Източна Европа вероятно ще трябва да свикне с по-високата инфлация

Очаква ни период на "постоянна" висока инфлация с дългосрочен среден индекс на потребителските цени от около 3-4% годишно в еврозоната и вероятно с един или два пункта отгоре в повечето страни от Централна и Източна Европа. А ако към това се прибави и геополитическия риск в региона с Русия и опитите за дестабилизиране на няколко държави, сред които и Молдова, се получава перфектната буря. Тази прогноза прави пред Investor.bg Йохан Габриелс, регионален директор в европейския доставчик на валутни услуги и международни плащания в Европа iBanFirst.

Според него е малко вероятно скоро да има връщане към целевите равнища на централните банки от около или малко над 2% и затова "трябва да се научим да живеем в свят на "постоянна" висока инфлация".

„През последните три години световната икономика премина през въртележка. Неочаквано ни връхлетя глобална пандемия, поради което бяха въведени различни ограничения, за да се избегнат масово смъртни случаи. Тези мерки бяха необходими, но това сериозно наруши функционирането на икономиката. Правителствата и централните банки по целия свят инжектираха безпрецедентно количество ликвидност, за да предотвратят глобална икономическа катастрофа и да запазят покупателната способност на населението“, посочва анализаторът.

По негови изчисления количествените облекчения на централните банки покрай глобалната пандемия са достигнали 12 трлн. долара. „Това, наред със смущенията в световната търговия и търсенето на световно ниво, както и войната в Украйна, предизвика период на "постоянна" инфлация. В региона на ЦИЕ инфлацията се движи с двуцифрени стойности, като в някои държави тя е достигнала своя връх (напр. в Чехия), но в други не още (напр. в Полша). В момента се използва стария метод за борба с инфлацията: увеличаване на цената на капитала чрез по-високи лихвени проценти и намаляване на ликвидността в икономиката“, констатира Йохан Габриелс.

Според него от октомври 2022 г. насам е изтеглена една трета от количественото облекчение покрай пандемията на глобално ниво, но смята, че намаляването на инфлацията не е лесен процес.

„В същото време Япония и Китай съвместно инжектираха изненадваща ликвидност на стойност 1 трлн. долара. От една страна, това помогна на пазарите да се задържат на повърхността и отчасти обяснява по-високия рисков апетит на валутния пазар от края на 2022 г. до съвсем скоро, обясни Йохан Габриелс. "От друга страна обаче, финансовите условия вероятно не са достатъчно строги, за да доведат до значително понижаване на инфлацията“. Финансистът е категоричен, че икономическата среда ще остане предизвикателна и припомни, че преди няколко месеца икономистите прогнозираха рецесия, която би могла да понижи търсенето, а оттам и инфлацията.

„Чехия и Унгария навлязоха в техническа рецесия, която се определя чрез двете последователни тримесечия на спад в техния БВП“, даде пример анализаторът и предупреди, че няма признаци това да помогне значително за проблема с инфлацията.

Регионалният директор в iBanFirst смята че „инфлацията е отчасти структурна, което обяснява защо базисната инфлация остава висока в повечето страни“.

Моментът никога не е подходящ

„В днешно време нещата не са чак толкова лоши. Населението е привикнало към начина на живот в условията на ниска инфлация, но целевото равнище от 2% инфлация не е историческа норма. Нормата е висока инфлация. Това обаче не означава, че правенето на бизнес е невъзможно“, коментира Йохан Габриелс.

За пример той даде Уилям Е. Саймън, консервативно настроен финансов министър на САЩ през 70-те години на миналия век – друг период на много висока инфлация. Финансистът не успява да постигне много успехи по време на своя мандат, но става известен в бизнес средите, тъй като е един от пионерите на изкупуването на контролния пакет акции чрез задлъжняване (LBO) през 80-те години на 20 век. Това е сложна финансова техника за придобиване на дружество с помощта на значителна сума пари назаем (облигации или заеми). През 1981 г. Саймън основава една от първите компании за такива придобивания - Wesray. По това време американската икономика преживява двойна рецесия, предизвикана от Федералния резерв на САЩ, за да сложи край на дългия период на двуцифрена инфлация. През този период лихвените проценти са изключително високи и не подлежат на сравнение с днешните стандарти. В САЩ започват банкови фалити, а доверието на бизнеса и потребителите е изключително ниско. Геополитическата ситуация е напрегната, а заплахата от ядрена война е налице – СССР тъкмо нахлува в Афганистан, а в Гренада – само на 4 хиляди километра от САЩ – се извършва комунистическа революция. 

Според Йохан Габриелс това звучи познато и днес. Той напомня, че все пак Саймън успява да натрупа състояние в един от най-лошите съвременни икономически периоди. В най-известната си сделка през януари 1982 г. финансистът плаща 80,5 млн. долара при закупуването на Gibson Greetings Inc., който е третият по големина производител на поздравителни картички в САЩ тогава. Когато през май 1983 г. го пуска на борсата при оценка от 290 млн. долара, той печели близо 70 млн. долара. Каква е поуката от тази история ли? Независимо от обстоятелствата винаги има възможности за успех за смелите и умните.

Ценовата мощ се завръща

„Преди пандемията световната икономика беше изправена пред риска от дефлация“, посочва Йохан Габриелс и обяснява, че през този период, започнал след световната финансова криза от 2007-2008 г., ценовата мощ, на която разчитат компаниите, „почти изчезна“.

Анализаторът потвърди, че само няколко са изключенията – компании от луксозния сектор и високотехнологичните компании. „В лицето на пандемията, войната в Украйна и последиците от тях навлязохме в нова икономическа парадигма. Ценовата мощ се завръща за мнозинството, а в няколко сектора повишаването на цените надхвърли ръста на разходите. Това се забелязва значително в региона на Централна и Източна Европа. Последните данни на Евростат от третото тримесечие на 2022 г. показват, че брутният опериращ излишък в корпоративния сектор – мярка за печалбата след изплащане на заплати – нараства с 34% на годишна база в Унгария, 22% в Полша и 16% в Чехия“, даде пример регионалният директор в iBanFirst.

По думите му това е далеч над темповете на растеж от 10% за целия Европейски съюз и 8% за еврозоната. Той прогнозира, че това ще продължи, поне в краткосрочен план и напомни, че при февруарските проучвания на мениджърите по закупуване в производството (PMI), обхващащи Европейския съюз, рекорден брой собственици на предприятия очакваха повишаване на цените в сектора на услугите през следващите месеци.

„Както неотдавна подчертаха Европейската централна банка и Националната банка на Унгария, сега сме изправени пред рамката цена-печалба. Предприятия от всякакъв мащаб вече могат да увеличат цените си. Това е от полза за маржовете им. Разбира се, ценовата мощ е по-голяма за големите компании. Колкото повече намаляват по размер, толкова повече ценовата мощ ще зависи от това колко специализирана и интернационализирана е компанията. Обяснението е просто – през последните три години конкуренцията е намаляла значително. Това променя правилата за повечето компании и обяснява защо все още не се е появила очакваната вълна от фалити на предприятия“, анализира ситуацията Габриелс. 

Противно на това, в което мнозина вярват, европейските компании са в добра позиция да преодолеят настоящата икономическа среда. „Това не е среда на рецесия (поне на континентално равнище), а период на бързо колебаещи се разширения и свивания, растеж с колебания на ниски нива и увеличаваща се безработица, която все още е ниска, защото компаниите не са готови да се откажат от служителите, които толкова трудно са наели“, коментира Йохан Габриелс.

Икономистът е на мнение, че това е нещо ново, с което първоначално ще бъде по-трудно да се справим, отколкото ако беше стандартна рецесия. „Лидерите трябва да мислят по различен и нестандартен начин, а компаниите трябва да покажат гъвкавост, особено в организацията на работата и веригите за доставки, точно както по време на Covid. Най-лошото никога не е сигурно и последните няколко години доказват това“, съветва анализаторът.

Въвеждането на еврото

Според Габриелс за компаниите от ЦИЕ добрите новини не свършват и те са свързани и с възможността за приемането на европейската валута от България през 2025 г., а от Румъния – през 2026 г. (каквато амбиция заяви неотдавна финансовият министър на страната, б.ред.). Ползите според него от разплащането с нея ще са големи, въпреки че в краткосрочен план приемането на еврото ще доведе до еднократни разходи за предприемачите, сред които приспособяване на информационните системи, обмяна на валута, конвертиране на цените, двойно ценообразуване и обучение на персонала. Анализаторът се позовава на опита в други страни при приемане на еврото и допуска, че разходите биха могли първоначално да варират от 0,3 до 0,8% от БВП.

„Кратък период на двойно обращение би трябвало да сведе до минимум разходите на търговците на дребно например“, смята Габриелс. Той е убеден, че в дългосрочен план приемането на еврото би било от полза за всички, тъй като ще улесни притока на чуждестранни инвестиции и в двете държави. Влизането в еврозоната ще увеличи значително възприятието за тяхната стабилност на чуждестранните инвеститори. Инвеститорите също така ще спестят разходи по трансакциите.

Габриелс отбелязва, че преките чуждестранни инвестиции ще бъдат една от движещите сили за увеличаване на външната търговия. Според груби изчисления ръст на външната търговия с 1% в България и Румъния би могъл да увеличи БВП с една трета от процентен пункт. В дългосрочен план това може да означава, че общото увеличение на БВП ще бъде от 7 до 20%. По думите му този ръст ще се осъществи постепенно и ще зависи от общата макроикономическа ситуация, но в крайна сметка той ще бъде положителен.

Икономистът потвърди, че за Унгария, Полша и Чехия към момента няма план за влизане в еврозоната. „В случая на Унгария преобладаващият въпрос за замразяването на унгарските фондове на ЕС и забавянето на изпълнението на действията по констатациите увеличават несигурността за местните дружества (особено за строителния сектор, който беше основен двигател на растежа през последните години)“, посочва Габриелс.

Това не изглежда да оказва отрицателно въздействие върху възприемането на страната от чуждестранните инвеститори, което се доказва от устойчивостта на унгарския форинт (HUF) в среда, която не е склонна към риск. Въпреки нарастващите рискове (особено по отношение на банките) дружествата от ЦИЕ са добре позиционирани, за да се справят с несигурността през 2023 г., убеден е анализаторът.