Как руснаците попаднаха в капан край Вухледар?

Украинските части са унищожили най-малко 130 танка и бронетранспортьора в триседмичната битка за източния украински миньорски град Вухледар, съобщава в. New York Times (NYT). Според статиятаукраинските военни говорят за най-голямата танкова битка в хода на войната.

Докато руската тактика се основаваше на настъпление с бронирани колони без флангова защита, както в началото на войната, украинците разчитаха на засади, пише американският вестник. „Проучвахме пътищата, които използваха, криехме се и чакахме", разказва украински подофицер пред вестника.

Според Владислав Баяк, заместник-командир на батальон от 72-ра механизирана бригада, украинците внимателно са подготвили терена в очакване на руска атака. Според статията противотанковите екипи са се скрили в редици от дървета покрай полето, а артилерийските установки са заели позиции по-назад. Украйна съобщава, че е оставила черния път към Вухледар чист от мини, докато полетата наоколо са били осеяни с капани. Идеята зад всичко това: Руснаците трябвало да бъдат примамени да напреднат и същевременно да не могат да избягат бързо, когато започнат боевете.

Според Баяк бронираните колони са най-застрашени, когато битката започне и водачите се опитат в паниката си да се върнат обратно. Защото тогава те ще навлязат в минираните краища на пътя. Избитите от мините танкове биха действали като препятствия, забавяйки колоната или дори спирайки я напълно. Едва в този момент украинската артилерия щяла да получи заповед да стреля, унищожавайки още танкове и убивайки екипажите, които скачат от превозните средства.

Поради липса на алтернативи руските командири са продължили да изпращат вълни от танкове напред в продължение на дни, които след това са разстрелвани от украинците, продължава NYT. В един от случаите украинските защитници дори са поискали да атакуват с ракети HIMARS, за да унищожат руска колона. Произведените в САЩ ракетни установки обикновено се използват срещу стационарни цели като складове за боеприпаси или казарми, но се твърди, че са се оказали ефективни и срещу колоната. Според NYT поради големите материални загуби Москва междувременно е преминала към провеждане на атаки само с пехотни отряди.

Мащабът на руското поражение при Вухледар вече е предизвикал недоволство в Русия. Както съобщават анализатори от Американския институт за изследване на войната (ISW), военни блогъри, близки до Кремъл, публично призовават да бъдат наказани командирите, отговорни за офанзивата с високи загуби. Щурмът на Вухледар се ръководи от същите фигури, които в миналото вече са „унищожили значително количество личен състав и оборудване", без да се налага да отговарят за това, коментират мнозина в Telegram. 

Междувременно ситуацията в Бахмут е драматична: украинците защитават града със зъби и нокти, докато руските войски са успели да изтеглят около него своеобразен „чувал“, който все още не е напълно затворен само от запад. Ако руснаците успеят да затворят и последната пролука, те могат да вземат голям брой пленници.

„Москва не само ще отпразнува превземането на един украински град", казва полковник Маркус Райзнер пред ntv.de, „но преди всичко би могла да изпрати на света снимки на няколко хиляди войници, които се водят в плен“. Опасността е сериозна, защото от трите важни пътни артерии, излизащи от града, руснаците вече контролират две - северната и южната. Те вече обстрелват маршрутите с артилерия, но скоро вероятно ще използват и гранатомети и директен огън на ниско ниво, например от танкови оръдия или картечници.

Това, което вече е факт в северната и южната част на града, скоро може да засегне и все още свободния път на запад - последната спасителна линия на украинците към външния свят. „При руски артилерийски огън украинските войски все още могат да се опитат да преминат с висока скорост", казва Райзнер, командир на австрийския гвардейски батальон, описвайки опасността, пред която са изправени там. „Но ако руснаците успеят да разположат там танкови оръдия или картечници с изглед към пътя, тогава придвижването е почти невъзможно". Тогава обкръжението ще бъде „оперативно затворено".

Военният историк сравнява руския подход с този на месомелачка. Войските на Кремъл се опитват да „засмучат украинците, така да се каже, за да ги унищожат след това". Според експерта руснаците са напът да успеят в тази тактика. Между войските на север и тези на юг има само около четири километра, които „разделят двете клещи", казва Райзнер. Все още няма снимки, „на които да се вижда, че по пътя на запад се обстрелват конвои“. 

Какво се случва, ако клещите се затворят?

Последствията от затварянето на клещите ще бъдат мащабни: от една страна, логистичната верига ще се прекъсне, до украинците в Бахмут няма да достигнат нито храна, нито материали, нито доставки. Изтеглянето на войските в последната секунда би означавало, че войниците ще напуснат града под пряк огън - с много жертви. Ако такова изтегляне не успее, няколко хиляди войници, като оценките достигат до 9000 души, могат да попаднат в капан.

Говори се, че неотдавна регионален командир на украинците е бил на терен на фронта, за да се запознае със заплахата в Бахмут. От гледна точка на Райзнер това е доказателство, че в армията се води интензивна дискусия за това как да се справят със ситуацията. Защото има три възможности.

Украйна може да се опита да предотврати обкръжаването, като контраатакува срещу двете части на клещите. Тя може също така да изтегли войските си сега, без войниците да попаднат под обстрел, докато се оттеглят през западния път. Ако този момент бъде пропуснат, има и третата възможност - да се измъкне от обкръжението със сила, което може да се окаже неуспешно и при всички случаи да струва живота на много войници.

Тогава защо Украйна не се съсредоточи върху сигурността и не започне незабавно изтегляне, докато може? Това е свързано с три фактора - два от тях са военни, а един е свързан със символиката.

Какво ще се случи, ако Бахмут падне? През последните осем години по време на боевете - особено в Донбас - украинските въоръжени сили се „окопаха" много дълбоко и мащабно. Те успяха да установят три отбранителни линии, много грубо казано от север на юг. През първата година на войната руските войски успяха да пробият първата линия, най-източната от трите, на няколко места.

Ако Бахмут падне, втората линия ще бъде пробита

Наред с други неща, през лятото те правят пробив при Попасна. Това им позволява да образуват клещи с размери 40 х 40 км, в резултат на което руските военни успяха да овладеят големите градове Лисичанск и Северодонецк. Киев успя да изтегли войските си в последния момент и така да предотврати пленяването на вероятно хиляди войници.

Сега ситуацията е подобна, като руснаците се опитват да превземат „Крепостта Бахмут" - както украинците наричат малкия град, който представлява база във втората отбранителна линия, западно от първата. Ако Бахмут падне, тогава и втората линия ще бъде пробита за първи път.

„Тогава Украйна ще трябва да съсредоточи всичките си усилия за отбрана върху третата линия, която минава още по-на запад", казва Райзнер. Третата линия на украинците е добре защитена и при всичките си пробиви руските сили губят голям брой хора и материали. Така те се придвижват напред значително отслабени. Но в крайна сметка те ще се окажат на тази трета - и последна - отбранителна линия. Когато войските я пробият, зад тях се открива незащитена местност.

Упоритата отбрана на Бахмут вече е струвала много на Украйна: След успешните контраофанзиви при Харков и Херсон тя първоначално бе планирала трета офанзива: срещу окупирания Мелитопол на юг, съчетана с атака на Керченския мост, който свързва Русия с Крим. Целта е била да се изолират руските сили там.

Нямаше кой да се включи в нападението

Но успоредно с тези планове руснаците успяха да увеличат масирано натиска в района на Бахмут. „Този натиск беше толкова силен, че Украйна трябваше многократно да изтегля към Бачмут сили, които всъщност бяха подготвени за третото настъпление", казва военният експерт Райзнер. „Докато накрая не остана никой, с когото да се извърши настъплението". По този начин Бахмут изсмука силите, които щяха да са необходими на Украйна за третата атака.

Фактът, че армията на Киев все още се сражава толкова упорито за Бахмут, е свързан и със символичната сила на тази битка. Подобно на това как дългата отбрана на Мариупол се превърна в символ на украинската съпротива, битката за Бахмут също е натоварена със смисъл. „Имаме разлика между волята на украинското ръководство, което казва: „Ние държим този метър земя", и военната необходимост да се направи това, казва полковник Райзнер.

Според него Украйна трябва да се откаже от Бахмут сега, за да защити силите си и да предотврати превземане. Пропагандните снимки на Москва на пленени войници биха били фатални за Киев. Големите руски загуби показват, че въоръжените сили на Русия няма да могат да запазят бойната си мощ в дългосрочен план; в средносрочен план те ще отслабнат. Това, от което украинските войски сега ще трябва да се откажат с натежало сърце, биха могли да се опитат да си върнат по-късно през годината в контранастъпление. Изглежда, че от украинска страна все още не е взето решение, но прозорецът на възможностите може скоро да се затвори.