Мигрантската криза в ЕС е на стълбите на Фон дер Лайен

Не е нужно да се разходите далеч от мастодонтите от бетон и стъкло, където се помещават институциите на Европейския съюз (ЕС), за да се изправите пред един от най-разединяващите блока проблеми – миграцията.

Съвсем близо до централата на Европейската комисия (ЕК) в Брюксел десетки мъже спят по улиците всяка нощ и чакат шанса си да се регистрират за убежище и евентуално да намерят подслон. Напоследък дори деца спят по улиците, пише Politico.

„Хората няма да ме оставят да спя пред вратите или магазините им, така че всяка вечер си сменям мястото“, казва Сабахун, 21-годишен афганистански бежанец, който е пристигнал в Белгия преди около месец. „Нямам подслон, нямам лекар, нямам храна“, допълва той.

Отчаяната ситуация, пред която е изправен Сабахун по улиците на Брюксел, отразява по-широка криза, която остава до голяма степен незабелязана в целия регион. В целия ЕС броят на търсещите убежище расте тази година и достигна месечни пикове, невиждани след шокиращата бежанска криза от 2015 г.

В цяла Западна Европа системите за обработка са под напрежение. „Натискът се увеличава върху по-малко страни, отколкото през 2015 г.“, казва пред медията белгийският държавен секретар по убежището и миграцията Никол де Мур, която настоява за европейски действия.

Ако тенденцията за ръст на пристигащите се запази, Австрия ще получи толкова молби за убежище тази година, колкото в пика на кризата от 2015 г. Правителството започна да настанява бежанци в палатки, за да компенсира липсата на жилища. Тази мярка беше критикувана от някои организации като нехуманна.

Въпросът обаче едва се регистрира в основния политически дебат през 2022 г. Правителствата са заети с икономическите последици от пандемията и войната в Украйна. „Намираме се в бежанска криза, но ѝ се обръща по-малко внимание, защото в момента текат няколко паралелни кризи“, коментира белгийският премиер Александер де Кроо.

Може да има и друга причина за липсата на внимание. От 2015 г. политическият пейзаж се промени. Законите в някои държави станаха по-ограничени под натиска на десни антиимиграционни партии. Следователно търсещите убежище все повече се концентрират в по-малък брой страни в Западна Европа, отчасти защото други държави, например Дания, активно се опитват да ги възпират.

Копенхаген, традиционно популярна дестинация за търсещите убежище, има самодекларирана политика за нулево убежище. Миналата година само 2099 души са потърсили убежище в страната, в сравнение с 21 315 през 2015 г.

Новото шведско правителство, което се нуждае от парламентарна подкрепа от крайнодесните Шведски демократи, също планира да намали броя на допусканите лица, търсещи убежище.

Тези по-строги политики оказват допълнителен натиск върху останалите системи за регистрация и подслон на мигранти. „Преди пет години имахме толкова много хора и успяхме да се справим с това“, казва Дейвид Фогел от неправителствената организация "Лекари без граници" (Médecins Sans Frontières, MSF). Той твърди, че проблемът по улиците в Брюксел не е нарастващият брой на търсещите убежище, а начинът, по който белгийското правителство работи в кризата.

Белгия не е единствена. В Нидерландия смъртта на тримесечно бебе в регистрационен център за търсещи убежище шокира страната. През лятото правителството се съгласи да разпределя търсещите убежище в цялата страна, но няколко общини отказаха да поемат своя дял.

Заедно с броя на пристигащите мигранти се засилват и антиимигрантските настроения. В Австрия правителството е подложено на натиск от антиимигрантските опозиционни политици.

Последните данни показват, че през юли молбите за убежище в ЕС са достигнали над 70 хил. за трети пореден месец, подобно на бежанската криза от 2015 г., според Агенцията на ЕС за убежището. Оттогава няколко отделни страни от ЕС са докладвали дори по-големи числа. Отделно са повече от 4,3 млн. украински бежанци, които са се регистрирали в ЕС след избухването на войната в страната им.

Тази зима вероятно още украинци ще потърсят убежище в ЕС, тъй като условията се влошават, според документ, изготвен от Чехия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Може ли да се направи нещо, преди да е станало твърде късно, или Брюксел ще обърне внимание само когато ЕС отново е в пълна извънредна ситуация? Опитите за създаване на единен отговор на ЕС до голяма степен се провалиха. Северните и западните страни се притесняват от движението на мигранти от крайбрежните държави, където пристигат, докато тези средиземноморски страни настояват за задължителна система за преразпределяне на търсещите убежище, които акостират на техните брегове.

Междувременно Унгария, Полша и Австрия твърдо се противопоставят на всякакъв вид задължително преместване. Когато подкрепеното от антиимигрантската партия шведско правителство поеме ротационното председателство на Съвета от Чехия в началото на следващата година, то едва ли ще наложи мерки, които да гарантират, че всички държави ще вземат своя справедлив дял от пристигащите мигранти.

Белгия няма да успее да постави миграцията в дневния ред на ЕС, „защото много страни искат да я задържат“, казва Тео Франкен, бивш белгийски държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията, който сега е член на опозицията. Промяна може да се очаква само ако Германия отново я закъса.

Де Мур от Белгия обаче твърди, че има нарастващо чувство за неотложност, що се отнася до миграцията на европейско ниво, и е решена да настоява за промяна. „Някои страни вече засилват контрола по вътрешните граници от чисто отчаяние. Междувременно по външните граници на Европа се разиграват трагедии. Ако не успеем в миграционната реформа, аз съм песимист за бъдещето“, посочва тя.

Други споделят този песимизъм. Джералд Кнаус, австрийски експерт по миграцията, който изигра ключова роля в изготвянето на споразумението за бежанците между ЕС и Турция, подписано през 2016 г., казва: „Общата европейска външна политика на границата е отблъскване“. С новия поток на бежанци от Украйна общата картина ще се влоши, но никой в Европа не се готви за това, заключава той.