Не се наблюдава наплив на руски граждани, влизащи у нас, след обявената от руския президент Владимир Путин частична мобилизация на 21 септември, съобщиха за Investor.bg от Гранична полиция. Основна причина за това вероятно са и взетите от Европейския съюз (ЕС) мерки, които затрудняват достъпа на руснаци до страни членки, включително спирането на директните полети от Русия още в началото на нашествието в Украйна и отмяната в началото на септември на облекчения визов режим за граждани на Руската федерация, влизащи в съюза.
Още в първия ден след обявяването на мобилизацията, която е първа в Русия от Втората световна война насам, голям брой руснаци насочиха поглед към чужбина, самолетните билети за популярни дестинации като Тбилиси, Тел Авив, Истанбул, Алмати, Дубай бяха разпродадени за седмици напред, а цените им достигнаха космически стойности.
По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) близо 66 хил. руски граждани са влезли в ЕС в седмицата между 19 септември и 25 септември. Броят им е нараснал с над 30 на сто спрямо предходната седмица. Мнозинството от тях са пристигнали от Финландия и Естония. Само Финландия е регистрирала общо 30 хил. влезли руски граждани в същия период. Това принуди скандинавската страна да ограничи влизането на руснаци на територията си от 30 септември, като съобщи, че ограничението ще остане в сила до следващо нареждане. Външният министър на страната Пека Хаависо заяви, че на руснаците няма да бъде позволявано и да използват Финландия като транзитна страна към други дестинации.
Над 1,3 млн. руски граждани са влезли в ЕС през сухопътните граници от началото на руското нашествие в Украйна. В същия период обаче над 1,2 млн. руснаци са се върнали в родината си през сухопътните граници с ЕС, сочат данни на Фронтекс.
Повечето руснаци, които са влезли в ЕС, имат разрешение за местопребиваване или виза за страна членка на съюза, а други имат двойно гражданство. Според Фронтекс обаче е възможно нелегалните преминавания на границите да нараснат, ако Русия реши да затвори граничните си пунктове за потенциални наборници. Агенцията очаква в краткосрочен план да нарасне броят на пристигащите руснаци на граничните пунктове с ЕС заради несигурността относно продължаващата мобилизация.
Четирите страни членки на ЕС, които граничат с Русия – Литва, Латвия, Естония и Полша, вече въведоха ограничения за влизане на граждани на Русия. На 19 септември тези страни наложиха забрана за влизане на руски граждани и заявиха, че вече няма да им издават шенгенски визи.
Прибалтийските страни съобщиха още, че няма да предоставят убежище на руснаци, бягащи от военна мобилизация.
В началото на септември визите за влизане на руски граждани в страни от ЕС станаха по-скъпи и по-трудни за получаване, след като съюзът премахна облекчения визов режим за граждани на Руската федерация. Това означава, че процесът на кандидатстване стана по-дълъг, а таксите нараснаха от 35 на 80 евро. Наложени бяха и ограничения върху многократните визи, а списъкът с изискваните удостоверителни документи стана по-дълъг.
Темата с влизането на руски граждани в ЕС предизвиква противоречия сред държавите членки. Сред страните, които се противопоставят на налагането на ограничения на руснаци, са Португалия, Гърция и Кипър, където руските граждани са сред основните групи чуждестранни туристи през лятото.
И докато Европа налага ограничения, страни от Централна Азия се задъхват заради наплива на руснаци, бягащи от мобилизацията. Той вероятно е бил усилен след съобщенията на руски медии, че включително хора, които не подлежат на военна служба, защото са преминали изисквана възраст или имат хронични заболявания, са получили повиквателна. Миналата седмица за проблема призна самият Путин по време на заседанието на Съвета за сигурност, като нареди „грешките при мобилизацията да бъдат поправени“.
При обявяването на частичната мобилизация Путин заяви, че ще бъдат привикани около 300 хил. запасняци, за да подкрепят руската армия в буксуващата военна операция в Украйна, но неофициално се говори, че ще бъдат мобилизирани над 1 млн. души.
Според казахстанските власти над 100 хил. руски граждани, а вероятно дори 200 хил., са преминали в Казахстан от обявяването на мобилизацията, някои от тях са продължили към Киргизстан. Руснаците имат право да работят и да пребивават и в двете страни, ако се регистрират пред местните миграционни власти.
Киргизстан е приел почти 30 хил. руски граждани в шестте месеца преди мобилизацията. Страната дори задейства специална програма за дигитални номади, която позволява на руски програмисти и IT специалисти да остават, без необходимост от регистрация или разрешение за работа.
И в двете централноазиатски страни обаче назрява обществено недоволство заради наплива на руски граждани. Местни медии съобщават, че наематели в столиците им Алмати и Бишкек са били принуждавани да напуснат квартирите си и на тяхно място са настанявани руснаци, готови да плащат два пъти по-висок наем от средната месечна заплата на местните жители.