Парламентът задължи правителството да предостави военна помощ на Украйна

Българските депутати одобриха първата военна помощ за Украйна, откакто Русия нахлу в съседната страна през февруари, с което сложиха край на месеците на съпротива от страна на приятелски настроените към Русия политически партии и президента на страната.

Балканската страна, която е член на НАТО, но има тесни културни и икономически връзки с Русия, беше една от двете държави от Европейския съюз, които досега не са предоставили оръжие на Украйна в конфликта, който продължава вече девети месец. Другата страна е Унгария, коментира Bloomberg. 

С широко мнозинство парламентът на България прие задължаване на служебното правителство на Гълъб Донев да предостави военна помощ на Украйна. За проекта гласуваха 175 депутати, докато 49 бяха против, а един се въздържа. 

Това бе първа точка на пленарното заседание днес чрез два проекта на решение - за укрепване на отбранителните способности на България и оказване на военна подкрепа на Украйна, предложен от „Демократична България" (ДБ), и проект на решение за възлагане на Министерския съвет да предостави военна и техническа помощ на Република Украйна на ГЕРБ-СДС. Двата проекта впоследствие бяха обединени.

Новото решение бе прието с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, "Демократична България" и "Български възход", докато "Възраждане" и БСП гласуваха "против". Така парламентът одобри решение, с което се възлага на правителството до месец да представи каква военна помощ може да се окаже на Украйна, като тя е съобразена с възможностите на България. Правителството също така ще трябва да подкрепи иска на Украйна срещу Русия за нарушаване на човешките права. Дебатът продължи четири часа, като очаквано най-интензивни в изказванията бяха депутатите на "Възраждане". 

Производител на съветски картечници и боеприпаси, подобни на тези, използвани в Украйна, България изнася за други държави в региона, включително Румъния и Полша. Опозиционните партии обвиняват правителството на страната, че продава оръжия на Украйна чрез трети страни, докато официално предоставя само хуманитарна помощ. Предоставянето на военна помощ на Украйна беше възпрепятствано и от политически сътресения. България скоро може да бъде изправена пред петите си парламентарни избори за по-малко от две години. 

Сега правителството ще разполага с един месец, за да предложи на парламента вида на оборудването, което може да предостави, без да намали собствения си отбранителен капацитет. То също така ще проведе разговори с други членове на НАТО, за да осигури в замяна по-модерно оборудване .

Какво предвиждат двата проекта? 

Проектът на ДБ предвижда в съответствие с гласуваните общи политики и процедури на ЕС и НАТО Министерският съвет в 14-дневен срок да подготви пакет от военна помощ за Украйна и да организира подписването на споразумение за предоставяне на необходимото военно оборудване (въоръжение, боеприпаси, техника) в съответствие с исканията на украинската страна и нашите възможности, като го изпрати за ратификация от Народното събрание (НС) веднага след подписването му. 

А в срок от 30 дни кабинетът трябва да внесе в НС всеобхватна програма за превъоръжаване на Българската армия, като се отчита предоставянето на въоръжение за Украйна и се предложат планове за заместваща техника от съюзниците ни. От ДБ предложиха да бъде създадена и временна комисия в НС от по двама депутати от парламентарна група, която да контролира изпълнението на решението.

ГЕРБ-СДС пък предвиждат правителството да подготви и внесе проект на решение на парламента за военна и техническа помощ за Украйна, в т.ч. и от наличността с отпаднала необходимост. В срок до един месец от гласуване на решението Министерският съвет трябва да извърши преглед на възможностите за предоставяне на налично въоръжение и техника, отчитайки, че тази помощ трябва да доведе до укрепване на отбранителните способности на страната ни чрез подмяна със съвременни и съвместими със съюзниците отбранителни системи. Затова правителството ще трябва да проведе и преговори със страните от алианса за предоставяне на заместващ или усилващ капацитет.

От ГЕРБ искат и кабинетът да подкрепи съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд за правата на човека за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека. 

Припомняме, че в предишното Народно събрание бе прието решение България да оказва предимно хуманитарна помощ, както и да ремонтира повредена украинска военна техника по заявка на Киев. 

Дебатите в зала

Дебатите по проектите бяха доминирани от истерични и донякъде обидни коментари от страна на „Възраждане“. 

„Държа да отбележа, че като махнем държавите, които членуват в Европейския съюз и в НАТО, от списъка на страните, предоставящи военна помощ към Украйна, остават много малко държави. Извън това число. Тоест светът в пълен мащаб седи възможно най-далече встрани от този конфликт. И ние в момента сме свидетели как неразумната евроатлантическа сбирщина в парламента се опитва да въвлече България точно в него“, каза Ангел Георгиев от „Възраждане“. Той уточни също, че няма детайлен анализ на Министерството на отбраната, който да предшества гласуването. „Няма такъв анализ и към днешна дата евроатлантическата сбирщина в парламента ще вземе неинформирано решение“, каза още Георгиев. 

Николай Дренчев от „Възраждане“ коментира, че даването на оръжие за Украйна няма да увеличи бойните способности на Българската армия. Той предложи да отпаднат текстовете след преамбюла или само член 6, в който се предлага България да подкрепи съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд за правата на човека.

Георг Георгиев от ГЕРБ подчерта, че именно военната помощ е тази, от която се нуждае Украйна и България може да осигури:

"И тук аз не бих се съгласил, че се чудим дали нашите боеприпаси ще гръмнат. Не, напротив, българската военна индустрия е способна да произвежда много качествена продукция, която, за съжаление обаче, ние не се съгласихме да дарим на украинската страна, а само продавахме. В случая ще става въпрос не само за нашата геополитическа и геостратегическа ориентация, ще става въпрос за самооценката на човешкото във всеки от нас или България наистина да бъде на правилната страна на историята".

Стефан Янев от „Български възход“ изненадващо заяви, че партията му ще подкрепи предложението, но поиска да има повече конкретика за помощта, която можем да предоставим. Ден по-рано партията му гласува против предложенията в ресорните комисии.  Сега Янев поиска изрично в проекта за решение да се запише, че се дава мандат на кабинета да преговоря за възмездяване на въоръжението, което ще даде страната ни. 

Принципна подкрепа дойде и от ДПС. "Да, ние ще подкрепим това решение, което е държавнически издържано", заяви Джейхан Ибрямов от ДПС.

„Това решение създава тежък институционален разлом, доколкото президентът ясно изрази мнението си против изпращането на оръжие“, каза Кристиян Вигенин от БСП. „Това е една колективна безотговорност, за която ще плащат хората, и в тази колективна безотговорност нито ще участваме, нито ще подкрепим“. „Днес се ражда една коалиция на войната, която рано или късно ще доведе до една голяма политическа цена, която натискащите копчето „За“ ще платят“, добави още социалистът.

„Позволете ми да споделя какво за мен е истински цинизъм. Истински цинизъм е да поддържаш въоръжение от миналия век - съветско въоръжение. И да твърдиш, че искаш боеспособна българска армия, която да осигурява нашата сигурност. Това е цинизъм. Няма да оголим тази българска армия, ако се разделим с тези руски доспехи, но ще я оголим, ако не започнем да осигуряваме нови съвместими модели. Ако не сега, кога да го направим? Повечето държави в Европейския съюз вече се възползваха и го направиха“, коментира Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“. 

“Всъщност разговорът за военната помощ за Украйна поставя по-големия въпрос – имаме ли армия, която може да изпълнява мисията си? Когато се срещаме с представители на Министерството на отбраната, ни казват, че е трудно да дадем помощ, защото не знаем дали ако дадем снаряди, те ще гръмнат, дали ако дадем танкове – те ще могат да стрелят. Т.е. това е и тестване, защото за 30 години демократичен процес и 20 години в НАТО ние не сме придобили много нови военни способности. Затова този проект е свързан с превъоръжаване на армията ни”, каза Атанас Славов от "Демократична България". И напомни, че заложените в проекта 2 на сто от БВП за отбрана са цел, заложена още на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. 

Славов изтъкна, че с подкрепата си за Украйна България изпълнява своя международен дълг. Защото според устава на ООН всяка страна има право да подпомага нападната страна да отблъсне агресията. И направи аналогия с наказателното право. “Ако видиш трима на улицата да бият един, и без да има опасност за собствения ти живот, не му помогнеш, това е престъпление. Цинизъм е светът да каже – ще окажем хуманитарна помощ, но с оръжие не можем. България не може да си позволи да заема повече такава позиция”.

„България не е независима държава. Ние сме членове на НАТО и ЕС. Това са два съюза, подписали договори помежду си да бранят в рамките на своите общества и глобално определен набор от ценности и разбиране. Част от тях са правата на човека, свободата на словото, правото на свободна инициатива и правото на свободен избор за участие в съюзи на всяка една суверенна нация. Тези ценности трябва да бъдат бранени както във времена на мир и благоденствие, така и в тежки времена. Не може в момента, в който стане трудно, ние изведнъж да започнем да се гърчим и да искаме само меда. А когато някой тръгне с жилото, ние да бягаме“, коментира и Даниел Митов от ГЕРБ-СДС.

"В последните месеци въпросът за износ на оръжия за Украйна се поставя като цивилизационен избор. За нас от „БСП за България“ най-висшата цивилизационна ценност е мирът", каза председателят на социалистите Корнелия Нинова. "Ние сме партия на мира. И смятаме, че с предоставяне на оръжия на която и да е от две воюващи страни мир не може да се постигне. Повече оръжия означават повече война. Нашето виждане е, че трябва да се сложи край на този конфликт, да се преговаря, да се спрат военните действия и да се търси мирно решение", добави още тя. 

Протест пред НС 

В началото на дебатите пред сградата на Народното събрание се проведе рехав протест срещу решението, свикан от „Възраждане“. Хората на протеста определиха като предателство вземането на решение за предоставяне на военна помощ на Украйна.

„В Народното събрание е вкарана точка от дневния ред – гласуване за военна помощ и изпращане на оръжия към Украйна. Това се случва в един парламент, който няма да успее да излъчи правителство, който едва успя да избере председател, който най-вероятно ще има затруднения с приемането на бюджета", каза един от ораторите, цитиран от БНР. 

Какво оръжие можем да предоставим? 

За момента не е ясно точно какво оръжие може да предложи на Украйна страната ни. През последните дни стана ясно, че Киев се интересува приоритетно от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, каквито според военния министър Димитър Стоянов страната ни няма в излишък. Най-вероятно ще става дума за зенитно-ракетните комплекси С-300, които България вече веднъж отказа да предостави в началото на руската инвазия в Украйна.

Партньорът на София в ЕС и НАТО Словакия вече предостави своите аналогични ПВО, след което на територията ѝ бяха разположени американски системи Patriot, собственост на Германия. 

Гърция е една от страните, които са реално компенсирани за това, че са предоставили на Украйна 40 свои модифицирани "съветски" бронирани машини, подобрени с британски оръдия. В замяна Гърция получи аналогично количество германски верижни бронирани машини от типа Marder, тъй като Берлин първоначално не желаеше директно да предоставя на Киев свои тежки офанзивни системи.

По аналогична „каскадна схема“ Полша и Чехия очакват германско оръжие заради това, че подсилиха украинската армия с над 200 танка от типа Т-72 и негови местни модификации.

В интервю за Bulgaria ON AIR в средата на октомври украинският посланик Виталий Москаленко за пореден път заяви, че страната му се надява да получи оръжие от България и обяви, че президентът Володимир Зеленски има какво да каже на депутатите ни, ако те пожелаят да го изслушат.