Ако следвате в социалните мрежи проруския пропагандист Юрий Подоляка, ще разберете, че дори Бог е изоставил руската армия. В понеделник вечерта украински превъзхождащи сили се намират точно пред стратегически важното село Дудчани, което руснаците държат. „В тази наистина трудна ситуация Бог застана на наша страна" и се погрижи дъждът, който беше приземил руските военновъздушни сили, внезапно да спре, след което изтребителите и артилерията унищожиха врага, пише коментаторът в Telegram.
Но само ден по-късно, въпреки загубите, не може да се говори за неуспех за украинците: руснаците са напуснали Дудчани почти без бой. По поречието на Днепър (Днипро, както го наричат украинците), киевските войски напредват с няколко десетки километри в рамките на няколко дни - срещу вражески части, които западните експерти причисляваха към елита в началото на войната.
След като украинците превзеха и Давидов бряг - град, разположен на стратегическо място на река Инхулез, за който от месеци се водят ожесточени боеве, хиляди от около 25 000 руски войници на десния бряг на Днепър са заплашени от обкръжаване.
Плацдармът, който все още държат, не само е намалял с една трета, но и е разделен на две поради разрушените речни преходи. Добре укрепените им позиции източно от областната столица Херсон са в обсега на вражеската артилерия. Самият град и важният мост над Днепър отново бяха подложени на обстрел във вторник.
Последователна стратегия на украинските военни
Докато проруските блогъри и военното ръководство в Москва все още се чудят откъде украинците вземат резерви за контранастъплението си, може да се заключи, че успехите са резултат от последователна стратегия: Още през лятото Киев не скри, че тя се състои в унищожаване на логистичните вериги на противника във вътрешността на страната и в същото време поддържане на висок военен натиск на фронта.
Същият подход е в основата на контраофанзивата на изток. През уикенда падна стратегически важният град Лиман, който се смята за входна врата към Донбас. Междувременно е освободена почти цялата Харковска област, от която руснаците се изтеглят почти без бой.
Опитът им да изградят нова отбранителна линия по протежение на река Оскил също вече се е провалил. Вместо това украинците настъпват бързо в Луганска област, която Москва, както и Херсон, смята за своя територия след „анексирането" на четири украински територии през миналата седмица.
Сега руският президент Владимир Путин трябва да наблюдава как неговите войници се оттеглят, понякога хаотично, под натиска на украинската армия. От началото на септември Киев си е върнал повече от 12 000 квадратни километра.
Вместо да ги впечатли със заплашителните си ядрени реторики и частичната мобилизация на въоръжените сили, Путин насърчи украинците да действат още по-решително.
В резултат на анексирането украинският президент Володимир Зеленски вече изключва всякакви мирни преговори с руския президент. Във вторник в Украйна бяха подписани документите, с които са забранени преговорите с Путин. Декретът е предшестван от решение на Съвета за сигурност и отбрана. Зеленски обяви тази стъпка още миналия петък.
Лошо настроение на фронта
Забележително е, че докладите от фронта от руската страна са явно по-откровени от сдържаните доклади на украинските медии, които почти не излизат извън ежедневните бюлетини на генералния щаб.
Със сигурност не става дума за обективност и много неща са идеализирани. Пропагандистът Подоляка например представя отстъплението в Херсон като скъсяване на фронта срещу предполагаемото украинско превъзходство, ръководено от САЩ, и публикува видеоклипове с танкове и „чудесни оръжия“, които вече са на път към фронта. Обща за всички проруски пропагандисти е надеждата, че новите резервисти ще обърнат хода на събитията в рамките на няколко седмици.
13:23 | 05.10.22 г.
