Какво ни очаква през 2023 г. - завръщане в офиса, но не и в магазините

Изпратихме 2022 г. - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. След като тя вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Определени събития променят хода на историята или поне посоката на световната икономика. Сред тях са Черната смърт, изобретяването на парния двигател и Втората световната война, а днес и бичът на Covid-19. Минала почти три години, откакто Световната здравна организация (СЗО) обяви световна пандемия, която промени света такъв, какъвто го познавахме. Не можеш да сложиш на пауза икономическата и социална активност за повече от година и да се върнеш към нормалното. Трудно е да знаеш сега, или дори десетилетие по-късно, какво ще се промени завинаги, пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрагер.

През 2020 г. хората смятаха, че може никога повече да не се върнат в офиса или да излязат от вкъщи без маска, или пак, че най-накрая ще успеят да опазят кваса за хляба си. Сега не само, че голяма част от поведението ни отпреди пандемията се завръща, но и започваме да виждаме кое е малко вероятно да премине обратно към начина, по който беше.

Продължителни промени, които едва ли ще се задържат още много време

Някои от навиците ни все още са различни спрямо преди пандемията, но в крайна сметка може да се върнат. Американците и британците например не се хранят в ресторанти толкова, колкото през 2019 г. Това може да се дължи на продължаващия им страх от зараза или от инфлацията, която го направи твърде скъпо, или пък хората са открили удоволствието от готвенето у дома. Но храненето навън, което се засилваше през годината, вероятно ще се завърне. Хората го обичат твърде много, за да спрат.

Начинът, по който работим, е нещо съвсем различно. Американците никога не са имали толкова сила на трудовия пазар. Между голямото оттегляне и тихо напускане и продължаващия недостиг на работна ръка, служителите изискват повече, включително повече гъвкавост за това откъде работят. Преместването на толкова много хора от офиса към домовете им по време на пандемията наистина промени работата. Преди Covid около 5% от работните дни се извършваха от вкъщи, по време на пандемията този процент се изстреля до 60 на сто, а сега стигна 30%. През есента на 2022 г. около 29,2% от всички служители на пълно работно време в САЩ работеха от вкъщи поне частично, а 13,3% - изцяло. В момента това изглежда сякаш е постоянна промяна. Може би дори толкова монументална, колкото когато работниците се пренасочиха от родната ферма към фабриката – промяна, която имаше сериозно влияние върху нашето общество, култура и икономика. Така че в известен смисъл изглежда естествено, че преместваме работата обратно към дома.

Много ръководители обаче не харесват тази идея. Те са изгради корпоративна култура и тренировъчни режими, които са зависими от личното взаимодействие. Техните предпочитания се противопоставят на служителите, които залагат много на гъвкавостта и изискват повече такава. А това напрежение е причината, поради която работата от вкъщи може да не продължи, когато трудовият пазар се затегне през следващите няколко години и служителите имат по-малко мощ.

В дългосрочен план, докато технологията започва да прави по-голяма част от работата ни – дори за административните работници – ще се залага дори повече на междуличностните умения. Ако можете да си вършите работа от вкъщи, не само че някой вероятно може я върши от друга държава за по-малко пари, но и шансовете са скоро и компютър да може. Да се появиш в офиса и да дадеш своя принос по други начини, например да напътстваш колеги с по-малко опит, ще има дори по-голямо значение. В резултат ще се засили натискът да бъдеш в офиса и колкото по-често си там, толкова по-добре. Една промяна, която може да е по-трайна, е, че шефът ви вероятно ще бъде по-толерантен към хората, които работят от вкъщи, когато се налага – за да бъдат на линия, когато трябва да дойде майстор, например, или когато трябва да се погрижат за болното си дете.

Промени, които вероятно ще останат с нас още дълги години

Купуваме повече онлайн. Електронната търговия расте от години, но преди пандемията формираше едва около 11,9% от общите продажби. Този дял скочи до 16,4% през 2020 г. и оттогава насам спадна до 14,8%. Много хора свикнаха с удобството на онлайн пазаруването, където са налични повече продукти. Дори с ръста на таксите за доставка, шансовете са, че този навик ще остане и че в крайна сметка ще означава, че вече няма да има аптека на всеки ъгъл, както и по-малко физически магазини.

Друга голяма промяна е инфлацията. Пандемията предизвика инфлация и ще бъде трудно да се отървем от нея. Нивото на инфлация започва да намалява и през следващата година вероятно ще се понижи още. Но има добър шанс инфлацията от под 2%, която взимахме за даденост години наред, да не се върне скоро. Хората сега свикват с по-високата инфлация, което означава, че са започнали да я включват в поведението и очакванията си. В дългосрочен план населението на света застарява и страните са по-малко отворени към търговия, а тези две тенденции поставят възходящ натиск върху инфлацията. Фактът, че някои икономисти сега твърдят, че 4% е по-добра цел за Федералния резерв, предполага, че вече се отказваме от свят с инфлация от 2%.

По-високата инфлация и по-малкото търговия след пандемията означават още по-високи лихвени проценти. Фед има контрол само над основните лихвени проценти, а дългосрочните лихви се определят от глобалния пазар. Оттегляне от глобализацията ще означава, че чужденците ще купуват по-малко американски облигации, за да управляват валутите си, намалявайки търсенето и увеличавайки лихвите. А период на по-висока инфлация с повече несигурност за бъдещето също ще повиши лихвите, тъй като инвеститорите във фиксирана доходност трябва да бъдат компенсирани за инфлацията и инфлационния риск. Всичко това води към по-високи основни лихви, така че може да се сбогуваме с евтините ипотеки и много евтиното финансиране за стоките, които купуваме.

Много пандемични ефекти тепърва ще станат ясни, включително доколко заплатите и неравенството ще бъдат засегнати от лишаването на толкова много деца от нормално училищно образование за толкова дълго време. Предишни доказателства предполагат, че това може да означава по-ниско заплащане, когато пораснат, особено за бедните деца.

Още едно голямо предизвикателство е нашето осъзнаване на риска. Американците са похарчили последните 40 години в блажено невежество. Пандемията беше нещо от Средновековието, паричната политика можеше да създаде ниска, стабилна инфлация и лихвени проценти и дори ако фондовият пазар тръгнеше надолу, винаги щеше да се възстанови до година-две. Всичко, което искахме да купим от магазина, бе винаги налично. Сега сме изправени пред друго бъдеше: такова, в което разбираме, че рискът винаги ще присъства в нашия живот и че икономиката постоянно се променя и не предлага никакви гаранции.