, значително по-мек от острата реторика, която често се чува във Вашингтон, се случва в момент, когато групата се стреми да демонстрира единство, след като се появиха ключови различия след неотдавнашното пътуване на Еманюел Макрон до Пекин. Френският лидер заяви, че Европейският съюз трябва да избягва да бъде въвличан от САЩ в спор с Китай - забележки, които спомогнаха за постигането на целта на китайския президент Си Дзинпин да разпали разделението между американските съюзници.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок, която също присъства на срещите в Япония, в понеделник подчерта, че Германия няма да направи компромис със своите ценности, когато става въпрос за взаимодействие с Китай.
„Аз ясно заявих в Китай: Искаме да си сътрудничим, искаме да бъдем партньори, но не сме наивници", каза тя пред репортери в Япония.
По време на срещите, в които участваше и френският външен министър Катрин Колон, дипломатите се споразумяха за подход, който подчертава опитите за сътрудничество с Пекин навсякъде, където е възможно, като същевременно се намалява рискът от икономическата зависимост от Китай и се изпращат ясни сигнали, че доставките на китайски оръжия за Русия, както и военната ескалация с Тайван, са неприемливи, заяви служител, запознат с въпроса.
САЩ не са провеждали срещи на високо равнище с Пекин, откакто президентът Джо Байдън се срещна със Си в края на миналата година, тъй като свалянето на предполагаем китайски шпионски балон накара Блинкен да отмени отдавна планирано пътуване до Китай. Връзките само се влошиха след безпрецедентната среща на тайванския президент Цай Ин-уен на американска земя с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти, което накара Китай да започне военни учения.
Мирният план за Украйна
Един от ключовите въпроси беше до каква степен държавите от Г-7 трябва да се ангажират с неясния мирен план на Си за Украйна, който получи подкрепа от нововъзникващите икономики от т.нар. глобален Юг.
По време на пътуване до Пекин миналата седмица бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва заяви пред репортери, че е „важно САЩ да спрат да насърчават войната и да започнат да говорят за мир". След това неговото правителство покани руския външен министър Сергей Лавров в южноамериканската страна, където бразилският външен министър Мауро Виейра разкритикува санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници.
Докато САЩ и техните съюзници отхвърлят всяко предложение за прекратяване на огъня, което би позволило на Русия да запази териториалните си придобивки, някои страни като Франция приветстват усилията на Китай за намиране на дипломатическо решение. Министрите от Г-7 одобриха „мирната формула" на Зеленски, която включва пълното изтегляне на всички руски войски от украинска територия.
„Китайска ядрена заплаха“
Г-7 превърна тясната си координация по въоръжаването на украинските сили през последната година в подновен диалог по предизвикателствата, които представлява Китай, заяви пред репортери в понеделник вечерта високопоставен служител на Държавния департамент. Групата вижда необходимостта да остане ангажирана с Китай, като същевременно се противопоставя на всякакви принудителни мерки или усилия за промяна на статуквото в Тайван, каза източникът.
Преди срещата на върха на лидерите на Г-7 в Хирошима следващия месец външните министри обсъдиха и как да се осигурят инвестиции в критична инфраструктура в развиващите се страни, за да се даде на държавите висококачествена алтернатива на китайските инвестиции.
САЩ отдавна се опитват да ангажират Китай в преговори за ядрените му оръжия, но без резултат. Пекин на свой ред обвинява САЩ в раздухване на „китайската ядрена заплаха" като оправдание за разширяване на собствените си запаси, заявявайки, че Китай поддържа отбранителна политика, която включва забрана за първа употреба на ядрени оръжия.
„Като Г-7 ние споделихме загрижеността си относно разширяването на ядрения арсенал на Китай и потвърдихме важността на прозрачността", заяви японският външен министър Йошимаса Хаяши пред репортери във вторник. „Настойчиво призовахме Китай бързо да се присъедини към преговорите със САЩ, насочени към намаляване на стратегическите рискове“.
Лавров: Русия има „интерес" конфликтът да приключи възможно най-скоро
Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза днес по време на посещението си в Бразилия, че Москва иска конфликтът в Украйна да приключи възможно най-скоро, предаде Ройтерс. На пресконференция с бразилския си колега Мауро Виейра руският външен министър благодари на Бразилия за нейното „разбиране от какво е произтекла ситуацията в Украйна".
Лавров каза, че Русия има „интерес" конфликтът да приключи възможно най-скоро.
Русия многократно е заявявала, че всяко уреждане на конфликта трябва да се съобрази с „реалностите" на нейното едностранно анексиране на четири украински провинции, които руските въоръжени сили контролират частично. Москва твърди, че е била принудена да се намеси в Украйна през февруари 2022 г., за да защити рускоговорещите от преследване и да предотврати Киев да бъде използван от Запада като заплаха за сигурността на Русия.
Украйна и Западът казват, че това е неоснователен претекст за завоевателна война, в която бяха убити хиляди хора и бяха опустошени украински градове.
Словакия предаде всички обещани от нея изтребители МиГ-29
Словакия предаде всички 13 изтребителя МиГ-29, обещани от нея на Украйна, съобщи министерството на отбраната в Братислава, цитирано от Ройтерс. През март Словакия се присъедини към Полша и също като нея обеща да помогне на Украйна в отблъскването на руската инвазия, като ѝ предостави самолетите си от този тип. Миналия месец Братислава изпрати на Киев първите четири изтребителя.
На 17 март словашкото правителство одобри план за предоставяне на всички свои изтребители МиГ-29. Словакия е втората страна членка на НАТО, отзовала се на призива на Киев за изпращане на военни самолети, с които да се отбранява срещу силите на Москва.
През лятото Словакия приземи своите МиГ-ове поради липса на резервни части и възможност за техническа поддръжка. Въздушното ѝ пространство сега се охранява от военновъздушните сили на Полша и Чехия.
По-рано словашкото правителство подписа споразумение за закупуването на 14 изтребителя F-16 Блок 70/72, но доставката им беше отложена с две години и се очаква първият от тях да пристигне в началото на следващата година. Като компенсация за предоставените на Украйна МиГ-ове САЩ предложиха на Словакия 12 нови военни хеликоптера. Съгласно офертата Братислава ще плати 340 млн. долара за бойни хеликоптери Бел AH-1Z, чиято стойност по сделката възлиза на 1 млрд. долара. Останалите 660 млн. ще бъдат изплатени по американската програма за чуждестранно военно финансиране.
Други събития от нощта:
- От гледна точка на правителството на САЩ публикуването на множество секретни документи в интернет не е нанесло големи щети на отношенията с важни съюзници. Това заяви Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност.
- Белият дом настоява за възможността за по-чести и рутинни посещения на репортера Еван Гершкович, който е в затвора в Русия.
- Забраните за внос на зърно от Украйна, наложени от Унгария и Полша, са неприемливи според Европейската комисия. Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС, заяви говорителка.
- Според собствените им данни украинските въоръжени сили отново са отблъснали десетки атаки на руските войски в източната част на страната.
06:51 | 18.04.23 г.
