Наследникът на Лиз Тръс ще трябва да пилотира икономика при силна турбуленция

Без значение кой ще замени Лиз Тръс, следващият британски министър-председател ще наследи икономика, която е помрачена от нарастващите разходи по заеми, големите сметки за енергия, високите данъци и липсата на стратегия за това как да се съживи растежът, пише Bloomberg.

Надпреварата за наследник на Тръс вече е в ход, тъй като тя напуска „Даунинг стрийт“, след като опита да осигури „растеж, растеж, растеж“ чрез нефинансирани данъчни облекчения.

Но точно като нея, бъдещият премиер ще се сблъска с трудности относно изработването на план за спасяване на Великобритания от рецесия, в която те вече може да се намира.

Инфлацията в страната достигна двуцифрени стойности за първи път от четири десетилетия насам и се очаква да се ускори още повече тази зима, принуждавайки Английската централна банка (АЦБ) да продължи да повишава лихвените проценти. Дори след като стимулът на Тръс беше лишен от смисъл след най-голямото увеличение на данъците от 1993 г. насам, Министерството на финансите ще продължи да се бори с нарастващ бюджетен дефицит.

„Много е трудно да се приеме, че сегашната Консервативна партия е способна да постигне нещо значително по отношение на промяната на политиката, честно казано“, коментира Джонатан Портес, професор по икономика и публична политика в Кралския колеж в Лондон. „По отношение на данъците и разходите, всичко, което могат да опитат и да направят, е да избегнат повторен крах на доверието в правителството. Те ще трябва да играят на сигурно”, категоричен е експертът.

Тръс встъпи в длъжност преди малко повече от месец, обещавайки да съживи икономиката с дълбоки данъчни съкращения, които изглежда игнорират бързата инфлация и идват без незабавен план за покриването им. Последвалата пазарна паника я принуди да направи обратен завой, като данъчната тежест сега се завърна с натиск, невиждан от времето на Втората световна война.

Повечето анализатори предвиждат продължителен спад, изострен от промяната на фокуса на Министерството на финансите от растежа към това как ще запуши бюджетните пробойни.

„Който и да поеме поста от Тръс, пак ще бъде изправен пред натиск да балансира финансите. Положителното е, че дефицитът е по-малък, отколкото изглеждаше дори преди няколко дни. Отрицателното е, че съкращенията на публичните разходи или увеличенията на данъците винаги са болезнени и спорни. Следващият министър-председател ще се опита да реши това без директен избирателен мандат, с Консервативна партия в хаос и пазари, готови да накажат всяка грешна стъпка – нелека задача“, изтъква Джейми Ръш от Bloomberg Economics.

Домакинствата се сблъскват със скоковете при разходите за живот, което допринася за намаляващата популярност на правителството. Цената на стоките и услугите нараства по-бързо от заплатите, оставяйки работниците с по-малко пари за харчене.

Bloomberg Economics прогнозира икономически спад от 0,4% през следващата година. Повечето икономисти не очакват значителен растеж до втората половина на 2023 г., малко повече от година преди крайния срок за следващите избори. Наследникът на Тръс може да се надява, че бързоналожените строги икономии ще помогнат за намаляване на данъците преди вота.

„Предизвикателствата, които стоят пред нас, се увеличават с всеки изминал ден“, споделя Шеваун Хавиланд, генерален директор на Британските търговски камари. „Две трети от фирмите очакват да повишат цените си и инфлацията е най-голямото им безпокойство. Очаква се лихвените проценти да се повишат допълнително през ноември, а сметките за електроенергия да скочат отново за мнозина през април. Това е неустойчиво“, категоричен е Хавиланд.

Дори в краткосрочен план, болезнената реалност е, че факторите, които подкрепяха икономиката на Обединеното кралство през последните три десетилетия – евтини стоки, работна ръка, кредити и енергия – сега се движат в обратна посока.

Икономиката на Великобритания процъфтява през 90-те години на миналия век и през първите години на този с нарастващата търговия с Европейския съюз (ЕС) и Азия, което намалява цената на стоките и услугите. Това, заедно с намаляващите цени на петрола и природния газ и свободния поток на работници от ЕС, доведе до низходяща инфлация до времето на пандемията, позволявайки лихвените проценти да паднат до исторически ниски нива.

Сега всички тези попътни ветрове са обърнали посоката си. Търговските търкания с ЕС и Китай заедно с глобалния хаос във веригата на доставки тласнаха нагоре цените на стоките. Войната между Русия и Украйна попречи на притока на природен газ, което доведе до поскъпване на енергията.

Въпреки че безработицата падна до най-ниското си ниво от 48 години насам, най-малко 300 000 работници са напуснали работа след пандемията, което прави наемането и разширяването на компаниите по-скъпо. Милион работни места остават незаети, тъй като възрастните хора масово напускат пазара на труда, а по-младите остават в сферата на образованието.

Принудена да се съсредоточи върху инфлационния шок, който твърде късно беше забелязан, АЦБ повиши лихвите до нива, невиждани от световната финансова криза преди повече от десетилетие. Централните банкери, водени от гуверньора Андрю Бейли, се намесиха, за да подкрепят облигационния пазар, в който Тръс внесе хаос, но сега отново се връщат към битката с инфлацията и е вероятно отново да затегнат паричната политика следващия месец. Повечето икономисти очакват покачване на лихвите със 75 базисни пункта – първото подобно от 1989 г. насам.

И управляващите признават, че цялата страна ще се почувства по-бедна.

„Покачването на цените на стоките и енергията ни прави колективно още по-зле“, изтъква заместник-управителят на АЦБ Бен Бродбент в реч часове преди Тръс да обяви оттеглянето си. Той предостави известно облекчение, като отбеляза, че не е ясно дали лихвите трябва да се повишат толкова, колкото очакват инвеститорите.

Нужните лостове, познати в учебниците, за генериране на растеж - включително повишена имиграция и по-тесни търговски връзки с Европа – са отхвърляни от разединените консерватори, чиито представители едва ли ще поискат избори преди януари 2025 г.

В Обединеното кралство също липсват факторите, които биха му помогнали да излезе от незавидното положение.

Докато управлява Маргарет Тачър разполага с петрол от Северно море и Големия взрив на дерегулацията, който направи Лондон глобален финансов център. Джон Мейджър и Тони Блеър привлякоха производителите на автомобили, включително Nissan Motor Co. и BMW AG, като същевременно отвориха вратата за чуждестранни работници.

Тези важно промени спасяват Великобритания от енергийните шокове през 70-те години на миналия век и срива на паунда през 1992 г. Но сега, вместо да изгради нови индустрии, Обединеното кралство прекъсна връзките си с основния си търговски партньор, намали връзките си с Китай и е малко вероятно да сключи търговска сделка със САЩ скоро.

„Перспективите остават несигурни“, изтъква Йохан Голтерман, старши пазарен стратег в Capital Economics, добавяйки: „Политиците в Обединеното кралство са изправени пред поредица от трудни компромиси“.