На фона на света българите са по-скептични за бъдещето през следващите 25 г.

Две трети от българите вярват, че през следващите 25 години ще бъдем по-малко здрави, но въпреки това са убедени, че ще има лек за нелечими към момента болести. Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет, е на рекордно високо ниво, но очакването, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна.

Това са някои от изводите от проучване за 75-ата годишнина на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, което покрива около две трети от глобалното население (и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).

На фона на света българите изглеждат малко по-скептични и по-здраво стъпили на земята по отношение на очакванията си за бъдещето. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието (или несигурността) за бъдещето у нас заема сериозни стойности, отчитат проучването.

Българите са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС.

Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич в страната ни е стабилна – 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни (макар и малко по-ниски) с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.

Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица, а 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.

Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия. 36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора (48%) са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Съюза. Близки до нашите (но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро) са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.

Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато – 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа.

Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в ЕС (общо)  отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.

Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.

Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.

Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън „човешкото“ не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват (но не са убедени), че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път – 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи (в обозримо бъдеще). Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.

Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.