Заповедта руските войски да се изтеглят от град Херсон - единственият регионален център, който успяха да превземат от февруари насам - е последното голямо поражение за Москва в Украйна. Само преди два месеца руската армия беше изтласкана от всички свои преди това окупирани райони на Харковска област, припомня за Financial Times Александър Баунов, старши сътрудник във Фондацията за международен мир Карнеги и бивш руски дипломат.
Генерал Сергей Суровикин, който беше назначен за командир на руските войски в Украйна след изтеглянето от Харков, предупреди, че може да предстоят „трудни решения“. Загубата на Херсон е още по-лоша, защото това беше една от четирите окупирани украински области, които Кремъл обяви, че анексира в края на септември.
От началото на инвазията има спекулации, че военният провал може да доведе до свалянето на Владимир Путин. В крайна сметка гръцката и аржентинската хунта се сринаха след неуспешни военни авантюри, а неуспешните колониални войни доведоха до Революцията на карамфилите в Португалия и падането на режима на Салазар-Каетано.
Но други примери показват, че трябва да бъдем предпазливи: поражението в Кувейт през 1991 г. не свали Саддам Хюсеин, а националистическият режим на Слободан Милошевич оцеля след разгрома на сръбските сили в Хърватия и Босна. Но дори ако мащабните провали в Украйна не свалят Путин, те могат да променят лицето на неговия режим.
Целите на Русия във войната срещу Украйна са всичко друго, но не и ясни. Те включват „денацификация“ и „декомунизация“; гарантиране на сигурността на жителите на Донбас; демилитаризация и неприемане на Украйна в НАТО; връщане на бивши руски земи; защитата на руския език; и дори „спасяването“ на украинските градове от гей парадите.
Липсата на ясно дефинирани цели прави определението за победа несигурно. Но тази неяснота прави и критериите за поражение неясни, още повече пък такова, което да застраши Путин. Всъщност руският президент вече преживя няколко сериозни поражения: началният „блицкриг“ на инвазията се провали и руските войски бяха принудени да се оттеглят от района на Киев и няколко други града. Русия загуби „Москва“, флагмана на нейния Черноморски флот, и изостави Змийския остров, първото й успешно превземане от началото на войната. След бързото отстъпление от покрайнините на Харков беше атакувана друга символично важна цел - мостът към Крим. Други лидери можеше вече да са свалени от подобни военни провали, но не и Путин.
Факт е, че привържениците на Путин не възприемат нахлуването в Украйна като акт на агресия. За тях това е отмъщение срещу много по-могъщия Запад. Изследователите на руското общество наблюдават изумителен парадокс. Исторически Русия е в редицата на големите западни колониални империи. Но след поражението в Студената война, разпадането на Съветския съюз и икономическите трудности през 90-те години, все по-голям брой руснаци чувстваха, че са сведени до колония, управлявана от западните сили. Сега те вярват, че отхвърлят игото, което толкова унижи страната им и й „наложи“ капитализма.
В очите на недоволните от това руснаци всяка форма на съпротива срещу Запада е победа, почти независимо от крайния резултат. Дори при отстъпление те ще се утешават с мисълта, че са предотвратили „по-нататъшното поробване“ на Русия. Ето защо няма пряка връзка между военните неуспехи и отслабването на властта на Путин. За президента е толкова трудно да спечели тази война, колкото и да я загуби. Във вътрешен план дори самото нахлуване е нещо като победа. Междувременно пасивното мнозинство може лесно да бъде убедено, че всеки изход е най-добрият възможен. А критиците ще бъдат заглушени с репресии, както и сега.
Има признаци, че след оттеглянето от Херсон по-прагматичните елементи в Кремъл ще потърсят компромис. Независимо дали отстъплението е военен капан за украинските войски, както мнозина се страхуват, за Москва е невъзможно да контролира града и да поддържа сили, откъснати от руските доставки от голямата река Днепър. Думата „преговори“, някога почти табу, сега все по-често се чува от руски официални лица.
Москва може да се опита да получи официално признаване на останалите окупирани територии и прекратяване на украинските офанзиви в замяна на връщането на Херсон на Украйна и спиране на бомбардировките върху критична инфраструктура преди настъпването на зимата. Но има два проблема с тази оферта. Единият е тоталната липса на доверие от страна на Киев. Другият е, че това би застрашило статута на Путин като съперник на Запада. Рискът е, че това ще тласне руския президент към практически безкрайна война заради самата нея и дори по-строги репресии у дома, отколкото може би първоначално е смятал за необходими.
13:46 | 12.11.22 г.
