Оформя се нов световен ред – глобалната търговия с петрол се дедоларизира

На Свети Валентин през 1945 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт се среща със саудитския крал Абдул Азиз Ибн Сауд на борда на крайцера USS Quincy. С това се поставя началото на един от най-важните геополитически съюзи през последните 70 години, в който сигурността на САЩ в Близкия изток се разменя срещу петрол, фиксиран в долари.

Но времената се променят и 2023 г. може да бъде запомнена като годината, в която тази голяма сделка започва да избледнява, докато се оформя нов световен енергиен ред между Китай и Близкия изток, пише Financial Times.

Въпреки че от известно време Китай купува растящи количества петрол и втечнен природен газ (LNG) от Иран, Венецуела, Русия и части от Африка с помощта на своята валута, срещата на президента Си Дзинпин с лидерите на Саудитска Арабия и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) през декември отбеляза „раждането на петроюана“, изтъква анализаторът на Credit Suisse Золтан Позар в бележка до клиенти.

Според Позар „Китай иска да пренапише правилата на глобалния енергиен пазар“ като част от по-мащабните си усилия за дедоларизиране на така наречените страни от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия и Китай - и много други части на света, след като Западът започна да използва влиянието на долара в международната търговия, срещу своите търговски и политически противници.

Какво означава това на практика? Като за начало, много повече търговия с петрол ще се извършва в юани. Си обяви, че през следващите три до пет години Китай не само ще увеличи драматично вноса от страните от GCC, но ще работи за „всеизмерно енергийно сътрудничество“. Това потенциално може да включва съвместно проучване и производство на места като Южнокитайско море, както и инвестиции в рафинерии, химикали и пластмаси. Надеждата на Пекин е, че всичко това ще бъде платено в юани на Шанхайската борса за петрол и природен газ още през 2025 г.

Това би отбелязало огромна промяна в световната търговия с енергия. Както посочва Позар, Русия, Иран и Венецуела представляват 40 процента от доказаните петролни запаси на ОПЕК+ и всички те продават петрол на Китай със сериозна отстъпка, докато страните от GCC представляват други 40 процента от доказаните резерви. Останалите 20% са в региони в руската и китайската орбита.

Тези, които се съмняват във възхода на петроюана и отслабването на базираната на долари финансова система като цяло, често посочват, че Китай не се радва на същото ниво на глобално доверие, върховенство на закона или ликвидност при резервната валута, както САЩ, изтъквайки, че няма да са много държавите, които ще искат да правят бизнес в юани.

Това е възможно, въпреки че петролният пазар е доминиран от страни, които имат повече общо с Китай (поне по отношение на техните политически икономики), отколкото със САЩ. Нещо повече, китайците предложиха нещо като мрежа за финансова сигурност, като направиха юана конвертируем в злато на съответните борси в Шанхай и Хонконг.

Въпреки че това не прави ренминби заместител на долара като резервна валута, търговията с петроюани все пак има важни икономически и финансови последици за политиците и инвеститорите.

От една страна, перспективата за евтина енергия вече примамва западните индустриални предприятия в Китай. Помислете за неотдавнашния ход на германската BASF да свие работата в основния си завод в Лудвигсхафен и да прехвърли химическите операции в Джандзян. Това може да е началото на тенденцията, която Позар нарича „от фермата до масата“, при която Китай се опитва да осигури повече местно производство с добавена стойност, използвайки евтина енергия като примамка.

Тази политика обаче е съпроводена с финансови рискове, както и с положителни страни. Струва си да си припомним, че рециклирането на петродолари от богатите на петрол нации в развиващи се пазари като Мексико, Бразилия, Аржентина, Заир, Турция и други от американските търговски банки от края на 70-те години нататък води до няколко дългови кризи на развиващите се пазари. Петродоларите също така ускориха създаването на по-спекулативна, подхранвана от дългове икономика в САЩ, тъй като банките, затрупани с пари, създадоха всякакви нови финансови „иновации“, а притокът на чужд капитал позволи на САЩ да поддържат по-голям дефицит.

Тази тенденция сега може да започне да се преобръща. Вече има по-малко чуждестранни купувачи на американски държавни облигации. Ако петроюанът набере инерция, това ще засили дедоларизацията. Контролът на Китай върху повече енергийни запаси и продукти, произлизащи от тях, може да ускори инфлацията на запад. Това е проблем с отложено действие.