Сред страните, които отвориха вратите си за вълната от руснаци, които сега бягат от страната си, Сърбия се очертава като основна дестинация за технологични компании и висококвалифицирани професионалисти, пише Wall Street Journal.
Смята се, че до един милион руснаци са напуснали Русия от 23 февруари, много от които са взели със себе си и бизнеса си. Притокът нарасна, след като руското правителство започна да изпраща повиквателни за армията миналия месец, за да подсили военните си части в Украйна.
В първите дни на войната на Москва в Украйна Турция, Дубай и Грузия приеха голям брой руснаци. Но много от тях сега се стичат към Сърбия, страна, която се стреми да се присъедини към ЕС и се радва на безмитна търговия с блока.
Докато ЕС прекъсва икономическите си връзки с Москва, Сърбия се превръща в предмостие за руски компании и наскоро завършили университет младежи, особено технологични служители. Някои от изгнаниците пристигат в балканската страна, за да запазят бизнес връзките си със Запада въпреки санкциите. Други просто бягат от авторитарния режим на президента Владимир Путин.
Изтичането на хора е една от многобройните цени, които Русия трябваше да плати за решението на Путин да навлезе в Украйна – решение, което може да обремени страната и да е от полза за съседите ѝ за години, дори десетилетия след края на конфликта.
33-годишният авиационен инженер Владимир Самоилов, преквалифицирал се в мениджър софтуерни разработки за притежаваната от Samsung Electronics компания Whisk, напуснал Русия през март с жена си и сина си и се установил в Нови Сад, северно от Белград, след като обмислял преместване в Турция, Грузия и Дубай.
„Ако имаш семейство, Сърбия е топ дестинацията от гледна точка на език, данъци, здравеопазване и образование“, казва той.
Десетки хиляди руски инженери, програмисти, предприемачи, художници и учени са пристигнали в Сърбия в последните месеци. Близо 700 свързани с Русия фирми са отворили клонове, в които са заети хиляди руснаци, а около 1500 руски граждани са установили нови компании от февруари насам, сочат данни на правителството. Мнозина просто се възползват от безвизовия режим и остават в Сърбия, докато работят от разстояние за чуждестранни работодатели.
В исторически план Сърбия, която има население от малко над седем милиона души, е близък съюзник на Москва и медиите ѝ обикновено вземат страната на Русия при отразяването на войната.
Сърбия осъди нашествието в Украйна, но не е приела санкции срещу Русия. Руснаците продължават да се радват на безвизово пътуване до Сърбия, една от малкото страни, които все още запазват директни полети до Русия. Сръбският език е близък до руския, който сега често се чува в лъскавите магазини, барове и ресторанти в Белград.
Сръбското вътрешно министерство не е отговорило на въпрос колко руснаци са влезли в страната от февруари насам. Според официални лица те са не по-малко от 50 хил. и не повече от 100 хил. В съседните на Русия Казахстан, Грузия и Финландия властите отчетоха съответно 98 хил., 53 хил. и 43 хил., сочат данни на независимия руски информационен сайт Медуза, чиято централа се намира в Латвия.
Макар че много руснаци, напуснали родината си, казват, че са против войната и режима на Путин – Самоилов участва в бягания на дълги разстояния, като показва украинското знаме, много казват също, че се чувстват повече добре дошли в Сърбия, отколкото на запад.
Степан Казарян, известен организатор на концерти от Москва, сега живее в апартамент в Белград, собственост на внука на избягали от Русия негови сънародници. Няколко месеца след пристигането си той създал компания за управление на събития и организирал първия си музикален фестивал в Белград.
Казарян казва, че се противопоставя на войната и вече не говори с майка си в Русия, която я подкрепя. Въпреки това той казва, че много хора като него са изправени пред открита враждебност в Западна Европа.
Изтичането на руснаци отразява масовата миграционна вълна преди един век, когато руснаци като семейството на собственика на жилището на Казарян бягат от Болшевишката революция и се установяват в Европа, включително в Сърбия, където допринасят за икономическото и културно възраждане. Правителството на Сърбия, което провежда заседания в проектирана през 1926 г. сграда от руския бежанец Николай Краснов, се надява сега историята да се повтори.
„Страните се конкурират да привличат бягащи руски елити и Сърбия е на добра позиция да се възползва от това инжектиране на ценен човешки и финансов капитал“, коментира Иван Вейвода, роден в Белград постоянен сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена.
Режимът на Путин се опита да спре кървенето, като освободи IT специалистите от мобилизацията и предложи данъчни облекчения, по-евтини заеми и преференциални ипотечни кредити за технологичните служители. Но за момента тези мерки не дават особен резултат.
Дни след нашествието руски технологични компании като Яндекс и листнати на Запад компании с голям брой руски служители като софтуерния разработчик Luxoft и компанията за игри Wargaming преместиха част от служителите си в Сърбия.
Luxoft, която разработва задвижван от изкуствен интелект софтуер за банки, телекоми и производители на автомобили като BMW и Volkswagen, премести 1000 старши инженери от Русия в Белград и е в процес на преместването на още 1000 души, казва Михайло Постич, представител на компанията за Сърбия.
Сръбското правителство помогнало с четири чартърни полета на контролираната от държавата Air Serbia за служителите и семействата им и издало бързо разрешения за работа и местопребиваване, отбелязва Постич.
Заради недостига на жилища на наемния пазар – цените почти са се удвоили в части от Белград заради търсенето от руснаци, компанията на Постич сега преговаря с правителството за потенциална инвестиция в строителство на жилища за хиляди служители, които смята да наеме за постоянно в страната.
Стимулите за чуждестранни инвеститори включват отстъпка от 70% от данъци и социални придобивки за пет години, както и други субсидии, казва Ненад Паунович, високопоставен сръбски представител, отговарящ за привличането на чуждестранен капитал. Системата първоначално била разработена за привличане на западни компании като Microsoft, която има развоен център в Белград, допълва той.
Един от инженерите на Luxsoft и съпругата му пристигнали в Белград на 7 март. Двойката била в Грузия и Турция, но решила, че Сърбия е по-привлекателна за начало на нов живот.
„Културните различия са малки – чувстваме се като у дома си тук и има демокрация, при която хората могат да протестират срещу правителството“, казва съпругата на инженера.
Нейна приятелка физик по професия била уволнена от работа от уважавания институт „Курчатов“ за ядрени изследвания в Москва, след като публикувала антивоенни постове в социалните мрежи. И двете жени имат обтегнати отношения с родителите си заради решението им да избягат.
Усещането, че са добре дошли и начинът на живот в Белград, жизнена столица с оживена кулинарна и развлекателна сцена, бяха ключовите привличащи фактори, споделя Никола Стоянович, ръководител на Wargaming за Сърбия. Компанията преместила 300 служители от Санкт Петербург.
Някои от изгнаниците създали собствени компании. Катарина Маркович и съпруга ѝ продали апартамента си в Москва седмици след нашествието и решили да започнат наново в Белград. Сега те управляват популярен ресторант на име „Птици“ и планират да отворят на втора локация през ноември.
„Не исках синът ми да порасне в Русия“, казва тя.
19:13 | 01.11.22 г.
