Съмнения за измами с евросредства на стойност 492,6 милиона евро у нас разследва Европейската прокуратура, начело на която е Лаура Кьовеши. От доклада на институцията за миналата година става ясно, че България е на второ място по броя на разследванията, които Европейската прокуратура води. В Италия разследванията на европейските прокурори са 285, в България – 143, а в Румъния – 124. В останалите държави са под десет, като в осем държави изобщо няма дела за корупция с европейски средства – Австрия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Словакия и Словения.
В България 101 от разследванията на стойност 176,3 милиона евро са започнали през миналата година. Актуалните проверки за измами с ДДС са три и са стойност 2,6 млрд. евро. Европейската прокуратура е поискала налагането на запор на активи и имущество на стойност 6,5 млн. евро, става ясно от документа, в който не се цитират конкретни казуси.
В доклада на Европейската прокуратура се посочва, че националните власти са подали 204 сигнала за злоупотреба със евросредства в България, 36 сигнала са от частни лица и девет от сигналите са изпратени от евроинституции. Само по едно от делата съдът е излязъл с окончателна присъда, а за едно дело се очаква решение на втора инстанция. 25 от случаите са прехвърлени към българската прокуратура.
В 94 от случаите в България става въпрос за измами в евросредства по проекти, които не са свързани с обществени поръчки, 45 от разследванията са свързани с проекти с обществени поръчки, 16 са случаите на корупция, 11 злоупотреби с евросредства, в 10 от разследванията има опит за случаи на измама.
Най-много случаи на разследване на измами с евросредства има в областта на земеделието – 42, следват регионалното развитие с 25 и други програми на ЕС – 22. Като примери за измами, които не са свързани с обществени поръчки, от Европейската прокуратура посочват искания за евросубсидии с фалшиви декларации, подаване на документи със завишени допълнителни разходи, манипулиране на финансови отчети, за да се увеличи сумата на плащанията, неправомерно разпределени субсидии за научни изследвания, искане и получаване на двойно финансиране.
Отказ за образуване на дело е направен в 11 от случаите, разследвани в България, от общо 59 закрити разследвания в ЕС. 25 случая са пренасочени към българската прокуратура.
В момента Европейската прокуратура води 1117 разследвания в страните от ЕС на стойност 14,1 млрд. евро. В доклада изрично са дадени примери с обвинителен акт, внесен в Чехия, присъди от Латвия, Хърватия и Литва.
Investor.bg припомня, че 2022 г. е първата пълна година, в която работи Европейската прокуратура, след като започна дейност на 1 юни 2021 г.
Последните разследвания от България, за които се разбра, че са обект на Европейската прокуратура, са свързани с ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев" и измамите с парникови газове, щетите от които се оценяват на милиони евро. Не е ясно дали тези казуси влизат в данните за миналата година, или ще се отразят в следващия доклад на институцията.
Докладът на Европейската прокуратура излиза след като станаха обществено достояние проблемите на българския офис на институцията с напускащите делегирани прокурори и администрация, заради които Лаура Кьовеши изпрати проверяващ екип в България.
"Една година и половина след началото на нашата дейност потенциалът на Европейската прокуратура не може да бъде пренебрегнат. През 2022 г. демонстрирахме, че Европейската прокуратура има безпрецедентен капацитет да идентифицира и проследява съмнителни финансови потоци и непрозрачни правни договорености. На прав път сме, но трябва да направим повече. Европейската прокуратура далеч не е достигнала пълния си потенциал", коментира главният прокурор Лаура Кьовеши, цитирана от БНТ. "Ако искаме Европейската прокуратура да направи трайна промяна, имаме нужда от организационни и правни корекции. Това включва преразглеждането на Регламента за Европейската прокуратура“, посочи тя.
18:30 | 01.03.23 г.
