Религиозната полиция разпали пламъка, но буксуващата икономика поддържа протестите в Иран

Протестите, които обхванаха Иран от три седмици насам, започнаха заради бурка, но прерастват в по-широко движение, водено от гнева на средната класа заради сриващата се икономика на страната, пише Wall Street Journal.

Голямата градска средна класа в Иран е основният двигател на демонстрациите в десетки градове след смъртта на Махса Амини на 16 септември. 22-годишната жена беше задържана заради предполагаемо нарушаване на строгите правила за обличане в страната. Организирани от уста на уста и разширени в социалните мрежи, протестите бързо превключиха от правата на жените към искания за край на ислямската система на управление в страната, която контролира всички аспекти на обществото.

„Трито жени, технологии и бедност е горивото зад демонстрациите“, коментира Мостафа Пакзад, бизнесмен от Техеран, който консултира чуждестранни компании за бизнес стратегията им в Иран. „Младите хора усещат, че животът им буквално е затриван заради тежките ограничения, пред които са изправени“, допълва той.

Средната класа задържа стабилността на Иран след Ислямската революция през 1979 г. и беше икономическият му двигател на фона на санкциите от САЩ и други страни заради ядрената му технология, балистични ракети и подкрепа за тероризма и бунтовническите движения в региона. Средната класа в Иран продължи да расте в последните четири десетилетия, достигайки до 60% от населението, а силната образователна система произвеждаше лекари, адвокати, инженери и търговци въпреки опустошителна война и няколко срива на цената на петрола.

Сега средната класа е подложена на натиск заради инфлацията от 50%, а местната валута, риал, спадна до най-ниското си ниво в историята тази година. Днес над една трета от иранците живеят в бедност спрямо 20% през 2015 г., а средната класа се свива и вече се равнява на под половината от населението в страната.

Спадът на валутата, високата инфлация и неравенството в доходите в Иран се задълбочиха, след като САЩ въведоха отново санкции през 2018 г.

Гневът назрява от години заради икономиката и неуспеха в съживяването на международното споразумение, което отмени санкциите върху Иран в замяна на строги, но временни ограничения върху ядрената му програма.

„Коренът на тези протести са икономическите проблеми и сега виждаме изригването им“, казва 52-годишна домакиня, която протестира на богатите улици в северната част на Техеран, като сваля хиджаба си и го размахва с тълпи от други жени.

Двамата със съпруга ѝ, собственик на малък хранителен магазин, остават без спестявания, а инфлацията застрашава начина им на живот на хора от средната класа. Преди време те имали няколко имота, но продали някои, за да наберат пари. Жената споделя, че си купувала нова кола на всеки две години, като заменяла стария модел за нов, но преди време продала колата си и с парите изплатила дълговете си.

Най-малко 50 души са убити при протестите в Иран, хиляди други са ранени или арестувани, сочат данни на правозащитни групи.

Американските санкции срещу петролната индустрия и финансовия сектор в Иран са основните фактори за осакатяването на иранската икономика, откъсвайки страната от долара, смятат повечето икономисти.

Въпреки това около 63% от иранците обвиняват ръководителите на страната заради лошо управление на икономиката и корупция, а не толкова санкциите за финансовите проблеми, сочи допитване сред 1000 души, проведено преди една година от Центъра за международни изследвания и изследвания на сигурността в Мериленд и от IranPoll, базиран в Канада социологически институт, фокусиран върху Иран.

Някога един от най-големите производители на петрол в света, сега Иран добива около 2,5 млн. барела дневно спрямо над 6 млн. през 70-те години на миналия век и 4 млн. през 2016 г. Икономисти казват, че ползите от растежа след пандемията отчасти са неутрализирани от ширещата се инфлация. Заетостта сред завършилите средно образование е намаляла със 7% след санкциите, а заплатите на квалифицираните служители мъже са спаднали с почти 20%, показа изследване на Международния валутен фонд (МВФ), публикувано миналата седмица.

Първа вълна от демонстрации започна по-рано тази година начело с профсъюзи, представляващи служители в петролната индустрия и учители, чиито заплати са намалели под линията на бедността. Служителите твърдят, че трудно си позволяват храни като спагети или месо за хамбургери.

Профсъюзите призоваха членовете си да се присъединят към движението за отмяна на закона за бурките, който Амини била обвинена, че е нарушила.

Някои ирански лидери призоваха правителството да се вслуша в протестиращите. Аятолах Хосеин Нури-Хамедани, известен с близостта си до върховния водач аятолах Али Хаменей, заяви на сайта си миналия месец, че „е необходимо властите да чуят исканията на хората и да разрешат техните проблеми“.

Но в призивите си за сваляне на правителството и край на ислямската система протестиращите нямат много поле за маневри с властите в Техеран. Хаменей осъди тази седмица протестите като безредици, вдъхновени от чуждестранни врагове като САЩ и Израел, и изрази задоволство от потушаването им от властите.

„Това не е за хиджаба в Иран. Това е за независимостта и съпротивата на ислямски Иран“, написа Хаменей в Twitter в понеделник.

За много иранци от средната класа след 1979 г. относителната свобода за правене на бизнес и печелене на пари им помогна да преглътнат недоволството си заради политическите репресии и налагането на консервативни ислямски ценности върху светско общество. Правителството също така преразпредели петролното богатство, което беше съсредоточено сред елита при управлението на шаха, предлагайки безплатно здравеопазване, училища и програми за семейно планиране.

Силната образователна система в Иран осигури на бедните хора в страната път за социална мобилност и жилищна собственост, а дипломата от университет даваше достъп до професии като медицина и право.

До 2015 г. индексът за човешко развитие на Иран – индикатор на ООН за социално равенство, ниво на образованието и продължителност на живота, поставяше страната преди Мексико, Украйна, Бразилия и Турция.

Същата година иранците се надяваха, че споразумение със САЩ, европейските сили, Русия и Китай ще сложи край на годините на международна изолация заради ядрената програма на страната. В замяна на строги, но временни ограничения върху ядрената дейност Иран беше освободен от повечето международни санкции и отново можеше да прави бизнес с голяма част от Запада.

Последиците бяха ограничени. Много западни компании избягваха сделки с Ислямската република след избирането на президента Доналд Тръмп през 2016 г. От 2018 г. насам, когато Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение и наложи отново американски санкции, още иранци от средната класа изпаднаха в бедност.

Преди време иранците от средната класа вярваха на реформистки политици като Хасан Рухани, който ръководи страната от 2013 до 2021 г. Допитвания и интервюта показват, че повечето избиратели са изгубили надежда за политическа промяна чрез избирателните урни. Миналата година активността достигна рекордно дъно, след като стана ясно, че Хаменей няма да позволи на кандидати реформатори да участват в президентските избори.

Наследникът на Рухани Ебрахим Раиси, който преди това беше ръководеше репресивната съдебна система в Иран, изтъква икономическата самодостатъчност и търговия с Русия и Китай пред отношения със Запада.

Сега богатството е съсредоточено в по-малко ръце и това засилва недоволството срещу членовете на иранския елит, подозирани, че се възползват от заобикаляне на санкциите.

Бизнесмен от Техеран казва, че икономиката все повече е завземана от държавни групи – от държавни пенсионни фондове до религиозни фондации и дружества, притежавани от Корпуса на революционните гвардейци, оставяйки малко пространство за истински частен сектор.

Топ 10% на иранските домакинства сега получават 31% от общите брутни национални доходи, а 10-те процента в дъното – само около 2%, сочат данни на иранското министерство на социалната политика. Това означава, че икономическото неравенство в Ислямската република е също толкова силно изразено, колкото в САЩ, и е много по-високо в сравнение с други страни в региона като ОАЕ, Ирак и Израел, сочат данни на Световната банка.

Докато много иранци изключват месото от диетата си заради високата му цена, автомобилните салони за луксозни коли са пълни. 33-годишният Алиреза Гасеми, който продава германската луксозна марка Mercedes-Benz, казва, че има списък със 160 чакащи купувачи, готови да се сдобият с автомобила, след като правителството съобщи, че вносът отново ще бъде разрешен след 5-годишна пауза. Колите се продават на цена до 97 хил. долара, равняващи се на доходите за половин век на ирански таксиметров шофьор.