В състояние ли е? Би ли го направил? Западните столици са разтревожени от повтарящите се ядрени заплахи на руския президент Владимир Путин. Лидерът на свободния свят Джо Байдън очерта възможен „Армагедон“ на събитие на Демократическата партия. Президентът на Франция Еманюел Макрон обясни на телевизионна аудитория в най-гледаното време как Париж ще реагира на руска ядрена атака „срещу Украйна или в региона“ – не с ядрен контраудар.
В Берлин висши служители мърморят мрачно в неофициално разговори за различни сценарии. Наскоро ръководителят на националната разузнавателна агенция на Германия предупреди в парламента, че Москва може да използва „субстратегически ядрени оръжия“.
Путин има склонност да удвоява залога, когато е в отбрана – в каквато ситуация е сега, както на бойното поле в Украйна, така и всред обратната реакция от критики у дома. Така че не може да има съмнение, че отговорните западни лидери трябва да са подготвени за тази ужасна ядрена възможност.
Но е грешка да се говори или дори да се мисли за това през цялото време, като се разсейваме от други заплахи, които са поне толкова сериозни и може би по-вероятни, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител на Центъра за САЩ и Европа в Brookings Institution.
Лидерът в Кремъл е чекист: човек, обучен в ленинската традиция на принуда чрез политически терор. Жестокостта и злонамереността на неговите военни престъпления в Украйна – убийства, изнасилвания, отвличания на деца, безразборни бомбардировки на градове и електроцентрали – имат за цел да парализират политическата воля и устойчивостта на украинците и на техните западни поддръжници. Но досега това постига обратното.
Заплахите с ядрени оръжия, както и непрекъснатият обстрел на атомната електроцентрала в Запорожие, имат една и съща цел: всяване на страх и парализа. Политиците в Берлин трябва да обмислят възможността този последен вариант на Кремълските послания да е прецизно насочен към германското обществено мнение, което лесно се плаши от ядрени бедствия още откакто бе непосредствено заплашено от „взаимно гарантирано унищожение“ по време на Студената война.
Но използването на субстратегически ядрени оръжия – наречени така, защото имат по-малък обсег и по-нисък експлозивен капацитет – би включвало обширна, видима подготовка и може би дори тест. Това ще изисква съгласието на висшите руски военни командири.
Такива оръжия са с ограничена стойност на бойното поле, особено срещу сила, която е толкова гъвкава и разпръсната като украинската армия. Осен това те могат да застрашат руските сили. Използването им срещу украински градове ще засили неимоверно натиска властимащите в Москва да бъдат обвинени във военни престъпления. Използването им срещу държава-членка на НАТО би активирало член 5 на алианса, би предизвикало „катастрофален“ отговор – по думите на съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан – и много вероятно война. Съюзниците на Русия в глобалния юг биха й обърнали гръб.
Накратко, това изглежда като наистина лоша идея. Представители на западното разузнаване предпазливо казват, че досега не са забелязали никакви признаци руските ядрени сили да биват привеждани в състояние на готовност.
Помислете, в контраст, за неотдавнашните експлозии, които повредиха газопроводите Северен поток, прекъснатите кабели, които спряха влакове в Северна Германия и хакването на компютрите на няколко американски летища. И трите инцидента бяха умишлени атаки, включващи сложна подготовка и високоспециализирана технологична експертиза. Това са знаци, които сочат Русия като вероятен извършител.
Саботажът - друг специалитет на чекистите - предлага много по-добро съотношение полза-цена от ядрените оръжия. Атаките срещу физическа и цифрова инфраструктура са трудни за предотвратяване и още по-трудни за приписване. Те подкопават доверието в правителствата и се възползват от пукнатините и уязвимостта на западните общества. Те позволяват на противника да избегне възмездието и да печели време. Очаквайте още такива инциденти, може би много.
Заплахи като тези не подлежат на преговори или териториални отстъпки. Нито Украйна, нито европейските страни, които подкрепят Киев, са в безопасност, докато Путин е на власт и Кремъл се придържа към имперските си амбиции. Единствено самите руснаци могат да променят тези два факта. Но и двата могат да останат в сила много дълго време.
Западните правителства трябва спокойно, колективно и недвусмислено да изяснят последствията, които биха настъпили, ако Путин стане първият лидер, използвал ядрено оръжие от 1945 г. насам. В противен случай те трябва да го игнорират - и тихо да се концентрират върху това да му попречат. Един от начините да се направи това е като се помогне на Украйна да спечели.
19:07 | 20.10.22 г.
