Владимир Путин иска да прекрати договорите си със Съвета на Европа

Руският президент Владимир Путин иска прекратяването на договорите със Съвета на Европа да бъде записано в закон. Това се отнася например за Европейската конвенция за правата на човека, Европейската конвенция за борба с тероризма и Европейската социална харта. Всичко това е резултат от законопроект, който Путин внесе в парламента. Приемането му се счита за формалност.

През миналата седмица вече стана известно, че лидерът на Кремъл иска също така да приеме закон за прекратяване на участието на Русия в Наказателно-правната конвенция на Съвета на Европа за корупцията. Русия вече беше изключена от Съвета на Европа преди месеци заради агресивната си война срещу Украйна.

В резултат на това най-голямата по площ държава в света вече няма да е член на Европейската конвенция за правата на човека, за чието спазване съдът следи. Въпреки това в Съда по правата на човека все още се разглеждат няколко хиляди дела срещу руското правителство. Всички те са подадени преди Русия да бъде официално изключена и следователно трябва да бъдат разгледани. Съгласно Конвенцията Русия е договорно задължена да изпълни решенията. Кремъл вече обяви, че няма да се подчини.

След официалното изключване на Русия на 16 март 2022 г. 46 държави все още членуват в Съвета на Европа. Съветът на Европа, Конвенцията за правата на човека и Съдът на Европейския съюз са независими от ЕС институции. Ето защо Съветът на Европа не бива да се бърка с официалните институции на ЕС като Европейския съвет или Съвета на Европейския съюз.  

Междувременно Европейският съюз осъди принудителното преместване на деца от Украйна от руските войски и призова за бързото им освобождаване. „Съобщенията за принудително преместване на деца в Русия са дълбоко обезпокоителни. ЕС осъжда тези действия по възможно най-категоричен начин", заяви главният дипломат на ЕС Жозеп Борел пред германския Die Welt.

Преместването на деца е в нарушение на международното право, казва той. „Правата и достойнството на всички деца трябва да се зачитат и опазват по всяко време", казва Борел пред вестника.

Мелник: Писториус трябва да действа „много по-бързо" от Ламбрехт

Украинският заместник-министър на външните работи Андрий Мелник очаква новият министър на отбраната на Германия Борис Писториус да подкрепи правителството в Берлин с доставки на тежко въоръжение за Украйна. „Призоваваме Борис Писториус да подкрепи Украйна с бойни танкове, изтребители и бойни кораби", казва Мелник пред t-online. Той иска също така „множество ракетни установки, артилерия, противовъздушна отбрана и, разбира се, достатъчно боеприпаси". Писториус ще трябва да действа „много по-решително и бързо" от предшественика си Кристине Ламбрехт.

Русия отрича съобщенията за размяна на затворници

Руският комисар по правата на човека Татяна Москалкова написа в Telegram, че не е обсъждала този въпрос с украинския си колега Дмитрий Любинес в Турция миналата седмица. „Винаги съм подчертавала, че тези въпроси са в компетенциите на руското Министерство на отбраната", пише Москалкова.

Други събития от вечерта:

• Министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте обяви, че страната ще допринесе за обучението и въоръжаването на украинските войници със системата за противоракетна отбрана Patriot.
  Президентът на САЩ Джо Байдън (вдясно) се срещна с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте (вляво) в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон на 17 януари 2023 г. Снимка: EPA/Al Drago / POOL
• Президентът на САЩ Джо Байдън и германският канцлер Олаф Шолц отново говориха за подкрепата си за Украйна. Говорителят на германското правителство Щефен Хебестрит заяви, че Шолц и Байдън са се съгласили, че тази подкрепа трябва да бъде „ефективна, устойчива и тясно координирана".   
• Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър се изказва в подкрепа на присъединяването на Украйна към НАТО след края на войната. Преди войната в Украйна той е бил против членството на Украйна в НАТО, заяви Кисинджър във видеовръзка на Световния икономически форум в Давос.   
• Според украински източници Русия е атакувала два граждански обекта в град Краматорск в Донецка област.  
• Според украински източници руските ракетни удари в събота миналата седмица са били едни от най-опустошителните по отношение на енергийните доставки от началото на войната. Денис Шмихал, ръководител на украинското правителство, заяви, че девет блока на топлоелектрически централи са били повредени от атаката. Освен това са засегнати три трансформаторни станции и линия за високо напрежение.  
• Според активисти за граждански права в Москва няколко души са били арестувани при опит да положат цветя в памет на жертвите на руския ракетен удар в Днепър.  
• Екипите за извънредни ситуации преустановиха издирването на изчезнали хора под руините на ударената от руска ракета висока жилищна сграда в украинския град Днепър. Двадесет души все още са безследно изчезнали. От нападението в събота досега в големия град в централната украинска Днепропетровска област са открити 45 тела, включително на шест деца. Около 80 души са ранени. В болница все още се намират 28 ранени, като много от тях са в критично състояние. Повече от 230 апартамента в девететажната сграда са разрушени. 
  Украинци присъстват на погребална церемония в памет на Михайло Кореновски, треньор по бокс, убит при обстрела в Днепър на 17 януари 2023 г. Най-малко 44 души са загинали, включително пет деца. Снимка: EPA/ARTEM BAIDALA
• Министър-председателят на Финландия Сана Марин каза, че се надява Западът да се е научил как да се справя с Русия. „Ако Украйна беше членка на НАТО, сега там нямаше да има война“, каза Марин на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Тя допълни, че това е причината Финландия и Швеция да изявят желание да се присъединят към военния съюз.   
• Великобритания и Съединените щати обещаха да продължат да подкрепят Украйна в борбата ѝ срещу Русия „толкова дълго, колкото е необходимо". След разговори във Вашингтон с британския външен министър Джеймс Клевърли държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън приветства решението на Великобритания да достави на Киев основните бойни танкове на британската армия Challenger 2. 

Какво ще бъде важно днес: 

• На Световния икономически форум в Давос, Швейцария, следобед ще говорят германският канцлер Олаф Шолц (16,45 ч.) и украинският президент Володимир Зеленски (18,00 ч., източноевропейско време).