Възможни сблъсъци в руската област Брянск… Какво е известно за инцидентите? 

В петък руският президент Владимир Путин проведе среща със Съвета за национална сигурност. По-рано се появиха предположения, че срещата се е състояла на фона на предполагаемите нападения от украинска страна на руска територия през последните дни. В четвъртък Путин ги определи като „терористичен акт".

В началото на заседанието обаче той не коментира събитията, а спомена като тема защитата на сградите, принадлежащи на руските органи за сигурност. Путин поиска от министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев да докладва. Освен това от срещата не станаха известни други подробности. Въпреки това някои наблюдатели, като икономистът и експерт по Източна Европа Андерс Аслунд, предполагат, че събитията в Брянск вероятно са били тема на срещата. 

Руското ръководство обвинява Украйна, че в четвъртък е нейни войски са пресекли границата в руската област Брянск. Националната разузнавателна служба ФСБ спомена за тежки боеве с „украински националисти" в региона. Според губернатора на областта Александър Богомаз „няколко десетки" украински диверсанти са влезли в селата Любечане и Сушани.

В четвъртък Богомаз пише в Telegram, че те са стреляли по движещ се автомобил, като са убили един жител и са ранили дете. По-късно той написа, че къща в село Сушани се е запалила след падане на дрон и съобщи за втори предполагаем смъртен случай.

Според ФСБ Националната гвардия провежда операция за „ликвидиране" на предполагаемите украински диверсанти. Информацията все още не може да бъде проверена по независим начин.

Видеозапис от разузнаването поражда съмнения

Но изготвеното от ФСБ видео на предполагаемото нападение вече поражда въпроси. Кадрите, състоящи се от няколко монтирани видеа, които държавната информационна агенция ТАСС, наред с други, публикува в петък, не съвпадат с докладите, публикувани от властите до момента.

На публикуваните сега кадри се вижда мъртвият мъж зад волана на Лада Нива. Отвън обаче по автомобила няма следи от куршуми. Освен това автомобилът, за който се твърди, че е заснет на мястото на престъплението, е наполовина в канавката и наполовина на пътя. До него ФСБ представя друга Лада с втория мъртъв цивилен на волана. Автомобилът е напълно обстрелян, но той не фигурира в предишните доклади за нападенията.

Още в четвъртък докладите вече бяха белязани от противоречия. Наред с другото, руските медии говореха за обстрел на училищен автобус и за ситуация със заложници. По-късно и двете неща бяха отречени от властите. Още в четвъртък руски националисти, за които се твърди, че се сражават на страната на Киев, поеха отговорност за атаката. Остава неясно обаче как въоръжени лица са могли да нападнат два града на десетки километри един от друг в продължение на часове в граничната зона и защо няма очевидци на боевете за прогонване на нападателите, за които съобщава ФСБ. 

Украйна отхвърля обвиненията

Украинските власти отхвърлиха твърденията. Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Селенски, написа в Twitter, че развитието на събитията е „класическа умишлена провокация".

Русия се опитвала да сплаши собствените си сънародници, за да оправдае нападението над друга страна и увеличаването на бедността след година война. По-нататък Подоляк пише, че Русия има все повече проблеми с партизаните, като предполага, че нападателите може да са от самата Русия.

В различни социални мрежи се разпространяват видеоклипове на така наречения „Руски доброволчески корпус", в които те поемат отговорност за операцията и се наричат освободители на Русия. В един от клиповете двама униформени мъже призовават хората да вземат оръжие и да се борят срещу режима на Путин. Въпросният канал и в миналото е публикувал снимки на руски бойци, за които се твърди, че се бият заедно с Украйна в Херсон.

Според базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) руският доброволчески корпус твърди, че е чисто руска, но базирана в Украйна въоръжена група, действаща под ръководството на украинските въоръжени сили. Не е ясно обаче дали групата действително е свързана с украинските военни. Нидерландската платформа за журналистически разследвания Bellingcat, ръководена от издирвания от Русия българин Христо Грозев, съобщи, че лидерът на групата Денис Капустин е известен десен екстремист.

Други наблюдатели подозират, че зад инцидентите стои така наречената „операция под фалшив флаг", която може да е инсценирана от Русия, за да оправдае по-нататъшна ескалация на ситуацията в Украйна и да разгневи още повече руското население.

Агенция Bloomberg например съобщи, че Северното военно командване на Украйна още на 23 февруари е съобщило, че в Брянск, близо до границата, са забелязани войници без отличителни знаци и в униформи, наподобяващи украинските.

В настоящия си анализ експертите на ISW подчертават, че в момента не може да се проверят изявленията на Русия, Украйна и руския доброволчески корпус. Освен това двата видеоклипа, всеки от които показва двама мъже в униформи, държащи знаме, са „единственото налично конкретно доказателство, че нещо се е случило".

Как ще реагира Путин?

Резултатите от заседанието на Съвета за сигурност се очакват с нетърпение и в Русия. Ако наистина става дума за украинска операция, Кремъл ще има проблеми с обяснението защо границите не са били по-добре охранявани, а противовъздушната отбрана се е провалила.

Чеченският лидер Рамзан Кадиров, който от октомври е генерал-полковник от руските въоръжени сили, призова чрез Telegram властите да засилят мерките за сигурност и да предприемат ответни мерки срещу предполагаемите извършители и техните семейства, които може да се намират в Русия. Той също така призова за ответни удари срещу Киев. Проруски военни блогъри също призоваха за по-засилена сигурност на руската територия.

От началото на войната, която Кремъл продължава да нарича „специална военна операция", се носят слухове, че Русия скоро може официално да обяви война на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не пожела да отговори на въпроси по тази тема в навечерието на срещата.

Освен това постоянно се изразява загриженост, че властите могат да започнат нова вълна на мобилизация и по този начин да призоват много повече мъже на военна служба. Съвсем наскоро властите наредиха на руските компании да засилят още повече контрола върху наборните войници и да си сътрудничат по-тясно с бюрата за набиране на военни.

Освен това председателят на комисията по отбрана към Съвета на федерацията наскоро заяви, че горната граница на наборната възраст може да бъде увеличена от 27 на 30 години до есента.

А в петък Путин подписа указ с нови правила за затягане на контрола върху компаниите, които не са изпълнили договори в областта на отбраната, докато е било в сила военното положение. Според документа през това време държавата ще получи правомощия да поема компании, които не са изпълнили задълженията си по военните договори. По този начин правата на собствениците и акционерите ще бъдат суспендирани. Освен това ще бъде създадена правителствена работна група за дейността на отбранителните компании във военно положение. 

Понастоящем военното положение е в сила в териториите в Източна Украйна, които Русия смята за анексирани. Според Татяна Станоева, политически анализатор и експерт по Русия в Carnegie Endowment for International Peace, указът понастоящем е насочен само към компаниите в тези региони. Агенция Bloomberg съобщава, позовавайки се на официални лица, че не се планира разширяване на военното положение отвъд тази граница.