Путин призна окупираните украински Херсон и Запорожие за независими държави

Путин призна и Херсонска и Запорожка области за независими републики – ход преди присъединяването им към Русия. Украйна смята, че са загинали близо 60 000 руски войници, а първите току-що призовани новобранци вече са паднали на фронта. Социологическо проучване в Москва показва, че половината от руснаците гледат с ужас на мобилизацията. Финландия затваря границите си срещу масовото бягство на наборни войници. Преглед на 218-ия ден от войната.

Руският президент Владимир Путин призна окупираните украински територии Херсон и Запорожие за независими държави

Руският президент Владимир Путин призна окупираните украински територии Херсон и Запорожие за независими държави в пореден акт, противоречащ на международното право. Указите на кремълския лидер за това бяха публикувани снощи. Според протокола на Москва указите са предпоставка регионите да подадат молба за приемане в Руската федерация този петък. Преди това регионите гласуваха за присъединяване към Русия на инсценирани референдуми.

На 21 февруари - три дни преди инвазията на Русия в Украйна - Путин вече призна независимостта на украинските региони Луганск и Донецк, които се наричат "народни републики". И четирите региона кандидатстват за присъединяване към Русия, което Путин планира да официализира на церемония в Кремъл в петък. Според Кремъл церемонията по подписването на споразумението е насрочена за следобеда. Одобрението на парламента, което все още не е получено, се счита за формалност.

Действията на Русия се разглеждат в международен план като престъпление срещу териториалната цялост на Украйна. Нито една държава не признава това. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова Путин да намали напрежението. „Такива стъпки се очакват от Москва, особено по отношение на въпроса за присъединяването на някои украински региони към Русия“, заяви Ердоган в разговор с Путин в четвъртък, както съобщи турското министерство на комуникациите.

По-рано Ердоган разкритикува провеждането на фалшиви референдуми в окупираните от Русия области в Украйна. Турция е член на НАТО и поддържа добри отношения както с Украйна, така и с Русия.

Социологическо проучване: Само 23% все още се гордеят с Русия

Според проучване почти всеки втори руснак е реагирал с уплаха на частичната мобилизация, разпоредена от лидера на Кремъл Владимир Путин. Според резултатите на независимия институт за изследване на общественото мнение "Левада" 47% от анкетираните са определили чувствата си след речта на Путин преди почти седмица като „страх, тревога, ужас". За разлика от тях 23% заявяват, че се „гордеят с Русия". Това е спад от почти десет процента спрямо нападението на 24 февруари. Проучванията на независимия институт "Левада" се считат от западните експерти за сравнително автентични.

„Професионални боксьори срещу ученици": Първите новобранци вероятно са паднали

Украинското правителство предполага, че през последните дни вече са били убити десетки руснаци новобранци. Това казва президентският съветник Олексий Арестович пред Bild. Той заяви, че очаква руският президент Владимир Путин да разположи своите току-що мобилизирани войници в окупираните територии. „Но ние ще спечелим тази битка. Унищожаването на тези мобилизирани сили няма да е трудно за нас". Запитан колко от 300 000-те нови руски войници са обучени и ще оцелеят, Арестович отговаря: „Нито един. Те са зле екипирани, нямат лекарства и са въоръжени с ръждясали оръжия. Те нямат никакво обучение. Те дори не са зле обучени, а просто не са обучени - това е ужасно. Това е като професионален боксьор да се бие с ученик“. 

По украински данни Русия е загубила 58 580 войници от началото на агресивната си война. Смята се, че само за последните 24 часа са загинали 430 души, съобщи генералният щаб в Киев. Освен това се твърди, че от 24 февруари насам са унищожени 2325 руски танка, 4909 бойни бронирани машини, 1385 артилерийски системи, 262 самолета и 995 безпилотни летателни апарата.

Москва изтегля сухопътните войски от балтийските граници

За да компенсира загубите си в Украйна, Русия изтегли до 80% от войските си от базите по границата с балтийските държави и Финландия. Това съобщава списание Foreign Policy, като се позовава на служител на отбраната, пожелал да остане анонимен. 

„Изтеглянето, което наблюдаваме от този регион през последните седем месеца, е много значително", каза служителят. „В продължение на десетилетия Русия разполагаше с наземни войски, които сега на практика са изчезнали“. Освен войници Русия премества от региона в Украйна и друго военно оборудване с висока стойност, включително противовъздушни системи и ракети. По-рано сателитни снимки потвърдиха, че някои зенитни системи С-300 са били изтеглени от защитния пръстен около Санкт Петербург, близо до границата с Финландия.

Изтичането на млади руснаци продължава: Финландия затваря границата

Руската частична мобилизация продължава да не върви по план. След изявлението на Путин се наблюдава значителен отлив на руснаци, които се опитват да избегнат наборната военна служба. Както съобщава Министерството на отбраната на Обединеното кралство, точният брой не е ясен, но вероятно надвишава размера на общите сили за нахлуване, които Русия създаде през февруари 2022 г. Заключението на министерството: „Заедно с мобилизираните резервисти въздействието на намалената наличност на работна ръка и ускореното изтичане на мозъци върху руската икономика вероятно ще става все по-значително“.

Междувременно Финландия затвори границата си за руски туристи в полунощ. Министърът на външните работи на Финландия Пека Хаависто обясни, че събитията около изтичането на газ от „Северен поток" и фалшивите референдуми в Украйна са ускорили решението на правителството. По този начин Финландия се присъединява към визовия режим за руснаци, приет от Полша и трите балтийски страни Литва, Естония и Латвия в началото на септември. Така всички пет държави от ЕС, граничещи с Русия, са обект на забрана за влизане на руснаци с туристически визи за Шенгенското пространство. Шенгенското пространство включва 22 държави от ЕС, както и Швейцария и три други държави.

Бившият държавен глава на Литва предупреждава да не се дава убежище на лица, отказващи военна служба по съвест

Бившият държавен глава на Литва Витаутас Ландсбергис предупреди, че руснаците, които бягат в чужбина, преди да се мобилизират, могат да бъдат използвани за дестабилизиране на приемащите ги страни. „Сега те бягат на по-сигурно място, но въпросът е дали това масово бягство не е планирано и не е още едно грозно оръжие", каза той. Съответно Кремъл би могъл „да ги използва за някакви референдуми, гласувания, за да помоли чичо Путин за помощ", каза 89-годишният експрезидент, който оглави балтийската страна от ЕС след като Литва възстанови независимостта си от Съветския съюз през 1990 г.

Четвърти теч в „Северен поток“: Следователите подозират 500-килограмово взривно устройство

След откриването на четвърти теч в тръбопроводите на "Северен поток" в Балтийско море разследващите предполагат, че причината са взривни устройства, според информация на Der Spiegel. За унищожаването на всяка от тръбите е трябвало да бъдат използвани бомби с ефект, сравним с този на 500 килограма тротил. Оценките сочат, че за изтичането трябва да е отговорен държавен фактор, пише списанието. Западът обвинява Русия за саботажите, но няма доказателства.

Кремъл: Глупаво е да се подозира Русия

Москва предполага наличие на саботаж. „Разбира се, много е трудно да си представим, че подобен терористичен акт би могъл да се осъществи без участието на държава", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Въпреки това би било "глупаво" да се смята, че зад това стои Русия.

Москва иска да завърши анексирането днес

След фалшивите референдуми, които нарушиха международното право, Путин иска да направи анексирането на няколко украински територии официално още в петък. „Церемонията по подписването на споразуменията за присъединяване на нови територии към Руската федерация ще се състои в Големия кремълски дворец в 15:00 ч.", заяви Песков според агенция „Интерфакс“. В международен план този ход не е признат.

След това Украйна ще проведе заседание на Съвета за национална сигурност. „Президентът Володимир Зеленски спешно свиква заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна за утре", съобщи говорителят на президента Сергей Никифоров във Facebook.

Зеленски: Ще има "суров отговор", ако Москва анексира украински области

Украинският президент Володимир Зеленски отправи ново предупреждение срещу Русия за „много суров“ отговор от Украйна, ако Москва анексира украински области след нелегитимните според Киев и Запада референдуми, проведени от Русия. В комюнике, публикувано от кабинета на Зеленски след телефонен разговор с италианския премиер, не се споменава церемонията в петък, на която президентът Владимир Путин ще подпише документи, обявяващи анексирането на четирите украински области от Русия.

„Те (вотовете) са нищожни и не променят реалността. Териториалната цялост на Украйна ще бъде възстановена. И нашата реакция на признаването на резултатите от Русия ще бъде много сурова“, заяви Зеленски.

„Путин ще се яви в съда"

Украинската правозащитничка Олександра Матвийчук смята, че един ден Путин ще бъде съден за военни престъпления. „Не се съмнявам, че ще стане така", каза тя в онлайн разговор с журналисти, след като на нея и на други лауреати беше връчена алтернативната Нобелова награда. „Много авторитарни лидери по света смятат, че са недосегаеми. Но историята показва, че авторитарните режими са се сривали и техните лидери рано или късно са се появявали в съда“.