Възстановяването на щетите от разрушителното земетресение в Турция и Сирия ще бъде дълъг и болезнен процес. Все още няма данни и проучвания, на базата на които да се заключи дали и по какъв начин земетресението ще въздейства на предстоящите избори в страната. Бедствието обаче ескалира процеси, които бяха започнали да набират скорост. Това коментира Мариян Карагьозов, политолог от Института по балканистика към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Президентът Ердоган, който през май ще се яви на избори, обеща от следващия месец държавата да започне строителството на 30 хил. къщи за останалите без дом, както и затягане на стандартите за строителството. ООН съобщи по-късно в понеделник, че сирийският президент Башар Асад е одобрил отварянето на два нови гранични пункта между Турция и Сирия за първоначален период от три месеца, за да се улесни навременната доставка на хуманитарна помощ. По данни на организацията 9 млн. души в Сирия са засегнати от земетресението.
"В Турция бяха засегнати 10 области, в които живеят около 13,5 млн. души, които са около 15% от населението на страната. Ако погледнем тези данни под друг ъгъл ще видим, че тези 10 области произвеждат едва около 10% от БВП на страната. Тоест това са относително по-бедни области. Така че и възстановяването на инфраструктурата и домовете ще отнеме повече време“, каза гостът в предаването.
Турция беше по-тежко засегната от земетресението, тъй като епицентърът беше там, но пък в Сирия ги има всички тези усложняващи фактори, например районите, в които в Сирия се произвежда петрол, се намират в една източна част на страната, която е под контрола на прокюрдските сили и на американските им партньори, добави гостът.
"В Турция… не са прекъснати инфраструктурните връзки и доставките на медикаменти, гориво, материали в засегнатите райони могат да се осъществяват безпроблемно", посочи още политологът. И акцентира и върху друг казус - на територията на Турция има около 4 млн. сирийски бежанци и антисирийските настроения са започнали постепенно да набират скорост в Турция.
“Първоначално турското общество беше добронамерено към сирийците, които идват. Постепенно техният брой обаче започна да се увеличава, а след 2018 година започнаха проблеми с валутния курс, с икономическата ситуация в страната, което допълнително създаде усещане, че сирийците може би създават проблеми за икономиката. Недоволството започна да се засилва и някои политически партии се възползват от тези настроения", коментира анализаторът.
"Когато хората се боят за хляба си, когато има икономически проблем - инфлация и т.н., настроенията се насочват към най-уязвимите - сирийските бежанци. Те работят нелегално, с много лоши условия - 6 дни в седмицата по 12 часа. Често работят за заплащане под минималните възнаграждения, което не се отразява добре на турските граждани - оказва натиск надолу върху заплатите. Съответно сирийците в Турция едва оцеляват. Ситуацията е трудна и за двете страни", посочи Карагьозов.
Каква беше реакцията на международната общност и бяха ли "заровени" стари вражди между държавите в името на спасяването на човешки живот от руините?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.