Владимир Путин е рационален човек, който напълно е объркал сметките. Така президентът на САЩ Джо Байдън наскоро описа руския деспот. Байдън имаше предвид попадналата в задънена улица за Москва агресивна война на Русия срещу Украйна. Но това наблюдение може да се приложи и към опитите на Русия да срине ЕС с енергийна война. Въпреки че в Европа не постъпва почти никакъв руски газ, цените на суровината бързо падат. Изчисленията на Путин не се оправдават, пише в свой анализ германският всекидневник Handelsblatt.
Един мегаватчас газ в момента струва около 115 евро. В края на август 2022 г. цената на едро на газа на нидерландската борса TTF все още бе почти 350 евро. Енергийното оръжие на Путин губи своята страшна сила. Както става ясно, руснаците не само са подценили волята на украинците да се борят, но и икономическата устойчивост на ЕС.
Въпреки това никой в Брюксел не бие отбой. Точно обратното, в ЕС нараства загрижеността, че Путин преминава от енергийна към хибридна война. С атаките срещу газопроводите „Северен поток" и Deutsche Bahn (германските желесници) рискът от руски атаки срещу критичната инфраструктура стана конкретен. Саботажните действия се тълкуват в Брюксел като предупреждение. Путин дава ясно да се разбере, че гледа на Европа като на воюваща страна, както се изразява дипломат. В Брюксел не намират признаци, че Кремъл се отпуска.
Взривяването на трите тръби на „Северен поток" със сигурност беше най-зрелищният акт. Въпреки че западните служби посочиха Русия като виновник, сред малка част от населението остават съмнения. Това е характерно за руския подход: да се нанасят тайни удари, но след това да се отрича всякаква вина. „Това поражда съмнения, а оттам и несигурност", казва представител на службите, който желае да остане неназован.
В същото време саботажът остава под прага, който би довел до пряка намеса на съответната държава във войната. Русия се е подготвила за подобна тиха ескалация. Страната не само разполага с един от най-големите флотилии от шпионски подводници, но и е развила уменията си за кибератаки.
Разузнавателните служби усещат опасност
По време на изслушване в комисията за надзор на разузнаването в Бундестага в понеделник председателят на Службата за външно разузнаване Бруно Кал е подчертал, че очаква най-голямата опасност от атаки срещу критичната инфраструктура да дойде именно чрез интернет. Преди инвазията в Украйна Русия атакува системите на сателитния оператор ViaSat, който предоставяше на украинските военни интернет връзки през космоса.
Но опасността не дебне само от разстояние. През април Германия експулсира 40 руски разузнавачи. По информация на Службата за защита на конституцията други се намират на територията на Германия. Освен това според председателя на Федералната служба за защита на конституцията Томас Халденванг в Германия вероятно все още има така наречените „спящи" агенти. Това са руски агенти, които водят привидно нормален живот. Те могат да бъдат активирани и да извършат атаки срещу критични институции.
Ескалирай, за да деескалираш другаде: Това е подходът, който Путин прилага в Украйна, и това е подходът, който се очаква в Берлин и Брюксел, че той ще приложи и в конфронтацията с ЕС. Целта му е да отслаби Украйна и нейните западни поддръжници, за да може да приключи войната при своите условия.
В сряда Путин въведе военно положение в четирите украински региона, които наскоро бяха анексирани от Русия. С декрет той ограничи и свободата на движение в няколко руски региона, граничещи с Украйна. В същото време руската армия продължава да атакува Киев и други украински градове с безпилотни самолети.
Брюксел се опитва да се подготви за следващия ход на Путин. Защитата на критичната инфраструктура ще бъде една от основните теми на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък. „През последните 24 часа станахме свидетели на масирани атаки срещу критична инфраструктура в Украйна", заяви в сряда еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. „Атаките срещу газопроводите "Северен поток" и Deutsche Bahn показаха, че Европа също не е в безопасност“.
Йохансон предупреди: „Намираме се в ситуация, в която заплахата за критичната инфраструктура е много висока - трябва да действаме“. Отговорността за защитата на кабелите за пренос на данни, електропроводите и железопътните линии обаче не е на ЕК, а на държавите членки.
Поради това базираният в Брюксел орган призовава правителствата да защитят по-добре критичните икономически сектори и да идентифицират уязвимите места чрез стрес тестове. Същевременно ЕС иска да си сътрудничи по-тясно с НАТО. Опасността от саботаж вече беше една от доминиращите теми на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел миналата седмица.
Само на дъното на Северно море има 8000 километра нефтопроводи и газопроводи, както и подводни кабели за пренос на данни. Невъзможно е да се наблюдават напълно всички тези връзки, дори с военните ресурси на НАТО. Ето защо според Алианса компаниите, които притежават тръбопроводите, също са длъжни да подобрят защитните мерки.
Петролопроводите стават мишена
В същото време съюзът разчита на възпиране. „Всяка умишлена атака срещу критичната инфраструктура на съюзниците ще бъде посрещната с единен и решителен отговор", заплаши миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по адрес на Москва.
Енергийните експерти също са притеснени. „Европа със сигурност е в по-добра позиция, отколкото преди няколко седмици", казва Симона Таляпиетра от брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Но не бива да се успокояваме с фалшиво чувство за сигурност. Все още не сме преодолели най-лошото“.
Нападение срещу газопроводите от Норвегия или Алжир например може да предизвика паника на пазара и да доведе до бързо покачване на цените. По-специално Норвегия изглежда е в центъра на вниманието на Москва.
Властите там наскоро регистрираха повече безпилотни самолети в близост до важни съоръжения за доставка на енергия и смятат, че Русия стои зад тези шпионски атаки. А служител от разузнаването казва: „В Германия Русия вероятно вече е шпионирала голяма част от въпросните обекти“.
07:36 | 20.10.22 г.
