В крайна сметка Лавров се измъкна по терлици

Ако Сергей Лавров наистина е предпочел да бъде хоспитализиран по време на срещата на върха на Г-20 в Бали, както гласят слуховете, човек не би могъл да го вини. Неговият началник, руският президент Владимир Путин, отмени евентуалното си пътуване до Индонезия преди няколко дни поради предполагаеми проблеми с графика. Само за да обсъди след това „изключително важната тема“ за поддръжката на паметниците от Втората световна война на среща със съветници и министри във вторник. В същото време дългогодишният съратник на Путин Лавров бе натоварен с неблагодарната задача да се опита да направи така, че Русия да не изглежда като изолирана държава без съюзници в кръга на Г-20.

Това не беше лесна задача дори за опитния Лавров. Още по време на срещата с колегите си от Г-20 през юли руският външен министър затръшна вратата с ранно отпътуване. Стъпка, която в Русия, но също и в Китай и Индия, беше разбрана като разбираема реакция на западния опит за изолация. Същевременно обаче известна умора от конфликтите се разпространява дори в страни, които преди това са се въздържали от критики към Русия.

Индонезийският президент и домакин Джоко Уидодо например посрещна Лавров с приятелска усмивка и видимо дълго ръкостискане. Но още в приветствената си реч Уидодо обърна внимание на факта, че „войната трябва да приключи", за да може светът да се посвети на други проблеми. Индийският министър-председател Нарендра Моди също се изказа в подкрепа на прекратяването на огъня и връщането към дипломацията. В същия ден руската делегация трябваше да наблюдава как китайският лидер Си Дзинпин седна на масата първо с президента на САЩ Джо Байдън, а след това с френския президент Еманюел Макрон и австралийския министър-председател Антъни Албанес. Срещи, които вероятно щяха да се разминат на руския президент, дори ако беше стигнал до Индонезия.

Лавров излъчва от терасата на хотела

Междувременно Лавров първоначално малко неволно привлече вниманието към себе си по напълно недипломатични въпроси. Някои медии, включително агенция Ройтерс, съобщиха, че ръководителят на външното министерство на Москва е бил лекуван в местна болница за евентуални сърдечни проблеми веднага след пристигането си. Междувременно стана популярен видеоклип, публикуван в социалните мрежи от неговия прессекретар като опровержение. В него Лавров е заснет от своя помощник по време на работа, докато седи на терасата с последния си iPhone и къси панталони: „От десет години се говори, че Путин е болен, така че подобни слухове за болница са част от политическата игра“. 

За разлика от това дипломатическата програма на Лавров получи значително по-малко внимание. Руският външен министър се срещна с китайския си колега и двамата обсъдиха пред камерите слуховете за болницата. Уан И очевидно е гледал и видеозаписа от хотела на Лавров и е заявил, че руският дипломат се е възстановил добре в хотела, противно на „западните фалшиви новини". Почти обиден, 72-годишният Лавров трябваше да го поправи, че всъщност е работил.

Междувременно публично достъпните резултати от пътуването на Лавров бяха ограничени. Руснакът твърди, че е обменил мнения с Еманюел Макрон и Олаф Шолц. Но поне германският канцлер заяви малко по-късно, че двамата просто са си подхвърлили няколко изречения от разстояние. Лавров не присъстваше и на големия обяд с членове на други делегации.

От руска гледна точка най-важната част от срещата се проведе далеч от очите на обществеността. Очевидно е имало дълги преговори по съдържанието на заключителната декларация, която вероятно ще бъде подписана в сряда. Западните дипломати настояха да осъдят войната на Русия срещу Украйна в документа. За Лавров оставаха две възможности. Един от вариантите би бил да се саботира окончателната декларация, което със сигурност не би било в интерес на останалите участници в срещата на върха и би предоставило допълнителни аргументи за изключването на Русия от Г-20, за което някои страни настояват от пролетта. Вторият вариант е да се приеме резолюция, която да включва критика към Русия, но с ограничението, че не всички участници я споделят.

Лавров избра втория вариант и го представи в руските медии като успех. В тях беше съобщено, че домакините е трябвало да извършат много посредническа работа, за да постигнат този документ. Въпреки това той означава също, че освен Русия вероятно никоя друга страна не е била готова да блокира окончателна резолюция, която да критикува Русия, а тя се е въздържала да действа сама. 

„Своеобразно предупреждение за сигурността на Пекин"

За местната публика това все пак ще послужи като доказателство, че Кремъл и неговият пратеник Лавров са твърди в защитата на руските интереси. Особено след като Путин не би трябвало да се интересува от дипломатическите изявления, докато Китай и Индия купуват руския нефт и газ и не ограничават търговията с Русия. Но дори и сред експертите, близки до Кремъл, има малко илюзии за това колко повърхностен е съюзът на Китай с Русия, например. 

„Борбата на Москва срещу глобалния левиатан в лицето на САЩ предизвиква симпатии към Русия в Китай, но в никакъв случай не и желание да ѝ подражава. Вместо това всичко това е един вид предупреждение за сигурността на Пекин как да не се държи", казва пред германския Die Welt Фьодор Лукянов, експерт по външна политика и ръководител на прокремълския московски мозъчен тръст „Съвет по външна политика и сигурност". 

Фактът, че Лавров в крайна сметка напусна срещата на върха по-рано във вторник, не прилича толкова на затръшването на вратата на срещата на върха на външните министри на Г-20 през юли. Вместо това руският външен министър се измъкна тихоmzlkom. Присъствието на Лавров щеше само да го накара да даде допълнителни обяснения, тъй като точно в момента, в който той се качи на самолета, за първи път от две седмици насам Русия предприе нова мащабна ракетна атака срещу Украйна, която според самия Лавров отказва да започне преговори.