Швеция захвърли кеша, а светът научи важни уроци

Бьорн Улвеус, един от четиримата в шведската поп група ABBA, се превърна в защитник на свят без кеш, след като синът му бе ограбен. Отказът от монети и банкноти ще навреди на престъпниците и укриващите данъци, докато в същото време ще помогне на компаниите и държавните бюджети, смята той. „Швеция би била перфектната страна, която да се превърне в безкешова“, казва той пред Bloomberg през 2014 г. „Мисля, че това трябва да е бъдещето“.

Почти десетилетие по-късно желанието му е почти изпълнено. Малък дял от шведите казват в проучване, че са използвали кеш през предишните 30 дни, докато зашеметяващите 95% от анкетираните между 15- и 65-годишна възраст са свалили приложението за мобилни плащания Swish, собственост на кредитори като Danske Bank и Swedbank. Използването на телефони и карти доминира в пазаруването, даряването на средства за бездомните и за църквите. Кешовите сделки са се свили до 8% от бизнес плащанията към края на 2022 г. от 18% пет години по-рано, изчислява Йонас Хедман от Copenhagen Business School. При такъв малък обем реално е нерентабилно да се борави с пари в брой.

Швеция е необикновен случай: това е малка, технически развита икономика. Но посоката, към която се движи, е една и съща навсякъде, ускорена от пандемията, при която QR кодовете замениха менютата в ресторантите, а разходите онлайн се покачиха – дори в Швеция, където блокадите не бяха толкова строги. Предвид факта, че централните банки навсякъде обмислят свои собствени цифрови валути, за да компенсират рисковете от липсата на пари в брой, всички ние трябва да научим някои уроци, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Улвеус от ABBA уцелва някои неща. Свързаните с пари в брой престъпления, като грабежи, намаляват, както и укриването на данъци. Активността на черния пазар също се свива. Точно както Швеция извади на показ повече прикрити пари в регулираната икономиката, предлагайки данъчни облекчения, обезщетенията от времето на пандемията, раздавани от правителствата, явно имаха същия ефект. Това може би е една от причините, поради която Европа отчита бум на работните места въпреки слабия растеж.

Потребителите и бизнесите също явно харесват новия начин, по който работят нещата – особено онези стартъпи, които имат участие. Стана много по-лесно да се харчи повече, може би твърде много, тъй като потребителите от поколението Z (родените от средата на 90-те до началото на 2010 г. - бел. ред.) падат плячка на заемите тип „купи сега, плати по-късно. Въпреки това, за облекчение на регулаторите, волатилните криптовалути напълно се провалиха в привличането на интерес в Швеция – поне засега.

Рискове обаче все пак има. Единият е дигиталното изключване. Бездомните хора може да приемат карти, но пенсионерите и бежанците може да бъдат изключени от безкешовия свят. Това върви ръка за ръка с проблема „компютърът казва не“. Когато днешните системи за цифрови разплащания се спрат, те наистина спират – както шведските потребителите откриха миналата година, когато цялата мрежа падна.

Уязвимостта е друг проблем. Може да се чувстваме по-безопасно с по-малко банкноти в джоба късно вечер, но престъпленията също станаха дигитални и дори създадоха нови видове измами. Данните за трансакциите все повече попадат в ръцете на големите технологични конгломерати, например Meta Platforms, която стресна световните регулатори, когато се опита да стартира своя собствена валута. А в свят, в който хакерите се спонсорират от правителства, а кибератаките могат да засегнат критична инфраструктура, плащанията за геополитически риск. „Ако Путин нахлуе в Готланд (най-големия шведски остров), ще бъде достатъчно да спре системата за плащания“, предупреждава защитник на парите в брой през 2018 г.

Един от отговорите може да е да се борим да защитим кеша, вместо да го заменим, както силно се аргументира писателят Брет Скот в книгата си Cloud Money. Това обаче не е панацея: походът ни към безкешовите плащания няма да спре изведнъж. Частните компании го искат твърде много, а потребителите няма много какво да направят – „удобството е нещо, срещу което е много трудно да изготвяш закони“, казва Хедман от Copenhagen Business School.

Дори ако можем да го спрем, трябва ли да го правим? Дигиталната колонизация чрез предложение за плащане на външна страна или от друг криптоопит за цялостна промяна на системата, например стейбълкойните или DeFi, би било лош изход. Английската централна банка предупреждава, че живеем в свят на потенциално мигновено изтичане на капитал от банките.

Ето защо един потенциален отговор е цифрова валута, създадена от централните банки. Подобен ход не трябва да се предприема с лекота: той може да увеличи проследимостта и сложността и да създаде нови рискове, ако се конкурира с търговските банки.

Но да се твърди, че изобщо не трябва да се предприема е твърде крайно. „Тясна“ сметка без минимално поддържана сума в централната банка може да бъде добър резервен вариант, когато удари следващата криптокриза в частно емитирани пари, както могат е незабавните плащания на обезщетения. Това върви ръка за ръка с по-устойчива инфраструктура: Йоахим Самюелсон от шведската технологична компания Crunchfish казва, че проектира цифрови пари с повече подобни на кеша свойства, например офлайн функционалност. Регулирана, трансгранична, трансвалутна монета може да направи по-бързи трансакциите, смята стратегът на Deutsche Bank Марион Лабор.

Най-големият урок от Швеция е да не позволяваме нищо от това да се случва без дебат. Централните банкери трябва да получат подкрепа от политиците и обществото на фона на най-голямото инфлационно предизвикателство от години.