Страните постигнаха трудно окончателно споразумение на климатичната среща на върха COP27 рано в неделя, което предвижда създаването на фонд в подкрепа на бедни държави, които са засегнати от климатични бедствия, но не увеличава усилията за справяне с емисиите, които ги причиняват, пише Ройтерс.
След напрегнати преговори, които продължиха през цялата нощ, египетското председателство на COP27 публикува окончателния текст на споразумението и едновременно с това свика пленарно заседание за бързото му утвърждаване.
Бързо одобреното създаването на специален фонд в подкрепа на развиващите се страни, който да покрива непосредствените разходи за щети, предизвикани от климатични бедствия, все пак остави много от противоречивите решения за фонда за следващата година, включително кой трябва да плаща за него.
Преговарящите не отправиха никакви възражения срещу предложения от председателя на COP27 Самех Шукри текст на проектоспоразумението. И на зазоряване сделката беше постигната в египетския курорт Шарл ел Шейх в неделя.
Въпреки че нямаме споразумение за по-строго намаляване на емисиите, „включихме това, за което имаше съгласие, защото искаме да застанем до най-уязвимите“, заяви видимо ядосана германският секретар по климатичните въпроси Дженифър Морган.
Делегатите изразиха задоволство от пробива в създаването на фонда и го нарекоха климатична справедливост заради целта му да помага на уязвими страни да се справят с бури, наводнения и други природни бедствия, породени от историческите въглеродни емисии на богатите страни.
В отговор на въпрос дали е направен компромис с целта за по-силни амбиции в борбата с климатичните промени, за да се постигне споразумение, мексиканският главен преговарящ по въпросите на климата Камила Сепеда обобщи настроението сред изтощените делегати.
„Вероятно. Побеждаваш, когато можеш“.
Двуседмичната среща на върха беше смятана за тест за решителността на света да се бори с климатичните промени, дори когато войната в Европа, сътресенията на енергийния пазар и ширещата се инфлация отклоняват международното внимание.
Срещата на върха в Египет обещаваше да изведе на преден план проблемите на бедните страни, изправени пред най-тежките последици от глобалното затопляне, породено основно от богати, индустриализирани държави.
САЩ също подкрепиха създаването на климатичния фонд, но пратеникът по въпросите на климата Джон Кери не присъства на сесията, след като даде положителен резултат за COVID-19 тази седмица.
Преговарящи от ЕС и други страни заявиха по-рано, че са разтревожени от усилията за блокиране на мерките за засилване на Климатичния пакт от Глазгоу от миналата година.
„Повече от неприятно е да виждаме как закъснели стъпки за смекчаване и изкореняване на фосилните енергии са протакани от редица големи емитенти и петролни производители“, заяви германският външен министър Аналена Бербок в комюнике.
Както и на предишни срещи на върха в одобрената сделка не се споменава исканото от Индия и някои други делегации прекратяване на използването на „всички фосилни горива“.
Вместо това тя призовава страните да пристъпят към „постепенно изваждане от употреба на нестихващата въглищна енергия и на неефективните субсидии за фосилни горива“, както беше договорено и на срещата на върха COP26 в Глазгоу.
„Твърде много страни не са готови да постигнат по-голям напредък днес в борбата с климатичната криза“, заяви ръководителят на климатичната политика на ЕС Франс Тимерманс и определи сделката като „недостатъчна стъпка напред за хората и планетата“.
В текста се споменава също „нискоемисионна енергия“, което предизвика притеснения сред някои, че отваря вратата към нарастващото използване на природен газ – фосилно гориво, което води до въглеродни и метанови емисии.
„Споразумението не скъсва напълно с Глазгоу, но никак не повишава амбицията“, коментира норвежкият министър за климата Еспен Барт Ейде пред репортери.
Малките островни държави, изправени пред породено от климата повишаване на морското равнище, настояваха за създаването на климатичния фонд, но изразиха съжаление от липсата на амбиция за ограничаване на емисиите.
„Признавам напредък, който постигнахме на COP27 от гледна точка на създаването на фонда, каза климатичният министър на Малдивите Аминат Шауна по време на пленарното заседание. Но „се провалихме със смекчаването… Трябва да гарантираме, че ще повишим амбициите за намаляване на емисиите до 2025 г. Трябва да изкореним фосилните горива“, допълни Шауна.
Пратеникът по въпросите на климата на Маршалските острови заяви, че е „изтощена“, но доволна от одобряването на фонда.
„Много хора ни казаха тази седмица, че няма да го получим. Много съм доволна, че не се оказаха прави“, заяви Кейти Джетнил-Киджинер. „Все пак искам да прекратим използването на фосилни горива. Настоящият текст не е достатъчен“, допълни тя.